Определение № 5726 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5726 гр. Варна, 20.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20223110111953 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е по делото молба с вх. № 19667/08.03.2024 г. от Г. И. Г. и С.

З. Г. /в качеството си на ищци по предявения главен иск по делото, респективно на ответници по депозирания по гр.д. № 11953/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав насрещен иск/, и двамата действащи чрез общия процесуален представител: адв. И. В., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 468 от 15.02.2024 г., в частта за разноските, като моли същите да бъдат определени съобразно цената на иска, процесуалното представителство и естеството на делото, съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.

Съдът е извършил размяна на книжата по делото. В срока по чл. 248, ал.

2 от ГПК, адвокат К. М., процесуален представител на насрещната страна – Б. Т., е депозирал отговор на молбата с вх. №27895/04.04.2024 г., в който излага подробно твърдения, че искането е неоснователно и моли да се отхвърли.

Молбата за изменение на решението относно разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима, по същество, обаче, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С постановения по гр.д. № 11953/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав, съдът е уважил предявения насрещен иск по реда на чл. 108 ЗС от ищеца Б. Т., като е постановил осъдителен диспозитив, досежно Г. И. Г. и С. З. Г. да заплатят на адв. М., сумата от 1 500 лева, представляваща адвокатско възнграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. З8, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.

Определяйки горепосочените разноски, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, съгласно която при минималното възнаграждение е в размер на 1 500 лева.

1

Вярно е, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се протИ.поставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Въпреки изложеното, съдът, като съобрази предмета на делото – касае се за предявен вещен иск по чл. 108 ЗС; фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адвокатът - пълномощник на ответника е участвал активно в производството, развило се пред ВРС; като е изготвил отговор, в който са заявени конкретни възражения и са направени доказателствени искания, представляващо съществено процесуално действие, доколкото то е определящо за организирането на защитата на представляваната страна, тъй като отговорът преклудира възможността за възражения срещу въведени с исковата молба факти и изгражда структурата на предстоящия процес въз основа на направените с него искания по доказателствата; участвал е в откритите съдебни заседания, намира, че не са налице основания за редуциране на така определеното адвокатско възнаграждение.

Само за пълнота на изложеното, следва да бъде отбелязано, че значение за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение има датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /13.12.2022 г./, видно от последното изменение на НМРАВ с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., разпоредбата на чл. 7, ал. 5, предвижда, че: „за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.“ Тоест, новата правна норма няма "обратно действие". Такова обратно действие е възможно само при условието на чл. 14 от ЗНА - само по изключение и то с изрична разпоредба, какъвто не е настоящия случай.

Предвид всичко гореизложено, молба с вх. № 19667/08.03.2024 г. е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 19667/08.03.2024 г., депозирана от Г. И. Г. и С. З. Г. /в качеството си на ищци по предявения главен иск по делото, респективно на ответници по депозирания по гр.д. № 11953/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав насрещен иск/, и двамата действащи чрез общия процесуален представител: адв. И. В., за изменение на Решение № 468 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 11953/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Да се докладва делото при постъпване на частна жалба, респ. при влизане в законна сила на настоящото определение, с оглед предприемане последващи процесуални действия от съда по изпращане на постъпилата въззивна жалба на Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3