Определение № 123 от 25.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Ф., процесуален представител на въззиваемия И. Д. И., вх. № 1083/12.02.2026 г., за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 17/02.02.2026 г. в частта относно разноските, касаещи присъденото в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Релевирани са подробни доводи за това, че съдът неправилно е определил материалния интерес по спора, присъденото адвокатско възнаграждение не отчита в пълна степен фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвоката работа, в т.ч. и обстоятелството, че същият не е от гр. Варна, не е начислен следващият се ДДС. Отправеното искане е за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 484.40 лева, равностойни на 2 292.84 евро, с вкл. ДДС.

С постъпил в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор насрещната страна – въззивникът Община Варна, изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е депозирана в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок и от легитимирана страна, която има правен интерес от отправеното искане.

С оглед на това същата е процесуално допустима. По същество настоящият състав я намира за частично основателна по следните съображения:

С постановеното по делото въззивно решение № 17/02.02.2026 г. настоящият съдебен състав е потвърдил обжалваното решение на ОС – Варна, 1 в резултат на което ответната Община Варна е осъдена да заплати на И. И. обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 35 000 лева и 1 320 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.01.2024 г. до 20.06.2024 г. и от 22.08.2024 г. до окончателното им изплащане. Съобразно този изход от спора съдът е приел, че въззиваемият има право на разноски, а с оглед данните по делото за осъществена безплатна правна помощ от процесуалния му представител адв.

Ф., при отчитане на релевантните обстоятелства /фактическа и правна сложност на спора, както и обема на осъществената адвокатска защита/, е определил и присъдил в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 909 евро /1 778 лева/. Този размер съответства на ½ от предвиденото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.

Изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи за неправилно определяне на материалния интерес са неоснователни. Същият е изчислен на база присъдените и обжалвани размери по двете главници – 35 000 лева по иска за неимуществени вреди и 1 320 лева по иска за имуществени вреди.

Присъдената лихва върху тях за период до завеждане на исковата молба не следва да бъде включвана, тъй като същата се дължи от датата на деликта и претенцията за нейното заплащане за периода до завеждане на исковата молба може да бъде релевирана в исковото производство по чл. 49 вр. бл. 45 ЗЗД без предявяването й като самостоятелен иск. С оглед на това, съдът намира, че не е налице грешка при изчисленията на размера на определеното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. – 3 555.60 лева, при което ½ от същото е сумата от 1 777.80 лева, закръглено до цяло число – 1 778 лева.

Неоснователни са и доводите, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е длъжен да присъди посочения в цитираната наредба размер, без да има възможност да го намалява, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е била неприложима, както и неприложимо било даденото разрешение на СЕС по дело С – 438/2022 г.

В случая не е налице прилагане от съда на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗАдв същото се определя от съда, независимо дали осъществилият безплатното процесуално представителство адвокат е посочил конкретен размер. В тази връзка и възражение за прекомерност от насрещната страна не може да бъде правено. Касае се за правомощие на съда, който следва да определи възнаграждението като съобрази редица релевантни обстоятелства – фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обема на осъществените от адвоката процесуални действия.

Съдебната практика е константна, че решението на СЕС по дело С – 438/22 е задължително за националния съд и при определянето на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /в т.см. определение № 339/04.02.2026 г. по т.д. № 54/2026 г. на ВКС, І т.о., определение № 1856/16.04.2024 г. по ч. гр.д. № 4023/2023 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 2

3383/27.2025 г. по гр.д. № 2374/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о. и др./. Затова и когато съдът констатира, че определеното с Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение, към която препраща нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, е прекомерно и в тази връзка противоречи на общностното право, то съдът следва да откаже нейното приложение. Визираните в нея размери могат да служат единствено като ориентир.

Това разрешение важи и за сегашната редакция на Наредба № 1/2004 г., приета след посоченото решение на СЕС /в т. см. и определение № 4686/20.10.2025 г. по гр.д. № 3858/2024 г. на ВКС, ІV г.о., както и определение № 273/28.01.2026 г. по т.д. № 2602/2025 г. на ВКС, І т.о./.

Съдът намира, че определеният размер от 1 778 лева /909 евро/ изцяло съответства на фактическата и правна сложност на спора и осъществената от адв. Ф. процесуална защита във въззивното производство, като не са налице основания за промяна на изложените в тази връзка мотиви в решението.

