Решение № 1791 от 25.04.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1791/25.4.2019г.

Гр.Варна, 25.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март, през две хиляди деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16454 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена в РС Д.на 20.07.2018 год. от ищцовото дружество „Ф. - П.“–

ЕООД, ЕИК *, представлявано от С. В.И. – П., със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат В. Г. от АК Д.против ответното дружество „Т.Е.У.К.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х. Х. К., с посочено правно основание чл. 372 от Търговския закон, с ИСКАНЕ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 800,00 лева (седем хиляди и осемстотин лева) по договор за превоз на товар - товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр.Д.до к.к. „А.“ (въз основа на който е издадена фактура №**********/13.07.2015 г. на стойност от 7800 лева), ведно със сумата от 2 417,03 лева (две хиляди четиристотин и седемнадесет лева), представляваща законната лихва върху посочената по-горе главница за периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2018 г. и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения а именно:

Твърди се, че страните по спора са страни по търговска сделка за извършване на товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр. Д.до к.к. „А.“, като била издадена данъчна фактура №

**********/13.07.2015 г. на стойност 7 800,00 лева с вкл. ДДС. Във връзка с възложената работа ищцовото дружество използвало ресурса и на трети лица по товаренето и разтоварването на бунгалото, за което платените разходи били включени във фактурата, издадена към ответника.

Въпреки многократните напомняния, сочи ищцовата страна, за заплащане на възникналото задължение, такова не било постъпило по обявената банкова сметка ***та, че ответното дружество не било изпълнило насрещното си задължение за плащане било изпаднало в забава и продължавало да се намира в такава. Ето защо е и отправеното до съда искане да бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дължимата се главница от 7800 лева и

2 417,03 лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 1.7.2015 г. до датата на завеждане на иска – 19.7.2018 г. вкл. както и законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В подкрепа на изложеното по-горе ищцовото дружество е направило доказателствени искания.Отделно от горните искания още с исковата молба е било направено искане с правно основание чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК което видно от л. 14-ти е било уважено от съдията докладчик при РС Д..

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, приложен на л 34 – ти и сл. от гр.-дело № 3037/2018г. по описа на РС Д..

На първо място в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество,чрез процесуалният си представител адвокат Т. М.от АК Б.е сторило възражение по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК –уважено от РС Д., поради което и делото е изпратено по подсъдност на РС Варна след влизане на Определение № 2175/3.10.2018 г. На второ място се оспорват твърденията на ищцовата страна като ясно се сочи, че след проверка в търговската и счетоводна документация на ответното дружество не се били установили никакви данни за договорни отношения между двете дружества или за фактури получени и осчетоводени от счетоводството на ответното дружество. Така също, възразява ответната страна, ищцовото дружество не било извършвало никаква дейност свързана с товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало собственост на „Т.Е.У.К.“ ЕООД от гр.

Д.до к.к. А.. Във връзка с горното ответното дружество оспорва истинността на представените към исковата молба писмени доказателства относно верността на отразеното в тях и че било извършено товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр. Д.до к.к. „А.“. Също така е оспорена автентичността на подписа на Х. Х. К.положен в товарителница № 12 от 25.06.2015 г. Ответникът намира за неотносими описаните в отговора на искова молба четири отделни фактури , издадени от трети на спора лица. Отделно от горното, по отношение на фактура № **********/13.07.2015 г., ответникът подчертава, че тази фактура била без подпис от страна на представител на ответното дружество, поради което и счита, че не валиден счетоводен първичен документ и не може д се използва като доказателство за наличие на договорни отношения. Липсвали доказателства, възразява ответникът, че купувачът –търговец бил приел фактурата. Фактурата не била вписана в дневника за покупките му, не била отразена и стойността й в СД по ЗДДС и не бил ползван и данъчен кредит, не била осчетоводена и отразена стойността й в месечната СД /по ЗДДС/ което щяло да се потвърди от ССчЕ. В т. 2 от отговора на искова молба ответникът релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност съгласно чл. 111 ЗЗД подчертавайки,че тригодишния срок изтекъл на дата 26 –ти май 2018 г.

Ето защо ответникът желае исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и недоказана и в полза на ответника да се присъдят разноските по делото,като в подкрепа на възраженията залегнали в отговора на искова молба ответната страна е направила доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 29.03.2019 г. ищцовото дружество, представлявано от адвокат К.от

АК Д.желае ВРС да предявения иск изцяло, като счита същия за основателен и доказан, желае и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и заплатено адвокатско възнаграждение.

