Акт от 08.07.2019, Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр.Габрово , 08.07.2019г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година,в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова

ЧЛЕНОВЕ: П.Пенкова

И.Димова като разгледа в.ч.гр.д. №212 по описа за 2019г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.Г.Груп“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв.В. срещу постановеното определение №2872/27.05.2019г. по гр.д.№1198/2018г. на Габровски районен съд.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението,с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл.248 ГПК за изменение на решение №149/22.04.2019г. в частта за разноските.Твърди се,че след получаване на исковата молба ,ответното дружество е подало писмен отговор ,в който е признало предявения иск в цялост и е поискало разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. За да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските,първоинстанционният съд е приел,че ответникът не е бил признал изрично твърдяния факт в исковата молба,че липсва облигационна връзка между ищцата и цедента. Изложеното в обжалваното определение,че следвало ответникът изрично да признае иска ,за да не се възлагат разноски върху него,е в несъотвествие със закона. Ответникът е твърдял,че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, защото не е носител на спорното право.В разпоредбата на чл.237 ГПК не е предвидено изрично ответникът да признае всички факти,изложени в исковата молба.

Достатъчно е ответникът да е направил изрично признание на иска, каквото е направено от дружеството .Като факти,които са с правно значение, са изрично признание на иска и извънпроцесуалното поведение на ответника, което не е дало повод за завеждане на делото ,които са достатъчно основание разноските да се възложат на ищцата.В случая ответното дружество е направило изрично признание съгласно чл.237 ГПК и е поискало постановяване на решение при признание на иска. Съдържанието на процесното уведомление по чл.99 ЗЗД и съгласно цитираната практика на ВКС ,не може да се обоснове извода,че следва разноските да се възложат в тежест на ответника.В случая дружеството не е разполагало с изпълнителен титул спрямо ищцата ,не е дало повод за завеждане на делото и единствено й е изпратило уведомление за цесия,което не съдържа покана за плащане, а при узнаване за заведеното дело,изрично е признало предявения иск. Да се приеме,че ответното дружество дължи разноски ,само защото не е формулирало изрично признание на всяко едно твърдение за факт, изложено в исковата молба, е в притоворечие с чл.78,ал.2 ГПК. Ищцата не е предприела извънсъдебно действия да уведоми ответника, че липсва сключен между нея и цедента договор.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските с възлагането им на ищцата.

В депозирания писмен отговор от ищцата чрез адв.Д. ,са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събрани доказателства,прие за установено следното:

Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника „С.Г.Груп”ООД по чл.248 ГПК за изменение на решение №149 от 22.04.2019г. по гр.д.№1198/2018г. на Габровски районен съд в частта за разноските. Съдът е приел,че решението не е постановено при признание на иска по реда на чл.247 ГПК,поради което не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК за възлагане на разноските върху ищцата.

От данните по делото се установява,че производството по гр.д.№1198/2018г. по описа на Габровски районен съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск от ищцата П.К.П. срещу „С.Г.Груп”ООД за установяване недължимостта на сумата от 24.48лв. с включен ДДС.

В депозирания писмен отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес и при евентуалност е заявил искане да се постанови решение при признание на иска, като дружеството не твърди, че има вземане спрямо ищцата и не оспорва твърдението

, че индивидуализираното в исковата молба вземане ,предмет на делото, е погасено по давност. Претендирал е да бъде осъдена ищцата да заплати разноските по делото.

След отмяна на прекратителното определение на Габровски окръжен съд с постановеното въззивно определение №111 от 04.02.2019г. по в.ч.гр.д.№20/2019г. на Габровски окръжен съд, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на спора, като с решение №149 от 22.04.2019г. по гр.д.№1198/2018г. е уважил иска и е признал за установено в отношенията между страните,че П.К.П. не дължи на „С.Г.Груп”ООД сумата от 24.48лв., като се е позовал на сключен на 20.02.2018г. договор за цесия между „С.Г.Груп”ООД като цедент и „Ф.П.Колет”ЕАД като цесионер и приложение №1 към него. Разноските по делото са възложени в тежест на ответника с оглед изхода на спора.

Основанията,на които се е позовал ответникът в подадената молба по чл.248 ГПК пред Габровски районен съд по гр.д.№1198/2018г./л.61-62 от делото/ за изменение на решението в частта за разноските са, че първоинстанционният съд е обосновал дължимостта на разноските от ответното дружество поради това,че е отправило покана за извънсъдебно плащане, което не се подкрлепя от фактичестата обстановка и е в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд намира за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата на ответника по чл.248 ГПК.

Коя страна и при какви предпоставки дължи разноски по делото е регламентирано с разпоредбите на чл.78 ГПК.Една от хипотезите – тази по чл.78,ал.2 ГПК, предвижда разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца ,ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,като двете предпоставки са при условията на кумулативност.

В случая спорът между страните по делото е разрешен с постановеното решение №149/22.04.2019г. по гр.д.№1198/2018г.,с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск. При този изход на спора разноските по правилото на чл.78,ал.1 и ал.6