Определение № 1068 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900754 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответници в производството - С. С. М. и „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./ срещу въззивно решение № 555 от 14.12.2022 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 384 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която по предявен от синдика на „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./ иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./, сделката по Анекс № 1 към договор за заем 05.02.2018 г., носещ дата на съставяне 20.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите от 29.08.2018 г., сключен между С. С. М., като заемодател, „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД, като заемополучател и „КИНО АРЕНА“ ЕООД, като съдлъжник, по силата на който анекс „КИНО АРЕНА“ ЕООД е встъпило в дълга на „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД към заемодателя С. С. М., произтичащ от посочения договор за заем, поради това, че чрез посочената сделка съдлъжникът „КИНО АРЕНА“ ЕООД е учредил лично обезпечение за задълженията на „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД, което е извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./ и не по-рано от 31.12.2016 г. - началната дата на 1 неплатежоспособността на „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./, и в частта за разноските.

В касационните жалби, които са с идентично съдържание /както и приложените към тях изложения на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК/, се излагат оплаквания за недопустимост, съответно - неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че решението е незаконосъобразно, и постановено при съществено нарушение на закона.

Претендира се в жалбите, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е нарушил разпоредбите на чл. 271, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от ГПК. Излага се, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца като главен иск, такъв по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в която част първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила – обстоятелство, констатирано и от въззивния съд в обжалваното му решение. С решението си първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца като първи евентуален иск, такъв по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, в която част само първоинстанционното решение е обжалвано от същите ответници в производството, които са и касатори в настоящото такова. Според касаторите, независимо от това, че предмет на въззивното производство е само и единствено първоинстанционното решение в неговата част, с която е уважен искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, и въпреки влязлото в сила решение по главния иск, въззивният съд недопустимо и очевидно неправилно е приел, че на основание чл. 271, ал. 2 от ГПК ще следва да разгледа във въззивното производство останалите евентуално предявени от ищеца искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. В резултат на това свое, незаконосъобразно според касаторите поведение въззивният съд, след като е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и по същество го е отхвърлил, е отхвърлил и посочения на следващо място от ищеца, като евентуален, иск по чл. 647, ал. 1, т. 5 от ТЗ, и в крайна сметка е уважил посочения отново като евентуален, но на последно място от ищеца, иск 2 по чл. 647, ал. 1, т. 4 от с.з., в която негова част решението на въззивния съд е предмет и на касационните жалби. Твърди се, че процедирайки по изложения начин, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса, произнесъл се е извън релевираните с въззивната жалба оплаквания и не е съобразил предмета на спора, с който е сезиран, поради което и освен другите им оплаквания, касаторите релевират оплакване и за очевидна неправилност на въззивното решение.

По-натам в жалбите се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, като се твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 269 от ГПК, както и не е разгледал и обсъдил всички направени с въззивната жалба оплаквания, и събрани по делото доказателства, поради което и е стигнал до неправилни, и необосновани изводи по съществото на спора. Тези изводи на съда в частта им досежно основателността на уважения от съда иск по чл.

647, ал. 1, т. 4 от ТЗ, се критикуват в отделен, трети раздел от касационните жалби, където се излагат съображения в насока, оборваща според касаторите изводите на съда, че сделката по атакувания Анекс № 1 към договор за заем от 05. 02. 2018 г. представлява извършено от „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./ учредяване на лично обезпечение за чуждо задължение, както и че при това учредяване същото дружество не получавало никаква заместваща облага, и годна за евентуално осребряване престация от никого, което според касаторите в случая е и неотносимо, и не попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ. На последно място се твърди, че въззивният съд очевидно неправилно и незаконосъобразно е разширил фактическия състав на иска по чл. 647, ал.

1, т. 4 от ТЗ, като е включил в състава на цитираната разпоредба и елемента „увреждане на интересите на кредиторите“.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части /включително в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за разноските, и са осъдени касаторите за разноски във въззивното производство/, и оставянето на уважения с него иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ без разглеждане, като недопустим, при условията на евентуалност се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен.

