Решение № 2626 от 23.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2626

Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20267060700120 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба на от адв. А. Б. и адв. А. Ч., в качеството им на пълномощници на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД от гр. В. Търново, срещу принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени с предписание №1 и предписание №5 от Протокол за извършена проверка №ПР2544026/09.12.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново.

В жалбата се твърди, че оспорваният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно отчетена фактическа обстановка, в противоречие със събраните доказателства, като не са налице материалноправните предпоставки за издаването му. Оспорващия моли обжалваният акт да бъде отменен. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответната страна – Дирекция “Инспекция по труда” – В. Търново/конституирана като ответник по арг. от чл. 399, ал. 1 от КТ/ чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът като взе предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания административен акт и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Обжалвания административен акт – задължителни предписания, дадени в протокол за извършена проверка с изх. №ПР2544026/09.12.2025г., съставен от гл. инспектор и ст. инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” – В. Търново е връчен на жалбоподателя на същия ден 09.12.2025г./стр. 21 от делото/.

Срещу него е подадена жалба по реда на чл. 84, ал. 1 от АПК до изп. директор на ИА ”Главна инспекция по труда”, с която е оспорен административния акт, като с решение от 08.01.2026г. на изп. директор на ИА“ГИТ“, постановено на основание чл. 97, ал. 1 от АПК/вж. стр. 348 и сл. от делото/, жалбата на „В и К Йовковци” ООД е била отхвърлена. Това решение е било съобщено на дружеството жалбоподател на 15.01.2026г., видно от приложената обратна разписка, обр. 243/стр. 347 от делото/.

Жалбата до съда е подадена срока за обжалване на административния акт пред съда, съгласно чл. 149, ал. 3, пр. І от АПК, от лице, адресат на оспорвания акт, при наличието на правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорваният акт – задължителни предписания по протокол за извършена проверка с изх. №ПР2544026/09.12.2025г., съставен от инспектори при Дирекция “Инспекция по труда” – В. Търново, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда са дадени предписания дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател. От приетите по делото доказателства се установява, че на 06.11.2025г. е била извършена проверка от органите на Дирекция “Инспекция по труда” – В. Търново в обект в [населено място], на който са извършвани строително-монтажни работи – авариен ремонт на водопровод от наети лица на „В и К Йовковци“ ООД. Повод за извършената проверка е бил подаден сигнал за инцидент по време на работа в същия обект, при който работник на дружеството жалбоподател е претърпял злополука, впоследствие довела до летален изход.

В хода на извършената проверка са направени констатации, че дейностите по отстраняване на аварията се извършват в изкоп на пътна настилка, който е бил с неукрепени стени от нивото на терена, като работата е извършвана при условия, създаващи опасност от наводняване и/или срутване на изкопните стени/откосите и затрупване на изкопа от земни маси. Контролните органи са приели, че работодателят е допуснал нарушения на изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като при извършвани на дейностите по отстраняване на аварията в изкоп с вертикални стени не са били приложени необходимите защитни мерки – липсвали колективни средства за защита/платна за защитни системи на изкопи или обезопасителни системи/ както и че използваните технически средства не съответстват на нормативните изисквания – необходимост от използване на стълби с ширина най-малко от 0,70 м.

В съставения протокол за извършена проверка са дадени общо 5 бр. предписания, като в подадената жалба се оспорват само тези по т., т. 1 и 5 от номерацията по протокола. С предписанието по т. 1 е указано с цел спазване на изискванията по Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от МТСП и МРРБ, по специално на тези по т. 1.29 и т. 3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата при извършване на изкопни работи при изкопи с вертикални стени и при наличие на подпочвени води, създаващи опасност от срутване на откосите да се прилагат необходимите мерки, вкл. осигуряване не необходимата организация за ползване на колективни защитни средство – платна за защитни системи или модулни обезопасителни системи/боксове/. С предписанието по т. 5 от протокола е указано да се спазват изискванията по чл. 49, т. 5 от Наредба №2, като се използват стълби, отговарящи на изискванията по т. 1.12 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от наредбата, а именно – стълби с широчина най-малко от 0,7 м и да се поставят така, че горният им край да е на височина 1 м над терена.

