Определение № 2751 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604650 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI I НПК.

Образувано е по частна жалба на обвиняемия А. Т. И., чрез упълномощения му защитник адвокат В.А. от САК, срещу определение от 20.05.2025 г., постановено по НОХД № 7374/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СВ **** АО, управляван от осъдения И. на датата на инкриминираното деяние 17.04.2025 г., негова собственост, във връзка с извършеното от обвиняемия престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК.

В жалбата са изложени подробни доводи на несъгласие с обжалваното определение като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че в проведеното открито съдебно заседание, при постановяване на определението, не е дадена възможност на осъдения и на защитата за становище, във връзка с отнемането на процесния лек автомобил в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е постановено на основание на противоречива правна норма, за приложението на която все още няма постановено решение от ВКС. Поддържат се доводи, че така отнетият в полза на държавата лек автомобил не е нито предмет, нито средство на престъплението, както и че в настоящия случай, гражданският интерес на държавата, изведен от нормата на 1 чл. 343б, ал. 5 НК, влиза в колизия с функцията на наказателната репресия и предмета на всяко материално наказателно правоотношение. На следващо място се излагат твърдения, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК има значителен санкционен имуществен характер за виновния деец, чиято наказателна отговорност е вече ангажирана с наложените му наказания по чл.

37 НК, с което се създават основания за пряко нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Според защитата държавата, при реализирането на наказателната й дейност, иска да се намеси в гражданския оборот, за да получи движима инкриминирана вещ, която да осребри по предвиден законов ред, след присъждане на парично вземане, в определен значителен размер като последица на чл. 343б, ал. 5 НК, при положение, че целите на материалния и процесуалния закон са строго очертани в чл. 36 НК. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното определение, с което се отнема в полза на държавата процесното МПС и вместо него да се определи паричната му равностойност, която осъденият А. И. да заплати и по този начин да възстанови своите права по отношение на собствения си процесен лек автомобил.

Софийски градски съд, като взе предвид обжалваното определение, доводите, изложени в частната жалба, материалите по делото и закона, намира, от фактическа страна, за установено следното:

Във връзка с внесено от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд споразумение, по реда на чл. 381 и сл. НПК, е образувано НОХД № 7374/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав. Внесеното споразумение е одобрено с протоколно определение от 20.05.2025 г., след като обвиняемият А.

Т. И. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Първият съд е прекратил наказателното производство по делото, а на основание чл. 382, ал. 9 НПК определението, с което е прекратено същото е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

В същото съдебно заседание, първият съд служебно е разгледал и въпроса, свързан с приложението на материално правната норма на чл. 343б, ал. 5 НК, след което се е произнесъл с протоколно определение, с което е отнел в полза на държавата управляваният от обвиняемия И. на инкриминираната дата лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СВ **** АО, който е негова собственост, т.к. е послужил за извършване на 2 престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира за установено, от правна страна, следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Действително, в конкретния случай, първият съд е определил срок за обжалване на своето определение от 15 дни, но доколкото се касае за произнасяне по въпрос, свързан с приобщено по делото веществено доказателство, чрез протокол за доброволно предаване от 17.04.2025 г. или по който не се е произнесъл с окончателния си съдебен акт, то в случая надлежния процесуален ред, по който следва да се проведе настоящото, пред въззивния съд, производство е този по чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 4 НПК. Ето защо, в случая въззивният контрол върху първоинстанционния съдебен акт следва да се реализира по глава 22 НПК. Това е така, защото законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред погорната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал. 3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В конкретния случай, атакуваното пред въззивния съд определение е от категорията съдебните актове, за които законодателят изрично е предвидил тяхното самостоятелно обжалване по реда на чл. 341, ал. 2 НПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. В конкретния случай от 3 материалите по делото е видно, че обвиняемият И. е автор на престъплението за което е ангажирана неговата наказателна отговорност и в извършване на което се е признал за виновен, за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като страните са се съгласили да не му бъде налагано другото предвидено за престъплението наказание „глоба“.

