Решение № 279 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000080 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуване на делото изходяща от БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ 19 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 749/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 281 от 17.06.2025 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул.

„Московска“ № 19 против К. О. (K.), б. гражданин, роден на ***** г., идентификационен № **** и постоянен адрес във В. **** искове за осъждането му да заплати на ищеца ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане сумите от:

- 22 615, 43 лв., представляваща главница (капитализирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 11.03.2015 г.,

- 11 195, 97 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 13.12.2023 г. вкл. и -

1 555, 59 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 1

28.10. 2021 г. до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо тези искове и присъждане на направените от банката разноски пред ПОС в пълния им размер.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 13.12.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София искова молба против К. О.

(K.), б. гражданин, роден на ***** г., идентификационен № **** и постоянен адрес във В. ****.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11. 03. 2015 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 86 056, 52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в М.у., гр.

Пловдив при общи условия неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %. Усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище с изключение на таксата дължима за първия семестър, която на основание чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и т.4.2 от договора била платена на 12.03.2015 г. по сметка на кредитополучателя.Погасяването на същия следвало да става на 120 равни месечни вноски считано от изтичане на уговорения в договора гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита.Това ставало и по време на гратисния период като се капитализирала годишно.

Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил септември на 2020 г., т.е. гратисният период изтичал 2 през септември на 2021 г. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била 28.10.2021 г., като от същата кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски от по 1210, 02 лв. Плащания на вноски въобще не било извършвано .

Неплащането на повече от три месечни вноски породило в патиромониума на ищеца потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с ИМ и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника.

В тази връзка е посочено, че към датата на предявяване на иска общият размер на вземането на банката бил 122 048, 44 лв., от които 104 215, 14 лв. главница, договорна лихва за периода от 28.10.2021 г.- до 13.12.2023 г. в размер на 16 139, 18 лв. и лихва за забава в размер на 1703, 12 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 13.12.2023 г.

По повод на така предявения иск по искане на съда с молба от страна на ищеца е уточнено, че главницата от 104 215, 14 лв. се равнява на сбора от 15 654, 56 лв. падежирала такав, 62 578, 64 лв. непадежирала, но вече предсрочно изискуема и сумата от 25 981, 94 лв. За нея е пояснено, че представлява капитализирана лихва начислявана по време на гратисния период и прибавяна към главницата на основание чл. 10.2 от ОУ към договора.

На база изложеното е отправено искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца горните суми .

Във изпълнение на чл. 367 от ГПК ПОС е предприел действия за връчване на исковата молба и доказателствата на ответника за отговор чрез изготвяне на съдебна поръчка за връчване на документите съгласно чл. 5 от Хагската конвенция от 16.11.1965 г. на адреса му във В.. Видно от превода на удостоверение по чл.6 от Хагската конвенция съставено от Централния орган на Обединеното кралство в Лондон заедно с приложени към него документи, ИМ и доказателствата са връчени лично на ответника. Сред тях се е съдържало и указание за задълженията по чл. 33 КМЧП и чл. 40 и 41 от ГПК.

Отговор не е подаван, респ. не е подавана и ДИМ.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

3

В него е прието, че между страните е сключен процесния договор, по който усвоената сума била в размер на 78 233, 20 лв. Констатирано е обаче, че той не отговаря на изискванията за необходимо съдържание. В подкрепа на това е казано, че в него е посочен само максималния праг на възнаградителната лихва определен от закона, но не и размера на същата в конкретния случай. Споменава се и за неупоменаване в същия на ГПР, както и за липса на погасителен план. На тази база е направен извод за нарушаване на изискванията за задължителни реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 ЗКСД, публикуван в ДВ бр. 33 от 30.04.2010 г.

Посочено е, че така се създава неяснота за икономическата тежест на поетото от потребителя задължение, което нарушавало и изискването преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.

Прието е също, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването й се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитализира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на банката да начислява възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавали и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД.

Направено е обобщение, че посочените по- горе противоречия на договора със закона са от типа, които на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД го правят изцяло недействителен.

Това и приетото в чл. 17, ал. 7 от ЗКСД са дали основание на съда да достигне до извод, че следва да се уважи претенцията за само за сумата от 78 233, 20 лв. представляваща предоставената чиста стойност на кредита, а 4 исковете за заплащане на капитализирана лихва, договорна лихва и лихва за забава следва да се отхвърлят.

Недоволна от решението в отхвърлителните му части е останала банката и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за действителност на договора за кредит като са оспорени изводите на съда за наличие на анотоцизъм, нарушаване на чл. 24 от ЗКСД и за липса на посочен фиксиран лихвен процент. Посочено е, че договорът бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. В договора бил посочен размер на възнаградителната лихва, който не превишавал определения от закона, а същата била посочено и в погасителния план.

Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна чрез съдебна поръчка до В., но се е установило, че тя е напуснала адреса и новият е неизвестен. Това е дало основание да се приложат чл. 41, ал. 2 от ГПК с оглед споменатото по- горе редовно връчване и уведомяване със същото за задълженията по чл. 40 и 41 ГПК и чл. 33 КМЧП.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая описаните по - горе предпоставки не са налице.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има 5 произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред съда са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове. С тях ищецът твърди да има неудовлетворени притезания, което сочи, че интересът от предявяването им е безспорен., т.е. същите са допустими.

Това и факта, че съдът е постановил решението си на база изложените в ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.

Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спорът пренесеният пред ПАС спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.

В тази разпоредба на ТЗ е казано, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

Разпечатката съдържа 49 от 158 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b15eba0-2733-4393-9d8b-40bcb50163af