Акт от 06.08.2019, Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 349 06.08.2019г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А

Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА

ЧОЛАКОВА секретар Ганка Атанасова прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№39 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД чл.48 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от З.Д.Н., действащ със съгласието на своя родител, с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу М. Ю.С., Ю.С.Х. - негов баща, С.Ю.Б., Ю.Б.А. и С.А.Р. като родители, за солидарното осъждане за заплащане на сумата 2000 лв. за физически болки и страдания, съответно 1000лв. за психически болки и страдания – двете обезщетение за причинени неимуществени вреди, предявени като частичен иск всяка от сумата 10000лв., както и сумата 108,41лв. - за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Сочи, че по анд №8/2017г. на РРС първи и трети ответник тогава непълнолетни са признати за виновен в съучастие като съизвършители с О. Р. З., за това, че на 11.09.2016г. му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на носа, които обуславят разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Наложено им е административно наказание. Твърди се, че станал жертва на брутално нападение на публично място – двора на училище В. Левски гр.Разград, в присъствието на десетки връстници, познати и приятели, му бил нанесъл жесток побой и нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, врата и цялото тяло. Бил събарян на няколко пъти на земята. Получил увреждания съставляващи поотделно леки телесни повреди. Претърпял продължителни физически болки и страдания, които още не са отзвучали. Претърпял болезнени и мъчителни лечебни процедури. Не можел свободно и пълноценно да диша. Отделно от това от деянието, претърпял тежки психически болки и страдания, бил доведен до силна уплаха от нанесения на публично място побой. Изпитвал срам и неудобство, довели до неблагоприятни последици за психическото му здраве. Получил адаптационно разстройство, нарушено социално функциониране, имал и продължава да има потиснато настроение, тревожност и безпокойство. Изпитвал силен страх. Чувствал се унизен и с накърнена чест и достойнство. Заплатил сумата 25лв. за съдебно медицинско удостоверение, за лечение на увредения нос закупил лекарство за 13,41лв, за преглед и предписание на лечение при лекар заплатил 40лв. и за ендоскопско изследване-30лв. Твърди, че извършеното от ответниците деяние като непълнолетни, са отговорни и техните родители.

Ответниците

М.С. и Ю.Х. депозират отговор. Намират иска за недопустим, предявен на едно и също фактическо и правно основание, съответно неоснователен. Не оспорват наказанието на първия ответник по посоченото анд. Твърдят, че инцидента възникнал изцяло в следствие на противоправно поведение от ищеца, отправяне на обидни и цинични реплики по отношение на първи ответник, проявена агресия, която провокирала и ответната реакция. Наричал ги „цигани“, „мангали“, отправял обидни реплики, обиждал ги на етническа основа/ още повече че ответника не бил от ромски произход/ Сочи, че претенциите са многократно завишени, че пострадалия уведомил близките си месец след инцидента, което довело до несвоевременно предприети мерки за лечение, с което удължил оздравителния процес, т.е. съпричиняване от страна на ищеца.

Ответниците

С.Ю.Б., Ю.Б.А. и С.А.Р./по съединено гр.д. №332/19г. на РРС/ депозират отговор.

Намират едната претенция за неимуществени вреди за недопустима, като предявена на същото основание. Оспорват претенциите по размер. Твърдят, че нанесената телесна повреда е в резултат изцяло на арогантното и провокативно поведение на ищеца, който отправял обиди, нарекъл и тримата извършители „цигани“, „мангали“ и определил поведението им като „цигански работи“, нанесъл им етнически обиди, като никой от тях не бил от ромски произход. Тези му думи провокирали реакцията на тримата съизвършители. Както, че ищецът уведомил родителите си и потърсил лекарска помощ месец след инцидента, с което сам допринесъл за бавното пролекуване на получената травма.

Третите лица помагачи О. Р. З. и Р.З.Р. не депозират отговор. Не се явяват, не заявяват становище и в с.з.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение по анд №8/2017г. на РРС ответниците С.Б., М.С., както и О.З. са признати за виновни, че на 11.09.2016г. в гр.Разград в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, врата и цялото тяло, причинили лека телесна повреда на ищеца З.Д.Н.

- на 13г., изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на носа, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като извършителите макар непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си-престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. Наложено им е административно наказание „обществено порицание“. Ответниците Ю.Х., съответно Ю.А. и С.Р. са родители на М.Ю.С. и С.Ю.Б..

По искане на ищеца са разпитани свидетелите П. С. П. и Д. В. Н. В показанията си св.П. сочи, че е колега на майката на ищеца, от която в края на м. декември 2016г. разбрал, че станал инцидент със сина и, бил бит от няколко момчета. Тогава ищецът ходел да тренира в залата и на лостовете в училище Левски, където станал инцидента през м. септември 2016г. Спортувал до тогава активно, ходел на състезания, печелил награди. След това чул , че ходели по болници. Бил помолен първо от майката на ищеца, а след това и то него, да го тренира боен спорт, за да се отбранявал, за самозащита, понеже се притеснявал да излиза. Започнал да тренира година и нещо след случая, първите месеци не му било възможно, отначало внимателно, тъй като имал счупване на носа. При по-голямо физическо натоварване трудно дишал и се задъхвал и не можел да издържа на тренировките. Това му пречело, имал срастване на едната страна на отвора на носа. Искал да има треньор, но тъй като имал травма, можели усложнения поради което тренирал самостоятелно. По принцип бил весело момче, но след инцидента имало коренна промяна в него. Станал затворен, трудно се комуникирало с него, избягвал да говори за това, което се случило. Бил чувствителен и го преживявал. Казал, че срещал няколко пъти момчетата, като ходел на тренировка и това го притеснявало. Пожелал да го превозва с автомобил, година след това 2017г. го вземал от тях.