При това положение за първоинстанционния съд е било налице задължение да изпълни в цялост предвидената от законодателя процедура по наказателно санкциониране на виновния деец, като приложи спрямо него, като последица и задължителната в тези случай наказателна репресия, визирана в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК. От материалите по делото се установява несъмнено, че към инкриминираната дата - 17.04.2025 г., процесният лек автомобил, който е управляван от обвиняемия И. при извършеното от него деяние е бил негова собственост, за което по делото е приложена справка от ОПП СДВР. На следващо място по делото, в хода на досъдебното производство е приложен протокол за доброволно предаване, с който обвиняемия А. И. е предал на 17.04.2025 г. доброволно на полицейски служител при 01 РУ СДВР управляваният от него на същата дата процесен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СВ **** АО. Ето защо и след предаването на лекия автомобил, от страна на обвиняемия И., по воденото срещу него наказателно производство, този автомобил вече има характера на веществено доказателство по делото и нуждата от неговото съхранение възниква до приключване на наказателното производство.

Доколкото в случая, първият съд не се е произнесъл по въпроса за приобщените по делото веществени доказателства, с одобреното от него споразумение, с протоколното определение, съобразно разпоредбата на чл.

381, ал. 5, т. 6 НПК, то няма пречка, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, решаващият съд да се произнесе по този въпрос или по реда предвиден за това в процесуалната норма на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. От друга страна обаче и доколкото законодателят е предвидил специален ред за произнасяне по въпроса, свързан с решаване на съдбата на управляваното от виновния деец МПС, в случаите по чл. 343б, ал. 1 – 4 НПК, то за първият съд е налице задължение да приложи императивното правило, визирано в материално правната норма на чл. 343б, ал. 5 НПК, да отнеме процесното МПС, с което е извършено престъплението от обвиняемия, ако е негова собственост или да 4 присъди неговата равностойност, в случай че същото не е негово. В конкретния случай и както се каза по-горе процесният лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СВ **** АО е собственост на обвиняемия И., поради което и същия подлежи на отнемане в полза на държавата. Отнемането му, като последица, настъпва с факта на влизане в сила на съдебния акт, с който обвиняемият се е признал за виновен, за което, както е в настоящия случай, е налице одобрено от първия съд споразумение, с което е прекратено наказателното производство и същото е влязло в законна сила на датата на неговото одобряване – 20.05.2025 г. и същото има последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК.

При така изложеното по-горе, въпросът за съдбата на веществените доказателства следва да бъде решен в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, т.к. съдът може да се произнесе допълнително с определение извън присъдата по въпросите, по които не се е произнесъл, поради което и първият съд е сторил това с допълнително определение, постановено в съдебното заседание, в което е било одобрено и внесеното от прокуратурата споразумение, за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия А. И., за което е приложил правилото установено в нормата на чл.

343б, ал. 5. При така изложеното въззивният съд намира, определението на първия съд, с което е отнет в полза на държавата управлявания от обвиняемия И. процесен лек автомобил, негова собственост, за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззивният съд след като се запозна с доводите на защитата, свързани с твърдения за нарушение на материалния закон, при прилагане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК от първата съдебна инстанция, както и свързаните с това оплаквания за явна несправедливост на наказанието, намира същите за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Настоящата инстанция счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и постановено в съответствие, както с материалния, така и с процесуалния закон. Дали има противоречие на определена специална правна норма с друга обща такава, както твърди защитника на обвиняемия, не е основание за неприлагане на норма, която е част от позитивното действащо право. В случай, че действително е налице такова противоречие, то същото следва да бъде установено по предвидения в закона ред, като проблема следва да бъде разрешен или законодателно, или чрез обявяване на съответната норма за противоконституционна. Решаващият съд няма правната възможност да 5 упражнява инцидентен контрол за конституционносъобразност на законите.

Това правомощие по силата на действащата нормативна уредба е предоставено единствено на Конституционния съд, съобразно член 149, ал. 1, т.

2

КРБ.

Към настоящия момент въпросът относно противоконституционносъобразността на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е обсъден и решен с Решение № 8/17.07.2025 г. на Конституционният съд на Република България, където се сочи, че: „Съдът обаче намира за необходимо да установи, че в чл. 343, ал. 5 НК некоректно е използвана терминология относно вещта, подлежаща на отнемане (транспортното средство, „послужило за извършване на престъплението“), която е относима към умишлени престъпления, докато тези по чл. 343, ал. 3 и ал. 4 НК, за които се отнася оспорената разпоредба на ал. 5, са определени като непредпазливи (ал. 1).

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b14a85e-ee95-4908-add1-43d054d087e0