Разпореждане № 36639 от 26.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 36639 гр. София, 26.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Частно гражданско дело № 20221110101138 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ФИРМА срещу АЛ. Р. ИЛ. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 967,15 лева, представляваща сбор от:

600 лева - главница по Договор за паричен заем № ... от 21.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 44,36 лева – възнаградителна лихва по договора за заем за период от 22.12.2020 г. до 22.03.2021 г.

211,64 лева – възнаграждение по гаранционна сделка;

60,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране;

51,15 лева – мораторна лихва за периода от 23.12.2020 г. до 21.12.2021 г.

Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

1

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки между заемодателя, кредитополучателя и дружеството-гарант, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно.

Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК).

На същото основание следва да бъде отхвърлено и заявлението в частта за сумата от 60 лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, тъй както услугите, за които те се дължат съгласно предоставените Тарифи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, поради което начисляването на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 271,64 лева при претендиран сбор от 967,15 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 695,51 лева и за съответната част от общо дължимите разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда, на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4583 от 12.01.2022 г. на ФИРМА срещу АЛ. Р. ИЛ. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 211,64 лева – възнаграждение по гаранционна сделка и 60,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № ... от 21.11.2020 г., както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2