Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 485 от 26.07.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 429/2024
Вид
Решение № 485
Подписан
26.07.2024
В сила
15.08.2024
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Силистра, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100429 по описа за 2024 година

Ищецът Национална агенция по приходите твърди, че в ТД НАП – Варна, офис Силистра срещу ответницата е образувано ИД № 221220628/2022 г. за събиране на осигурителни вноски, други такси/разходи за административни наказания и глоби, произтичащи от Искане за събиране от Австрия по Регламент № 883/2004 на ЕП на обща стойност 74857,83 лв. На длъжника било връчено съобщение за доброволно изпълнение на 01.08.2022 г., но тя не пристъпила към плащане на сумата; същевременно върху имуществото били наложени обезпечителни мерки, а именно:

-запор върху 5/8 ид.ч. от лек автомобил Опел Вектра с рег. № ;

-запор върху 5/8 ид.ч. от лек автомобил Мерцедес 200 Д с рег. № ;

-запор върху 5/8 ид.ч. от лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № ;

-възбрана върху 1/16 ид.ч. от ПИ ***, представляващ нива с площ от 6497 кв.м., находящ се в землището на с. Г., общ. К., обл. С..

Превозните средства били придобити от съпруга на ответницата – Ф. Н., понастоящем покойник, по време на техния брак, поради което тя придобила 4/8 ид.ч. от тях на основание чл. 21, ал. 1 СК и още 1/8 ид.ч. – по наследство от него. Земеделският имот бил наследен от свекървата на ответницата В. Р., починала през 2014 г., а на 15.03.2018 г. бил отдаден под аренда от ответницата и от още двама сънаследници в качеството им на арендодатели.

С решение № 7 от 03.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2/2024 г. по описа на РС – Силистра, бил вписан извършен от ответницата отказ от наследството на нейния починал 1 съпруг. Ищецът счита, че този отказ е недействителен, тъй като сключеният преди това договор за аренда от 15.03.2018 г. представлявал волеизявление по приемане на наследството, поради което моли съда да обяви неговата недействителност. Твърди, че в качеството си на публичен взискател не може да се удовлетвори от друго имущество на ответницата, тъй като тя не притежава такова. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Г. Н. Н. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Твърди, че не е наследила идеална част от ПИ ***, представляващ нива с площ от 6497 кв.м., находящ се в землището на с. Г., общ. К., обл. С., тъй като първоначално имотът бил собственост на нейната свекърва, която починала през 2014 г. Същевременно съпругът Ф. Н. починал през 2012 г. преди своята майка, поради което ответницата не придобила дял от земеделския имот, тъй като не била оправомощена да го замести в наследяването на неговия родител. Поради тези причини е на мнение, че неправилно е участвала в договор за аренда от 15.03.2018 г. и намира същият е недействителен, като същевременно счита, че подписването му не представлява действие по приемане наследството на починалия съпруг. При отхвърляне на иска претендира присъждане на адвокатски хонорар на процесуалния представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

От представените по делото доказателства е видно, че пред НАП е образувано изпълнително дело № 221220628 от 2022 г. за събиране на неплатени публични вземания, във връзка с което публичният взискател предприел действия по обезпечаване на вземанията чрез налагане на запори върху 5/8 ид.ч. от лек автомобил Опел Вектра с рег. № , 5/8 ид.ч. от лек автомобил Мерцедес 200 Д с рег. № , 5/8 ид.ч. от лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № и възбрана върху 1/16 ид.ч. от ПИ ***, представляващ нива с площ от 6497 кв.м., находящ се в землището на с. Г., общ. К., обл. С.. След образуването на изпълнителното производство ответницата извършила отказ от наследството на починалия си съпруг Ф. В.

Н., вписан в особената книга на съда по силата на решение № 7 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2 по описа на РС – Силистра за 2024 г. Същевременно по делото е представен договор за аренда с нотариално заверени подписи на страните от 15.03.2018 г., вписан в СВ – Силистра на същата дата, чрез който ответницата заедно с лицата Р. В. К. и В. В. К. като наследници на В. Р. В. отдали за временно ползване за земеделско производство на арендатора „Ж.-95“ ЕООД нива с площ от 6,495 дка, представляваща имот № 925051 в землището на с. Г. за срок от 15 стопански години. От представено по делото удостоверение за наследници на В. Р. В. е видно, че същата е починала през 2014 г. и е била наследена от низходящите си от първа степен Р. В. К., В. В. К. и Ф. В. К., както и от низходящите на починалия преди самата нея неин син Ф. В. Н., приживе съпруг на ответницата по делото. Горното следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН, който гласи, че низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите 2 низходящи без ограничение на степените. В конкретния случай Ф. В. Н. е починал преди своята майка, поради което е бил заместен в наследяването от своите деца, но не и от своята съпруга. Последната би придобила собственически права върху идеална част от имуществото, притежавано от нейната свекърва, единствено ако то бе преминало в наследство на съпруга преди неговата смърт, в който случай тя би получила полагащата се квота на общо основание като негов наследник.

Чл. 49, ал. 2 ЗН гласи, че приемане на наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В конкретния случай ответницата е участвала в сделка досежно имот № 925051 в землището на с. Г., която има разпоредителен характер, доколкото срокът на договора за аренда е 15 години, което по аргумент от чл. 229, ал. 2 ЗЗД представлява действие на разпореждане, а не на обикновено управление. Въпреки това имуществените права, включени наследството на В. Р. В., никога не са били част от наследството на съпруга на ответницата, поради което намерението за извършване на разпоредителна сделка с тях не би могло да се тълкува като намерение за приемането на неговото наследство. Сключвайки договора за аренда ответницата при всички случаи е действала със съзнанието, че притежава собственически права върху отдавания под аренда земеделски имот, което би могло да се дължи или на заблуждението , че е наследила правата от съпруга си, или че го е заместила в наследяването на неговата майка. Поради тази причина извършеното разпореждане не изразява по недвусмислен начин намерението на ответницата да приеме наследството на починалия си съпруг, тъй като не може да се счита, че тя е действала със съзнанието, че се разпорежда с актив от него, ако убеждението , че притежава идеална част от земеделския имот, предмет на договора за аренда, е произтичало от предполагаемото право на заместване. Като аргумент в тази насока се явява и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗН, който гласи, че заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия, което идва да потвърди тезата, че наследените по заместване права не са преминали през имуществото на заместваното лице и не са част от неговото наследство, поради което действията на разпореждане с тях не изразяват намерение за неговото приемане. С оглед на изложените причини съдът счита, че по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че ответницата е реализирала правото си да наследи своя починал съпруг, поради което атакуваният в настоящото производство отказ от наследство се явява валидно предприет, доколкото преди упражняването на правото на наследяване тя би могла да се откаже от него. Предявеният от ищеца иск за установяване нищожността на отказа се явява неоснователен и следва да се остави без уважение ведно с искането за присъждане на деловодни разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответницата следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Национална агенция по приходите против Г. Н. Н. с ЕГН ********** от с. Г., общ. К., обл. С., ул. „Ч.“ № , чрез който ищецът моли съда да обяви нищожността на извършен от ответницата отказ от наследството на починалия съпруг Ф. В. Н., вписан в особената книга при РС – Силистра въз основа на решение № 7 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2 по описа на РС – Силистра за 2024 г., поради липса на предмет.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция по приходите за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на адв. Е. П. от АК – Силистра адвокатски хонорар в размер на 500 лв. (петстотин лв.) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществено по делото процесуално представителство по отношение на ответницата Г.

Н. Н.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4