Следва да бъде отбелязано обаче, че по правило пътните разноски на адвоката не съставляват разноски по см. на чл. 78 ГПК, поради което обстоятелството, че адвокатът не е от гр. Варна не следва да бъде съобразявано от съда.

Единствено основателно се явява възражението, че върху определения размер на адвокатското възнаграждение не е начислен дължимият ДДС. По делото са представени доказателства, че адв. Ф. е регистриран по ДДС, поради което и на основание § 2а ДР на Наредба № 1/2004 г. вр. решение на СЕС по дело С – 744/23, постановено по преюдициално запитване на национален съд, към определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде включен и дължимият ДДС – сумата от 355.60 лева, равняващи се на 181.82 евро.

С оглед изложеното, постановеното въззивно решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като Община Варна бъде осъдена да заплати на адв. Ф. допълнително сумата от 355.60 лева, равняващи се на 181.82 евро, или общо адвокатско възнаграждение в размер на 1 090.82 евро /2 133.60 лева/. Искането за присъждане на възнаграждение над тази сума до претендираните 4 484.40 лева, равностойни на 2 292.84 евро, с вкл. ДДС, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 17/02.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 557/2025 г. по описа на АпС – Варна в частта относно определеното в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение, като вместо присъдения размер от 909 евро ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Ф. от АК – 3

Варна, л.№ 1800028990, сумата от 1 090.82 евро /хиляда и деветдесет евро и осемдесет и два евро цента/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното производство, с вкл. ДДС, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. Ф. за изменение на въззивното решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 1 090.82 евро до претендираните 2 292.84 евро, съответни на 4 484.40 лева, с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Ф., процесуален представител на въззиваемия И. Д. И., вх. № 1083/12.02.2026 г., за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 17/02.02.2026 г. в частта относно разноските, касаещи присъденото в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Релевирани са подробни доводи за това, че съдът неправилно е определил материалния интерес по спора, присъденото адвокатско възнаграждение не отчита в пълна степен фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвоката работа, в т.ч. и обстоятелството, че същият не е от гр. Варна, не е начислен следващият се ДДС. Отправеното искане е за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 484.40 лева, равностойни на 2 292.84 евро, с вкл. ДДС.

С постъпил в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор насрещната страна – въззивникът Община Варна, изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е депозирана в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок и от легитимирана страна, която има правен интерес от отправеното искане.

С оглед на това същата е процесуално допустима. По същество настоящият състав я намира за частично основателна по следните съображения:

С постановеното по делото въззивно решение № 17/02.02.2026 г. настоящият съдебен състав е потвърдил обжалваното решение на ОС – Варна, 1 в резултат на което ответната Община Варна е осъдена да заплати на И. И. обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 35 000 лева и 1 320 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.01.2024 г. до 20.06.2024 г. и от 22.08.2024 г. до окончателното им изплащане. Съобразно този изход от спора съдът е приел, че въззиваемият има право на разноски, а с оглед данните по делото за осъществена безплатна правна помощ от процесуалния му представител адв.

Ф., при отчитане на релевантните обстоятелства /фактическа и правна сложност на спора, както и обема на осъществената адвокатска защита/, е определил и присъдил в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 909 евро /1 778 лева/. Този размер съответства на ½ от предвиденото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.

Изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи за неправилно определяне на материалния интерес са неоснователни. Същият е изчислен на база присъдените и обжалвани размери по двете главници – 35 000 лева по иска за неимуществени вреди и 1 320 лева по иска за имуществени вреди.

Присъдената лихва върху тях за период до завеждане на исковата молба не следва да бъде включвана, тъй като същата се дължи от датата на деликта и претенцията за нейното заплащане за периода до завеждане на исковата молба може да бъде релевирана в исковото производство по чл. 49 вр. бл. 45 ЗЗД без предявяването й като самостоятелен иск. С оглед на това, съдът намира, че не е налице грешка при изчисленията на размера на определеното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. – 3 555.60 лева, при което ½ от същото е сумата от 1 777.80 лева, закръглено до цяло число – 1 778 лева.

Неоснователни са и доводите, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е длъжен да присъди посочения в цитираната наредба размер, без да има възможност да го намалява, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е била неприложима, както и неприложимо било даденото разрешение на СЕС по дело С – 438/2022 г.

В случая не е налице прилагане от съда на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.