3

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационните жалби, касаторите формулират въпросите:

I. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от ГПК, при влязло в сила решение на първоинстанционния съд, с което главният иск е отхвърлен, а предметът на въззивно обжалване от страна на ответниците е уважен евентуален иск и липсва въззивна жалба от страна на ищеца? При уважен евентуален иск на първа инстанция, запазва ли се висящността на делото и по останалите евентуално предявени искове, в хипотезата на влязло в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен главния иск и няма подадена въззивна жалба от страна на ищеца?

II. Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба, във връзка с посочените в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение? Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички допустимо въведени и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните във връзка с тях доказателства, съобразно правомощията му по чл. 269 от ГПК? Следва ли въззивният съд при постановяването на решението си да обсъди всички относими доказателства и всички направени доводи от страните? Следва ли въззивния съд в своя съдебен акт да обоснове защо приема едни, а не приема за относими други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка?

По отношение на първата група въпроси се твърди, че отговорът им е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция и че на тях въззивният съд е отговорил в противоречие /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/ с разрешението, дадено в т. 15 от тълк.р. № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което запазването на висящността на делото по главния иск съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск. Тази възможност ще бъде изключена едва след влизане в сила на решението по главния иск. Твърди се и противоречие с решение № 21 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 4411/2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. / основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, съгласно което 4 въззивният съд не може да се произнесе по претенция, която не е разгледана от първоинстанционния съд. Само по изключение въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, в хипотезата на уважаване на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия, при което условието за разглеждане на евентуалния иск се сбъдва при постановяване на въззивното решение.

По същата група въпроси евентуално се заявява наличието на основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се твърди, че липсва съдебна практика по тях и същите са от значене за точното прилагане на закона, и развитие на правото, а именно за прилагане на чл. 271, ал. 2 ГПК в случаите на влязъл в сила съдебен акт на първа инстанция, с който е отхвърлен главния иск и дали се запазва висящност на другите евентуални искове, неразгледани от първата инстанция, когато предмет на обжалване е първият уважен евентуален иск, съответно какви са правомощията на въззивната инстанция в тази хипотеза.

По отношение на въпросите от втората група се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/ - решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., и с дадените указания в тълк.р. № 1/04. 01. 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, и тълк.р. № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, съгласно които въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея, както и да изложи мотиви по всички относими към предмета на спора възражения и страните, и по събраните доказателства.

Заявява се и вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че въззивният съд е постановил решението си, без да е имал право да разглежда иск, за който не е сезиран с подадената въззивна жалба, което е нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на страните в производството, при спазване на принципа за 5 диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, което нарушение рефлектира върху правомощията на въззивната инстанция, съобразно императивното правило на чл. 269 ГПК във вр. с чл. 271, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касация и ищец в производството – синдикът на „КИНО АРЕНА“ ЕООД /н./ не взема становище по жалбите. Третото лице помагач на страната на ищеца „ЛЕТО ИНВЕСТ“ ООД в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбите за неоснователни.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е инициирано с искова молба, подадена от синдика на „КИНО АРЕНА“ АД /н./, срещу /след уточнения/, дружеството в несъстоятелност, С. С. М. и „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД /н./, с която искова молба са предявени, при условията на евентуално съединяване: Иск по чл.

647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, посочен от ищеца като главен /отхвърлен с първоинстанционното решение, срещу което в тази му отхвърлителна част не е подадена въззивна жалба, съответно – и в тази част решението е влязло в сила/, и три евентуални иска в поредност, както следва: – по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ /уважен с първоинстанционното решение, което в тази му част е обжалвано с две въззивни жалби от настоящите касатори, отменено е от въззивния съд в тази му част и по същество с въззивното решение този иск е отхвърлен, като неоснователен/; - по чл. 647, ал. 1, т. 5 от ТЗ, който иск е разгледан за пръв път от въззивния съд и с решението му е отхвърлен по същество, като неоснователен; - по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ, който също е разгледан от въззивния съд и е уважен с решението му, и в която негова част въззивното решение е предмет на двете касационни жалби, с които настоящата инстанция е сезирана.