Определение № 2394 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2394 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502532 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. С. - К., срещу разпореждане от 20.07.2023 г., обективирано в Заповед № 4943 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 9410 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с-в, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., бул.“Х.Б.“ № **, ет.1, ап.1, за следните суми: главница за разликата над 2 648.99 лева до претендирания размер от 3 323.79 лева; договорно възнаграждение в размер на 1306.89 лева за периода 05.11.2021 г. – 04.11.2022 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст от 801.72 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси от 2245.82 лева; лихви за забава – 330.77 лева за периода от 06.08.2021 г. – 04.11.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 545.82 лева – за периода от 04.11.2022 г. – 27.06.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на районния съд за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК. Поддържа се наличието на основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Моли се за отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване на исканата заповед за отхвърлените вземания. Претендира се присъждането на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на 1 насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 39 442/28.04.2023 г. срещу Н. Г. М. с ЕГН: **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40004825266 от 06.07.2021 г., както следва: сумата от 3323, 79 лева - неплатена главница; 1306.89 лева - договорно възнаграждение за периода 05.11.2021 г.

– 04.11.2022 г.; 801.72 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 2245.82 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси; 330.77 лева лихви за забава за периода от 06.08.2021 г. – 04.11.2022 г.; 545.82 лева законна лихва за забава за периода от 04.11.2022 г. – 27.06.2023 г.

В обжалваната част на разпореждането си районният съд е приел, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. Констатирал е, че се касае за предоставен заем от 3500 лева, на 36 месечни вноски, при ГПР 49.15 % и ГЛП 41.00 %.

Изложил е съображения, че общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ да се плащат разсрочено във времето, заедно с дължимите, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Приел е, че с посочените възнаграждения се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. По изложеното районният съд е приел, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК.На основание чл. 23 ЗПК и предвид извършените уточнения от заявителя за заплащането от длъжника по договора на сумата в размер на 851.01 лева, районният съд е издал заповедта за изпълнение за сумата от 2 648.99 лева, ведно със законната лихва върху това вземане от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и е присъдил разноски по съразмерност.

Законосъбразно първостепенният съд е съобразил законовите изменения, /обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, предвиждащи задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

2

Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя, сключен с длъжника Н. Г. М., на последния е отпусната сума по кредита в размер на 3500 лева, със срок на кредита 36 месеца и размер на вноската от 169, 49 лева, ГПР 49.15 % и ГЛП 41.00 %, с обща дължима сума по кредита 6 101, 96 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: „Фаст“ – Приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 875 лева и „Флекси“ – Гъвкав погасителен план с възнаграждение в размер на 2 450лева;

Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга възлиза на 92, 37 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, при общ размер на вноската от 261, 86 лева, в който случай общото задължение възлиза на 9 426, 96 лева.

Въззивният съд намира от коментираните клаузи в представения договор, че е налице съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“.

Последните задължават кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст" по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за заявител и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", която касае определянето на "гъвкав погасителен план". Изложеното налага извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужат за получаването на допълнително възнаграждение от кредитора /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/. Посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР, което обосновава извода за нарушение на 3 изискването по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Предвид изложеното и доколкото заявителят е уточнил за извършено плащане в размер на 851.01 лева, правилно районният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендира присъждане на главница за разликата над 2 648.99 лева до пълния претендиран размер от 3323.79 лева, както и за останалите вземания.

Гореизложеното обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което същия следва да бъде потвърден, а частната жалба да се остави без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.07.2023 г., обективирано в Заповед № 4943 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 9410 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с-в, в частта, в която е отхвърлено заявлението на Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., бул.“Х.Б.“ № **, ет.1, ап.1, за следните суми: главница за разликата над 2 648.99 лева до претендирания размер от 3 323.79 лева; договорно възнаграждение в размер на 1306.89 лева за периода 05.11.2021 г. – 04.11.2022 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст от 801.72 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси от 2245.82 лева; лихви за забава – 330.77 лева за периода от 06.08.2021 г. – 04.11.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 545.82 лева – за периода от 04.11.2022 г. – 27.06.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4