В същото съдебно заседание ответното дружество представлявано от адвокат М-от

АК Б.желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и да присъди в полза на ответника направените разноски по делото . В рамките на предоставения от съда срок, адв.М-е депозирал писмена защита в подкрепа на доводите си за неоснователност и недоказаност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният иск е бил заведен на 20.07.2018 г. в РС Д.от ищцовото дружество „Ф. - П.„ ЕООД , със седалище и адрес на управление *** против ответното дружество „Т.Е.У.К. „ЕООД ,със седалище и адрес на управление *** и след отвод за местна неподсъдност, сторен съгласно чл.119, ал.3 ГПК в срока по чл.131 ГПК от ответното дружество, въз основа на Определение от 03.10.2018 г. изпратено по подсъдност на РС Варна .Водим от релевираните фактически твърдения на ищцовата страна и обективираното искане, настоящият съдебен състав приема, че исковото производство е допустимо, заведено от активно процесуално легитимирана страна против надлежния ответник. Въпреки квалификацията дадена от ищеца в исковата молба, съдът не е обвързан от същата и поради това, на база на твърденията в исковата молба е квалифицирал исковете разпределяйки и тежестта за доказване.

С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен ( приет без възражения от страните ) ВРС е разпределил тежестта на доказване по предявения главен иск, квалифициран по чл. 372, вр. чл.367 ТЗ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва:Съгласно общото правило за разпределение на тежестта на доказване визирано в нормата на чл.154 ГПК съдът е указал на двете страни, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права.

В тежест на ищеца по делото съобразно чл. 367 ТЗ, съдът е възложил да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав от който твърди че произтича спорното право – надлежно сключен между страните по спора – търговци – договор за превоз, по силата на който превозвачът се задължил срещу възнаграждение да превози до определеното място товара, респ. че съгласно чл. 372 ТЗ товародателят е следвало да плати възнаграждението при сключване на договора (освен ако не било уговорено друго или при приемане на товара).

В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на валидно облигационно правоотношение – договор за превоз, както и изпълнение на поетите задължения от негова страна – извършване на превоза. В тежест на същата страна е било и за установи и докаже твърденията си за пълно неизпълнение на договора от страна на ответника (по см. на чл. 79 ал. 1 ЗЗД), моментът на изпадане в забава на ответната страна, както и дължимостта на акцесорното вземане – мораторна лихва за забава върху главното задължение в претендирания размер вкл. и че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание.

В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже, че е заплатил претендираните суми при настъпване на падежа или дори след предявяване на иска. В тежест на ответната страна е било да установи и докаже възраженията си за прилагане на института на погасителната давност, както и да ангажира всички възражения имащи правопогасяващ, правоизключващ както и правоотлагащ характер.

При така изложеното по – горе и от фактическа и от правна страна се налага единственият извод,че страните по делото спорят както за наличието на валидна облигационна връзка, така и за всички елементи на правното основание,на което ищцовата страна гради исковата си молба.Направено е и възражение с правопогасяващ характер още в срока по чл.131 ГПК за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано едва ако се установи и докаже твърдението на ищцовата страна, че е извършила превоза на бунгало от гр.Д.до курортен комплекс „А. „.

Следва да се подчертае,че в хода на съдебното дирене,след допускане до събиране на оригиналите на оспорените от ответника документи, в откритото по делото съдебно заседание от дата 15.03.2019 г. страните са навели ясни твърдения, които са довели до отделяне на единствените факти и обстоятелства за които се оказва ,че не спори .

Видно от протокола от о.с.з. от

15.03.2019 г. /л. 84 –ти втора страница / съдът е обявил на страните, че е безспорно и че не се нуждае от доказване, че товарителница за обществен превоз в страната серия В

83 № 12/25.06.2015 г. и серия А

№ 112/25.06.2015 г. не са подписани от Управителя на ответното дружество Х. Х. К., на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

При така отделените факти за безспорни не е било необходимо и провеждане на иначе исканата съдебно -графологична експертиза от ответната страна за да се докаже твърдението на ответното дружество, че двете товарителници не са подписани от Управителя на ответното дружество .

Спирайки се върху разпределението на тежестта на доказване в исковия процес и безспорните факти, настоящият съдебен състав въз основа на анализа на писмените доказателства по делото и допусната съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И., заключението по която кредитира като обективно и компетентно дадено намира за изяснено и установено по делото следното :

За доказване на основанието и размера на иска си ищцовата страна, своевременно е ангажирала писмени доказателства поради което и по делото са приобщени по надлежния ред представените от „Ф. П. „ ЕООД още с исковата молба заверени копия на : фактура № **********/13.07.2015 г.; 2 бр. товарителница за обществен автомобилен превоз в страната; извлечение от сметка 411 „Клиенти” на „Ф.” ЕООД ***3/30.06.2015 г. и фактура № **********/13.07.2015 г.; фактура № **********/24.06.2015 г.; фактура № **********/24.06.2015 г., ведно с фискален бон; извлечение от електронна страница за изчисляване на законна лихва; извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „Т.Е.У.К.” ЕООД; допълнително представените : оригинал на товарителница серия В 83 № 12/25.06.2015 г.; оригинал на товарителница серия А № 112/25.06.2015 г.; заверено копие на 2 бр. служебен бон от „Еконт”; заверено копие на писмо от електронна поща от 10.07.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 06.07.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 25.06.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 21.06.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 19.06.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 16.11.2015 г. – превод от немски език, ведно с документа на немски език .