Решение № 18149 от 09.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18149 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110171071 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане искове правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. Г., В. В. Г. и Д.

В. Г. против *******, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: *******, с площ от 793 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята:

0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, въз основа на осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за изплащане на паричната равностойност на дружествен дял от 25.08.2011 г., обективиран в нотариален акт № 182, том II, рег.№ 10869, дело № 341/2011 г. по описа на *******, нотариус с район на действие СРС, се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-221 123/16.03.2011 г. на Началник на СГКК – София, с адрес: *******, ул. 729 № 20, с площ от 1446 кв.м., стар идентификатор: ***; ***, номер по предходен план: 113, 114, квартал: 1, парцел I част, при граници по кадастрална скица: имоти №№ ***, ***, *** и ***, който поземлен имот е идентичен с част от урегулиран поземлен имот 1-113, 114 от кв.1 по плана на *******, целия с площ по документ за собственост от 3700 кв.м., при граници: улица, улица, УПИ II, улица, заедно с построената в мястото сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Сграда на транспорта, брой етажи: 2, със застроена площ съгласно кадастрална скица от 193 кв.м., която сграда, съгласно строителни документи представлява блок „В“ и блок „Г“ от „Автосервиз, складове, магазини, кафе, офиси и други обслужващи помещения“, заедно със съответното право на строеж върху мястото. Ищците поддържат още, че от 25.08.2011 г. владеят като собствен и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: *******, с площ от 793 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***, тъй като двата имота – ПИ с идентификатор №

68134..4441.275 и ПИ с идентификатор № *** винаги са били един общ имот, с обща ограда и един вход. Поддържат още, че двата имота винаги са били частна собственост. Ищците твърдят, че през 2022 г. решили да се снабдят с нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена проверка за частта от собствения им недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № *** с площ от 793 кв.м., поради което депозирали молба-декларация за това в *******, район Люлин, от устно им било отговорено, че имота бил общинска собственост, за което бил съставен АЧОС, вписан в Служба по вписванията под № 187, том CCXXIV, рег.№ 89417, д. № 68658/28.11.2022 г. Ищците поддържа, че процесния недвижим имот никога не е имал характер на общинска собственост, като от 1980 г. до датата на подаване на исковата молба в съда е обработван, владян и своен като имот частна собственост. Въз основа на предходното, ищците обосновават правния си интерес от предявените против ответника искове, като молят за тяхното уважаване. Претендират и присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната община се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба в съда имотът е частна общинска собственост по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА в редакцията му към1991 г. – имоти, които имат местно търговско значение. В условията на евентуалност се поддържа, че имотът е станал общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИД 2 на ЗОс /ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г./, съответно, че Общината е владеела и стопанисвала имота на основание чл.13, ал.2 ЗОС от датата на влизане на тази разпоредба до датата на подаване на писмения отговор. Оспорва се владението на ищците, като се поддържа, че едва през 2022 г. ищецът се е заинтересувал от възможността да го придобие по реда на обстоятелствената проверка. Сочи се, че с подадено мотивационно писмо за предоставяне за временно ползване до Кмета на район Люлин, ищецът е признал, че имотът е общинска собственост. Поддържа се още, че достъпът до процесния имот винаги е бил свободен и се е ползвал за паркинг, а през него се осъществява достъпа до съседни имоти с идентификатори *** и ***. Изразява се становище, че дори да е имало владение от страна на ищците, то е недобросъвестно, а и евентуално е започнало в период, в който е действала законовата забрана за придобиване на частни общински имоти по давност.

По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за изплащане на паричната равностойност на дружествен дял № 182, том II, рег.№ 10869, дело № 341 от 2011 г. по описа на *******, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1854/30.10.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: *******, ул.729 № 20, при граници по кадастрална скица: имоти №№ ***, ***,

*** и ***, заедно с построената в мястото сграда.

От гореописаният нотариален акт се установява още, че тримата ищци са придобили правото на собственост върху имота, вместо изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на починал на 25.10.2009 г. съдружник в търговско дружество ******* - ******* Г. /наследодател на ищците в производството/.

Видно от нотариалния акт е, че владението е предадено в деня на изповядване на сделката.

По делото е приложена актуална към датата на подаване на исковата молба в съда скица на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в *******, ул.729, трайно предназначение на територията: земеделска, както и скица, издадена в хода на производството.

