Решение № 4063 от 20.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8766/2022
- Вид
- Решение № 4063
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4063 гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4692 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 64304/2021 г. Софийски районен съд, 36 състав осъдил Т. А. В., ЕГН **********, да заплати на М. Х.
В., ЕГН **********, на основание чл. 50 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 4 000 лева, заявена като частична от обща сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с това, че на 31.08.2021 г. е била ухапана от куче, което се е намирало под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 400 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 760 лева – държавна такса и депозити за експертизи.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Т. А. В., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно районният съд приел, че по 1 делото е доказан при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на чл. 50 ЗЗД. По делото не били ангажирани никакви доказателства къде и кога е осъществено твърдяното непозволено увреждане. От приетите заключение на СМЕ и медицинска документация не се установявало къде е осъществено увреждането. По делото не било доказано и че животното, за което се твърди да е причинило увреждането, е било собственост на ответника или се е намирало под негов надзор. Това не се установявало от представения констативен протокол, изходящ от ОП „Екоравновесие“. От него не можело дори да се разбере смислово какво е имал предвид издателят му и съдържанието му било неясно. Посоченото име на въззивника не означавало, че той се грижи за кучето, а че е присъствал на проверката. Не било ясно и в кой град е извършена проверката, доколкото била посочена само улица и номер. От документа не ставало ясно за какво куче са полагани грижи, доколкото кучето не било описано. Тъй като ищцата не провела пълно и главно доказване, искът следвало да бъде отхвърлен. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, „алтернативно“ – да го отмени частично, като намали присъденото обезщетение, определено в противоречие с критериите на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съображения излага в писмена защита от 25.05.2023 г.
Въззиваемата страна М. Х. В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
С оглед твърденията в исковата молба, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата 4 000 лв., предявен като частичен от 10 000 2 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на ухапване от куче на 31.08.2021г. в автосервиза на ответника, находящ се в гр. София, ул. ****, което било под надзора на ответника. Претендирана е и законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил иска по основание и размер с възражения, част от които се поддържат в жалбата – не притежавал куче, за което да се грижи на посочения адрес; Оспорил е на посочената дата и място да се е осъществил описаният в исковата молба инцидент; Оспорил е да е признавал извънсъдебно, че се грижи за посоченото в исковата молба куче, като твърди, че описаното в констативния протокол на ОП „Екоравновесие“ не отговаря на действителността; Оспорил е иска и по размер като завишен. С отговора на исковата молба е заявил, че оспорва авторството и съдържанието на протокола на ОП „Екоравновесие“, а в проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция пълномощникът му е уточнил, че не оспорва автентичността, а само верността на удостовереното в протокола. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Фактическият състав на чл. 50 ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто 3 надзор се намира животното, да бъдат установени причинени вреди (имуществени и/или неимуществени) от животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка с поведението на животното. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и не е обусловена от вина на собственика и/или надзираващия. Под „надзор“ се има предвид наблюдение, грижа, отговорност.
В случая за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 ЗЗД е необходимо да се установи, че същият е собственик и/или лице, под чийто надзор се намира животното; че са нанесени неимуществени вреди на ищцата; че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на СМЕ и СПЕ се установява по безспорен начин, че на 31.08.2021 г. ищцата е била ухапана в автосервиза на ответника, намиращ се в гр. София, ул. ****, от куче, намиращо се под надзора на ответника, при което са й били причинени неимуществени вреди.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото са установени датата и мястото на настъпване на процесния инцидент, както и че кучето се е намирало под надзора на ответника. Че в сервиза на ответника се е състоял такъв инцидент през лятото на 2021 г. твърди дори доведеният от ответника свидетел К.К., а че инцидентът се е случил на 31.08.2021 г. се установява от приетия лист за преглед на пациент от 31.08.2021 г. Изводът, че кучето е било под надзора на ответника, се потвърждава от приетите писмо вх. № ПЕР 21805/28.10.2021 г. на СО - ОП „Екоравновесие“ и констативен протокол от 09.09.2021 г. От тях се установява, че на 09.09.2021 г. е регистриран сигнал № 236536, с който ищцата, чрез своя пълномощник, е поискала да бъде извършена проверка за наличие на агресивно куче в района на автосервиза.
Съгласно съставения на 09.09.2021 г. констативен протокол, са констатирани следните обстоятелства: „При проверка за агресивно куче на ул. **** кучето е в сервиза и се грижат за кучето Т. А. В.“, като е положен подпис от ответника, както и от представителите на ОП „Екоравновесие“. Независимо от неграмотната формулировка, от протокола става ясно, че служителите на общинското предприятие са констатирали, че кучето не е бездомно (във връзка с каквито животни е дейността на предприятието съгласно чл. 3 от действащия Правилник на Столичен общински съвет за организацията на дейността на Общинско предприятие „Екоравновесие“), а за него се грижи Т.
4
А. В., поради което и животното не е заловено и настанено в приют за безстопанствени кучета. При изрично заявеното от ответника, че не оспорва автентичността на документа, вкл. в частта относно положения от него подпис, протоколът съдържа извънсъдебно признание на ответника, че той се грижи за кучето, т.е. същото се намира под надзора му. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че в протокола не е описано кучето, след като липсват твърдения ответникът да се грижи за повече от едно куче на адреса.
Несъстоятелен е и доводът в жалбата, че от протокола не се установявало в кой град е извършена проверката – в протокола е посочено, че същата се извършва от служители на Столична община – ОП „Екоравновесие“, а съгласно цитирания по-горе Правилник, ОП „Екоравновесие“ е специализирано звено на Столична община за изпълнение на местни дейности и услуги.
Същевременно от приетото и неоспорено заключение на СМЕ, както и от заключението на СПЕ се установяват по безспорен начин претърпените от ищцата в резултат на ухапването неимуществени вреди. На 31.08.2021 г. на ищцата е поставена диагноза: Открита рана на подбедрицата, като са описани нуждаещи се от първична хирургична обработка 2 пунктифорни (точковидни) рани на лявата подбедрица, за които е посочено, че са причинени от ухапване от куче. По повод уврежданията в деня на инцидента е проведена първична хирургична обработка на рани, поставена е противотетанична ваксина и е назначен антибиотик – Амосиклав. Впоследствие са направени 5 инжекционни апликации на противобясна ваксина. Според заключението на СМЕ, уврежданията при пострадалата са довели до продължителни болки в областта на травмата и до временни функционални нарушения, като такъв тип увреждания при благоприятно протичане отзвучават за период от около 3-4 седмици след инцидента.
Според заключението на СПЕ, най-интензивни са били негативните преживявания на ищцата по време и непосредствено след инцидента, който е породил у нея страх, наред с други преживявания, типични за остра стресова реакция. Тя се развива в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. При ищцата се установяват характерни прояви – заплаха, „зашеметеност“, с известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието, невъзможност за 5 възприемане на стимули и дезориентация и др. Тази остра стресова реакция характерно се е разгърнала в Посттравматично стресово разстройство (с типични прояви неприятни сънища, отчужденост, избягване на напомнящи действия и ситуации, избягване на сигнали, напомнящи първоначалната травма), което в случая е протрахиран отговор към стресогенното събитие, прояви на което вещото лице е регистрирало и при извършеното освидетелстване.
С оглед така установените вреди, съдът намира за неоснователен и бланкетния довод във въззивната жалба, че размерът на обезщетението бил определен от районния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната практика на ВКС (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.), понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно константната съдебна практика, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b10c5b2-f10a-4956-bf64-791c08b8db47