Основните възражения на оспорващия, направени с подадената жалба, се свеждат до съображения, че при издаването на оспорвания административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения като несъобразяване със събраните доказателства, погрешна интерпретация на фактите, нарушение на материалния закон, както и липса на основания за издаването на посочените предписания.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 404, ал. 1 от КТ, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалните правила при издаването му.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи – Дирекции „Инспекция по труда” с щатно обособен персонал /инспекторски и помощен/, чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ /от категорията на които е процесния/ или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите „Инспекция по труда”, а не на длъжностно лице /инспектор/ при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспорения акт.

Обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбите на чл. 405а КТ и чл. 20, ал. 3, т. 2 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно посочените разпоредби Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на трудово правоотношение при установено при проверка престиране на труд. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник, инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ.

Съдът приема, че оспорваните задължителни предписания са издадени от оправомощено за това длъжностно лице и в рамките на определената му от чл. 404, ал.1, вр. с чл. 399 от КТ компетентност. Действително, в преписката не се съдържа разпореждането на директора на Д „ИТ“, с което е дадено началото на извършената проверка, но следва да се има предвид, самият жалбоподател на нито един етап от производството не е спорил обстоятелството, че тази проверка в предприятието му е редовно възложена или че лицата, съставили протокола, имат качеството на контролен орган при Д „ИТ“ – гр. В. Търново, което е видно и от самото наименование на длъжността им.

Не са налице и противоречие на оспорвания административен акт с материалноправни разпоредби или несъответствие с целта на закона. Като правно основание за налагането им е посочена разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно тази норма, могат да се дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. ПАМ "задължително предписание" се дава за отстраняване на осъществено и констатирано при проверката нарушение на трудовото законодателство. В акта се съдържат изложени правните основания за издаването му.

По отношение на предписанията по т. 1 от протокола за извършена проверка проверяващите органи са задължили жалбоподателя при извършване на изкопни работи при изкопи с вертикални стени и при наличие на подпочвени води, създаващи опасност от срутване на откосите да се прилагат необходимите мерки, вкл. ползване на колективни защитни средства – платна за защитни системи или модулни обезопасителни системи/боксове/ и да се създаде организация за тяхното използване. Дадените предписания са досежно направените констатации при извършената проверка в строителен обект, като те касаят спазване изискванията по т. 1.29 и т. 3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №2/222.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В т. 1.29 от Приложение №1 на цитираната наредба предвижда да не се допуска извършването на изкопни работи при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите или укрепването, както и преовлажнени, песъчливи, льосовидни и насипни почви без укрепване. От своя страна в т. 3.1 от Приложение №1 се визира изискване изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че при извършената проверка е констатирано липса на укрепване на изкопа, както и неизползване от работниците в обекта на колективни защитни средства – платна за защитни системи или боксове. Така установеното е достатъчно основание да се даде предписания за спазване на трудовото законодателство в насока съблюдаване изискванията по Наредба №2 при извършване на строителни дейности в изкоп при условията, визирани в т. 1.29 от Приложение №1. В случая без значение е дали последвалият инцидент на обекта, довел до посочената по-горе злополука, е в причинна връзка с неспазване на посочените изисквания, или срутването на земни маси в изкопа е причинено от природните условия или необезопасяване на средата. Тези въпроси могат да се поставят в отделно производство, нямащо пряко отношение с дадените предписания. Последните са общи, като относими за всички обекти на които се извършват дейности при отстраняване на аварии на дълбочина и при специфични условия на терена/почвата, като следва да се имат предвид и да се спазват от работодателя за в бъдеще с оглед сигурността на работещите негови служители.