Св. Н. баща на ищеца сочи, че през 2016г. по време на панаира синът му излязъл с приятели на лостовете да тренира, като се прибрал видял, че е бит, по лицето му личало, тъй като имал червени петна. След това разказал, че ходил след побоя в приятел, за да се почистел. Както, че бил заобграден от група младежи от с.Ясеновец, от тях се приближили три момчета към него, питали го дали той е З.. Казали му да отиде настрани, той отказал и те му нанесли побой. След инцидента бил притеснен, помръкнал, а преди това бил „душата на компанията“, както го описвали приятелите му. Отказал да тренира на лостовете, както и леката атлетика, от която имал добри постижения до тогава. Казал, че иска да се запише на бокс, за да можел да се защитава. Имал притеснения да не бъде нападнат и бит, притеснявал се и от младежите, които му нанесли побой. След инцидента имал проблеми с дишането, като забелязали неестествено положение на тялото му по време на сън. Все едно бил болен от хрема целогодишно, постоянно подсмърчал. Тези проблеми продължавали и сега. Посещавали лекари във Варна, които обяснили, че до 28 годишна възраст няма какво да се прави, не може операция на носа. Не го завели веднага на лекар, защото не предполагали, че ще има такива последици, а мислели че е бил само сблъсък. Подали жалба до прокуратурата след месец, защото веднага след инцидента, отказал да разкаже какво се е случило. След като видели промените като държание и по време на сън, тогава го разпитали, тръгнали по доктори, установили, че е късно. Трябвало първите 24 часа са да се обърне внимание, тъй като при този вид травма било важно до 24 часа да се спука тази ципа, за да не се образува тази кривина в носа- обяснил им го лекар. По-късно след инцидента ходили по доктори, тъй като ищецът първоначално не им разказал какво се е случило.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият при инцидент на 11.09.2016г. според приложената документация е получил травма на носа с оклузия/стеснение/ на дясната ноздра в областта на предна клапа и цепковиден просвет, както и десностранна девиация/изкривяване на носната преграда/ на септума със затруднено носно дишане. Описаната травма обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота и може да се дължи на нанесен удар с юмрук в областта на носа. Провеждано консервативно лечение с медикамента Ринопантеина. Обсъждано е изчаквателно поведение за евентуална пластика след приключване на растежа на черепа и/или при прояви на оплаквания. От заключението на комисионната експертиза се установява, че при преглед на пострадалия на 21.05.19г. съобщава за: честа, почти целогодишна хрема; налага се да използва често капки или спрей за нос; чувството за затруднено носно дишане е постоянно.

Към момента е налице девииран септум с конкавитет на дясно и стеснение на десния носен ход. Не е направена реиносептопластика, която би възстановила носното дишане. Обсъждано изчаквателно поведение за евентуална пластика след приключване на растежа на черепа. В с.з. вещите лица обясняват, че закъснялото лечение не минимализира срока за възстановяване.

Шест месеца е било прилагано консервативно лечение, но не е постигнат ефекта на възстановяване на анатомията и физиологията. Пострадалият има необходимост от използване на препарати под формата на спрей и капки за нос.

Има затруднено носно дишане. Предстоящо оперативно лечение, с оглед растежа на индивида. Експертизата счита, че на една последваща фаза на тази носна преграда следва риносептопластика относно проходимостта. Дискомфортът от това изкривяване се компенсира с лявата ноздра. При една банална хрема, при оток на носните раковини, още по-значително се стеснява десния носов път и има затруднено носно дишане в дясно.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и неоспорени от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди – физически болки и страдания е основателен. Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – в случая на ответниците М.Ю.С., С.Ю.Б..

Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършители на деянието са същите, което е установено с влязъл в сила съдебен акт- решение по анд №8/2017г. по описа на РРС. В резултат на което са налице неимуществени вреди - болки и страдания, които са причинени от престъплението. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. За полученото увреждане квалифицирано като престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 пр.1 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, представляващо извършена по хулигански подбуди лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания и травма на носа, при които първоначалните болки няма данни с какъв интензитет са, предвид нанесени удари не само от едно лице, с ръце и крака в областта на главата, врата и цялото тяло, вследствие на които ищецът е получил посочените травми. Увреждането-травма на носа с оклузия/стеснение/ на дясната ноздра, както и десностранна девиация/изкривяване на носната преграда/ на септума със затруднено носно дишане е налице и към настоящия момент, като е обсъждано изчаквателно поведение за евентуална пластика след приключване на растежа на черепа и/или при прояви на оплаквания. За същото е проведеното консервативно медикаментозно лечение в продължение на шест месеца. Недоказано остана възражението на ответниците, че пострадалия не е потърсил своевременно медицинска помощ, с което сам допринесъл за продължителното пролекуване, тъй като вещото лице обясни и в с.з., че закъснялото лечение не минимализира срока за възстановяване. Поради неотшумяване на травмата, предвид и възрастта на пострадалия и начина на причиняване на телесните удреждания- нанесен удар в областта на носа съответно справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира такова в претендирания размер от 2000лв./предявен като частичен от 10000лв./, тъй като се установи, че е налице продължителен период след деянието извършено на 11.09.16г. до настоящия момент, в който все още не е възстановено физическото състояние на увредения орган, както, че този период ще продължи още няколко години, предвид невъзможност за провеждане на оперативно лечение. Предвид и продължаващия дискомфорт при леки настинки и хреми, като налагат използване на медикаменти за облекчаване на дишането.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b14ca72-a532-44ad-b9c4-3a30b041a71c