По делото е приложен Акт за частна общинска собственост № 10284/18.10.2022 г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7; чл.59, ал.1 ЗОС, вр.чл.30, т.1 НОС за процесния имот с идентификатор № ***, с площ от 793 кв.м.

3

По делото е приложен констативен протокол, съставен от служители на *******, район Люлин /разпитани по делото в качеството им на свидетели/ във връзка със състоянието на процесния недвижим имот при посещението му на горепосочената дата.

По делото е приложена молба-декларация от 27.06.2022 г. от ищеца В. Г. до Кмета на СО, район Люлин, с искане за издаване на скица и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот с идентификатор № *** във връзка с извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост върху същия.

По делото е приложено и мотивационно писмо от 15.03.2023 г. ищеца В. Г. до Кмета на СО, район Люлин, с което моли за разрешение да му бъде отдаден под наем общински имот - процесния имот с идентификатор № ***, за изграждане на временен паркинг.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *******, Е. П. Б. и Р. Г. В.ев.

В показанията си св.А. разказва, че познава ищците от 2007-2008 г., като от тогава знае и имота им в кв.******* на ул.729-та № 20. Знае, че след смъртта на бащата на Владо през 2011 г. имотът бил разделен на две, като ищците ползват и друг имот, който е около 800 кв.м. Свидетелят разказва, че двата имота са оградени с една ограда. Процесният недвижим имот се ползва като паркинг.

В показанията си св.******* разказва, че живее срещу имота на ищците в кв.*******, който ползват като сервиз за автомобили. Знае, че през 2011 г. сервиза бил разделен на две части. В частта на ищците има сграда с имот и „прилежащо отзад“.

Мястото винаги е било заградено.

В показанията си св.Б. – сбужител на ******* разкава, че се занимава с проучване на общинска собственост, актуване на общинските ПИ и реституция. Знае за процесния казус, тъй като е извършвала проверка. Сочи, че процесния недвижим имот е част от УПИ II – отреден за склад. Имотът е ограден от оградите на съседните имоти, има достъп от към улица, която е без номер, тъй като не е изпълнена по регулация. Влиза се от северо-източната страна, от където няма ограда. Свидетелка разказва още, че общината не стопанисва имота, като това били земеделски земи на ТКЗС.

В показанията си св.В. /също служител на СО/ разказва, че във връзка със заповед за извършване на проверка е посетила имота, който е неограден. Знае, че е частна общинска собственост, но не знае как е стопанисван от общината. При посещението в имота имало паркирани автомобили, някои от тях изоставени.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице, след направени справки в СГКК, АГКК, оглед на имота и запознаване с материалите по делото, е изработило комбинирани скици и е отговорило 4 на поставените му от страните въпроси. Вещото лице е посочило, че от приложена по делото извадка от КП от 1973 г. се установява, че процесния имот попада в югоизточната част на ПИ с пл.№ 84, като не е обособен като отделен имот. До одобрението на КККР, планът е допълван и е нанесен ПИ без пл.№, североизточно от ПИ с пл.№№ 85 и 86. В КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54 от 30.08.2010 г. на ИД на АГКК, имотът е нанесен с идентификатор № *** с площ от 793 кв.м., като земеделска територия, за „друг вид застрояване“. Вещото лице е категорично, че процесния недвижим имот с идентификатор № *** е идентичен с имота, предмет на приложения по делото АЧОС. Вещото лице е посочило, че имотът се обслужва от съществуваща на терена улица от север и от изток. Вещото лице е посочило, че ограда между имота на ищците с идентификатор № *** и процесния имот с идентификатор № *** се вижда ясно за първи път на снимка от аерофото заснемане от м.03.2008 г. Сочи, че има и по-ранни снимки, но те не са достатъчно ясно. При извършените проверки вещото лице е посочило, че за имота не е проведена отчуждителна процедура, бил е със статут на частна земеделска земя, включена в ТКЗС при образуването му и след това изключена от него. Изслушано в съдебно заседание вещото лице разказва, че при огледа на имота е установило, че между него и имота на ищците има ограда, но има и врата за достъп на хора и автомобили.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като ищците претендират, че са собственици на процесния недвижим имот на оригинерно основание давностно владение продължило повече от 10 години, което право се оспорва от ответника. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от установяването.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал.2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява 5 собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.