Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
898/2009
Подписан
12.10.2009

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

14

Година

25.02.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.31

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Д. Г. С.

Секретар:

Анелия Х. Янчева

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600004 по описа за

2008 година

С присъда № 127/20.11.2007 година, постановено по н.о.х.д. № 905/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, И. Р. Б. от гр. Кърджали е ´ризнат за виновен в това, че на 13.04.2007 година в гр. Кърджали се заканил с убийство на Р. Д. Г. от гр. Кърджали- престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Със същата присъда И. Р. Б. от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на 13.04.2007 година в гр. Кърджали се заканил с убийство на С. С. Б. от гр. Кърджали- престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Кърджали, с който първоинстанционната присъда се протестира като неправилна. Неправилно от съда била приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като от подс. Б. били извършени в съвкупност две отделни деяния, срещу две отделни лица, всяко от което осъществявало състава на чл. 144, ал.3 от НК. При това положение, и съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК, този институт бил неприложим. Предлага се на съда да измени първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Б. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба за всяко деяние, като вместо това му наложи наказание по вид и размер, поискано от представителя на обвинението в първоинстанционния съд и на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание- най-тежкото от двете. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста.

Ответникът по протеста и подсъдим И. Р. Б. от гр. Кърджали оспорва протеста като неоснователен. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, констатира следното:

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Нови доказателства не се сочат от страните, като въз основа на доказателствените материали, проверени и приети от първоинстанционния съд, за установено от фактическа и правна страна се приема следното: подсъдимият И. Р. Б. от гр. Кърджали е собственик на 1/2 идеална част от дворно място и 1/2 реална част от жилищна сграда, с два отделни входа, обособени като две къщи в гр. Кърджали, тази на подсъдимия, находяща се на ***. Другата част от имота била собственост на покойния му брат Д. Р. Б., а след смъртта му- на наследниците му: С. С. Б.- съпруга, Р. Д. Б.- син и Р. Д. Г.- дъщеря. След смъртта на брата на подсъдимия Д. Б. през 2005 година, отношенията между подсъдимия и наследниците на брат му се влошили, тъй като подсъдимият претендирал, че целият имот е негов, и по този повод предизвиквал скандали, отправял закани за саморазправа към наследниците, за които на 10.03.2006г. му бил съставен протокол за предупреждение от РПУ- Кърджали, както и разпореждане на полицейски орган от 23.05.2006 г. да се въздържа от саморазправа.

На 13.04.2007 г., около 18.30 часа, подсъдимият И. Б., прибирайки се към дома си, в двора на къщата на брат си, видял св.С. С. Б. и св.Р. Д. Г. Започнал да им вика да се махат, че не иска да ги вижда. Тръгнал към дома си с думите, че като се върне, ще ги оправи. Св. С. Б. и св. Р. Г., спрямо които подсъдимият имал такова поведение всеки път, когато ги видел в къщата, се изплашили, влезли вътре и заключили входната врата. Междувременно подсъдимият отишъл в къщата си, взел от там един нож- с бяла дръжка и изтънено острие, и се върнал до къщата на свидетелките. Заблъскал с ножа по вратата и започнал да вика на двете свидетелки, че ще ги убие, че ще ги заколи, и че ще ги оправи. Св. Р. Г. видяла през прозореца подсъдимия с ножа и се опитÓла да го успокои, вместо което той продължил да блъска по вратата и да им се заканва. След като не могъл да влезе в къщата, тръгнал да обикаля из двора, като продължавал да вика, че ще ги убие. През това време св. Р. Г. телефонирала на св.Г. И. Б.- син на подсъдимия, който живеел с последния в другата къща и го извикала на помощ. Св. Г. Б. веднага излязъл на двора, отишъл при баща си и започнал да го успокоява. Двамата се скарали, и тъй като свидетелят не могъл да укроти баща си, извикал полиция по телефона. Пристигнали полицейски служители, между които и св.Цветков, който предупредил подсъдимия да се успокои. Пред този свидетел и другите присъстващи полицаи, подсъдимият продължавал да се заканва на двете свидетелки, че ще ги заколи. През това време св. Г. Б. отишъл до входната врата на къщата, в която били свидетелките Р. Г. и С. Б. и им казал да отключат вратата и бързо да си тръгват. Двете излезли от дома си, веднага се качили в автомобила си и потеглили.

С протокол за доброволно предаване от 13.04.2007г., подсъдимият И. Б. предал на св. И. Ц.- ст. Полицай при РПУ- Кърджали 1 бр. нож с бяла дръжка, дълъг около 25 см., с тънко острие около 10 см.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Г., С. Б., Г. Б. и Цветков, от писмените доказателства по делото, както и от частичните самопризнания на подсъдимия.

