Разпореждане № 12415 от 09.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12415 гр. София, 09.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Гражданско дело № 20211110139758 по описа за 2021 година

Предмет на иска са две вземания (в случая, първоначално насочени по отношение на двама ответника) – за главница и за лихва.

Първото възлиза на 4 136,21 лева (чиста главница – цена за ТЕ) + 72,22 лева (дялово разпределение) = 4 208,43 лева.

Лихвата възлиза на 444,97 лева + 13,08 лева = 458,05 лева.

Първоинстанционното решение е с предмет именно тези суми.

Този състав не намира, че дяловото разпределение не следва да се включва в главницата (съответно и се дължи/претендира и една лихва). Съображенията са следните:

1. дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.

Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).

Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург.

До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат социален характер.

2. Ако исковата молба е неясна (в случая, по разбиранията на състава, лошо формулирана), от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание (18-60-ІV);

3. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, 1 т.е. да го квалифицира правно. И да даде такава квалификация, тя не обвързва, съда. Той е длъжен да я определи служебно (трайна практика на Р. № 644 от 12.10.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1269/2009г.; Р. на ВКС, ТК ІІ г.о. № 51 от 07.04.2009г. по гр.д. № 623/2008г.;

ВС: 66-75-1; 139-83-ІІІ; 2224-84-ІІ; 75-88-ОСГК; 288-89-ІІІ; 1208-98-V; на ВДА: 712-74 IX 100; 194-78 XI 9; 19-84 XIII 37 и на АС при БТПП; ВАД 38-97-VІІ, 111). Това включва и преценката на броя на предявените искове.

Съобразно изложеното, не е налице нито ЯФГ, нито непроизнасяне по част от предмета на спора. Ако адвокат Д. счита нещо различно, то той дължи и допълнителна ДТ за пред СГС (2 Х 25 лева) - Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС.

С оглед посоченото, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДЕЛОТО да се изпрати обратно на СГС за произнасяне по депозираната ВЖ Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2