Акт от 31.07.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 353/2019
- Подписан
- 31.07.2019
- В сила
- 30.08.2019
Цитирани разпоредби
- чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 188 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 342
Велико Търново, 31.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 353/2019г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано по жалба, вх. № 2831/13.06.2019г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма „АЛТМАР“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, чрез управителя на същото.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № 208-ФК/06.06.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Варна в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Варна ул. „ген. Колев“ №22.
II.Становища на страните:
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на закона. По своя характер ПАМ, издадена преди НП се явява второ наказание за търговеца, за нарушение, което е вече преустановено. Съображенията в жалбата са доразвити в подробно писмено становище по същество, депозирано с вх. № 3102/01.07.2019г. Акцентира, че липсва презумпция, че във всеки случай продължаването на дейността на търговския обект ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, а за други такива нарушения няма доказателства. Изложените мотиви, относно продължителността на срока на запечатване на обекта на практика не представлявали мотиви. Защото липсва преценка на конкретни обстоятелства, свързани със случая. От др. страна липсват законоустановени или обявени от администрацията критерии, по които определя продължителността на срока в рамките на 0-30 дни. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената Заповед. Претендират възстановяване на сторените разноски за делото.
Ответникът по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна на Дирекция „Оперативни дейност“ при ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява, че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано, т.к. Протоколът от извършената проверка е официален удостоверителен документ и на основание чл.50 от ДОПК има обвързваща доказателствена сила. Намира, че срокът на запечатване, който е определен е един разумен срок, съобразен с принципа на съразмерност. Претендира в полза на ТД на НАП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 500лв. по представения списък.
ІII.По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е връчена на 12.06.2019 г., а жалбата е депозирана пред съда на 18.06.2019 г. Оспорването е инициирано от легитимирано лице - адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера. Насочено е против подлежащ на съдебен контрол административен акт. Дори към момента на приключване на устните състезания мярката да е изпълнена, това не обуславя отпадането на правния интерес от оспорването, с оглед възможността да се претендират вреди по чл. 203 и сл. от АПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие, че не са налице пречки за постановяване на акт по същество, т.к. жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в адм. акт/АА/ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка на основание чл.171, ал.4 от АПК е указано на ответника да представи доказателства за компетентността на лицето, издало оспорената Заповед. Представена е като част от АП Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на директора на ИД на НАП, с която са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
В преписката е наличен АУАН № F491930/12.06.2019г., връчен на същата дата на управителя на дружеството. Няма данни за издадено по-късно НП въз основа на същия. Към приключване на устните състезания такова не е представено. Не се твърди и не се представят доказателства с влязло в сила съдебно решение на наказателния съд евентуално издаденото НП за това нарушение да е отменено. Няма основание за приложението на чл.300 от ГПК.
В настоящето производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на всяко основание по чл.146 от АПК, както и изследване на въпроса дали оспореният АА не е нищожен, въпреки че в жалбата това не се твърди.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:
V.По фактите:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка -
ЗНПАМ № 208-ФК/06.06.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Варна в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Варна ул. „ген. Колев“ №22 и забрана на достъпа до него за срок от 10/десет/ дни, като запечатването да се извърши три дни след връчването й/12.06.2019г./.
От съдържанието на същата е видно, че процесната Заповед е издадена след извършена на 05.06.2019г. проверка от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0350134/05.06.2019 г., а именно:
На 05.06.2019 г. от органи по приходите в отдел „ОД“ Варна при ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговски обект – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от „Алтмар“ ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 22. Установено е, че при извършена контролна покупка на 2 парчета пица и 2 броя айрян на стойност
5,40 лв. търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Според приложения протокол при проверката е установено също така, че фактическата наличност на паричните средства в касата възлиза на 140,20 лв., а касовата наличност според фискалното устройство е 134,80 лв., от които 100,00 лв. служебно въведени и 34,80 лв. дневен оборот, т.е. налице е разлика от 5,40 лв. между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от работещото ФУ в обекта.
При тази фактическа обстановка от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 208-ФК/06.06.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена ПАМ „запечатване на обект“ – бърза закуска „Болярски пици“, стопанисван от „Алтмар“ ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 22 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, и на основание чл. 188 от ЗДДС е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, като запечатването следва да се извърши на 15.06.2019 г. от 18:00 ч. Заповедта е връчена на 12.06.2018 г.
На съда е служебно известно, че е депозирана жалба срещу разпореждането за предварително изпълнение, включено в оспорената пред настоящия съд Заповед. Образувано е АД № 354/2019г. по описа на АСВТ. Същото е приключило с влязло в сила на 26.06.2019г. Определение № 207/13.06.2019г., с което жалбата на дружеството е уважена.
По повод отразеното в ПИП нарушение е издадена процесната Заповед, според която така описаното представлява нарушение на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващ дружеството и е оспорена пред настоящия съд.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:
VІ.По правото:
Изнесените в жалбата твърдения за факти и мотивите на АО разкриват правен спор с административно естество. Търси се защита срещу последиците на принудителна административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП, за да се изпълнят целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН да се преустанови и/или предотврати извършавано нарушение или вредните последици от същото.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален – специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от