По така описания начин подсъдимият И. Р. Б. от гр. Кърджали е осъществил от обективна и субективна страна в съвкупност две отделни деяния, всяко от които осъществяващи състава по чл. 144, ал. 3 от НК, като на 13.04.2007 година в гр. Кърджали се заканил с убийство на Р. Д. Г. от гр. Кърджали, и по същото време и място се заканил с убийство на С. С. Б. от гр. Кърджали, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изложени от последния са съображения относно авторството на престъпленията и осъществяването им в идеална съвкупност с едно деяние; относно обективната страна- съставомерните действия, посредством които е осъществена заканата за убийство; прекият умисъл, при който деецът не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но е и искал настъпването им, съображения, които са изцяло правилни, обосновани и почиват на подробния и точен анализ на доказателствените материали по делото. Така, правилно от първоинстанционния съд е дадена вяра на показанията на свидетелите С. Б. и Р. Г., които показания, освен че са подробни, последователни и безпротиворечиви, кореспондират и се подкрепят и от показанията на свидетелите Цветков и Г. Б. Тези гласни доказателствени средства, обсъдени в своята съвкупност, съдържат достатъчно фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, описани във възприетата за осъществена фактическа обстановка. Заканата за убийство по отношение на св. Р. Г. и св. С. Б., подсъдимият е осъществил като е взел от дома си нож, върнал се е до къщата на свидетелките и с ножа е започнал да нанася удари по входната врата. В същото време, действията му са били съпроводени с вербални заплахи към двете свидетелки: че ще ги убие, че ще ги заколи и т.н. Действията на подсъдимия, съдържащи конкретни заплахи към двете свидетелки, са били възприети от тях и са възбудили основателен страх от осъществяването им. Още повече, поведението на подсъдимия е било агресивно; същият е проявил упоритост, като е продължил да отправя закани включително след идването на полицаите, като им заявил, че ще заколи свидетелките. Поведението му спрямо свидетелките наред с това не е било изолирано и отделно проява, като подсъдимият ставал агресивен всеки път, когато двете свидетелки идвали в имота си. Ето защо, по несъмнен начин по делото се налага изводът, че подсъдимият се е заканил с убийство на пострадалите Р. Г. и С. Б., като по отношение на всяка от тях е осъществил състава на чл. 144, ал.3 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като за всяко от престъпленията е наложил на подсъдимия глоба от по 500 лева. С прилагането на института по чл. 78а от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК, ал.1-5 не се прилагат при множество престъпления, каквито безспорно е осъществил подсъдимият. Касае се за множество престъпления по смисъла на чл. 23, ал.1 от НК, тъй като с едно деяние подсъдимият е извършил две отделни престъпления, което от своя страна се извежда от разпоредбата на чл. 26, ал.6 от НК, съгласно която продължаваното престъпление се изключва по отношение на престъпленията против личността на различни граждани, каквито са тези по чл. 144, ал.3 от НК. Последният извод почива на систематичното място на престъплението, което е в Глава ІІ „Престъпления против личността”. Ето защо, по отношение отговорността на подсъдимия, макар и формално да са били налице останалите предпоставки на чл. 78а от НК, е било недопустимо приложението му. Съдът е следвало да наложи на подсъдимия наказание от вида на предвидените за извършеното престъпление и при условията на чл. 23, ал.1 от НК да му наложи най-тежкото от тях.

В този смисъл присъдата е неправилна, като при определяне на наказанието е допуснато нарушение на материалния закон. Предвид изложените съображения, следва да бъде отменено освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лева за всяко едно от престъпленията, вместо което следва да му бъде наложено наказание от вида на предвидените по чл. 144, ал.3 от НК. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, въззивният съд взе предвид, че се касае за изключителна упоритост в престъпното му поведение по отношение на пострадалите, което завишава обществената опасност на деянието. От друга страна, налице са множество данни, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства, и това са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта му, частични самопризнания. При това положение, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като между алтернативно предвидените по чл. 144, ал.3 от НК наказания лишаване от свобода и пробация, най-подходящо с оглед постигане целите на наказанието е пробация. На основание чл. 42а, ал.2, т.1, т.2, във вр. с ал.1 от НК, за всяко едно от престъпленията по чл. 144, ал.3 от НК, следва да бъдат определени за изтърпяване следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 23, ал.1 от НК, тъй като се касае за идеална съвкупност от престъпления, следва да бъде определено едно общо наказание, а именно наказанието пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

С оглед на изложеното, протестираната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която за извършените престъпления по чл. 144, ал.3 от НК, на основание чл. 78а от НК, подс. Б. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за всяко от тях, като следва да бъде отменено приложението на този правен институт. Вместо това на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация, като съвкупност от следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година за всяко от престъпленията по чл. 144, ал.3 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо наказание, а именно наказанието пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.