Решение № 260024 от 13.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1191/2017
- Вид
- Решение № 260024
- Подписан
- 13.01.2023
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 57, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2, б. "а" · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2, б. "б" · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 203, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 204 · Кодекс на труда
- чл. 392 · Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП
- чл. 203, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 21 · Търговски закон
- чл. 22 · Търговски закон
- чл. 23 · Търговски закон
- чл. 237, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 24 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 25 · Търговски закон
- чл. 711 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София,
13.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1191 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл.
240, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/, чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищецът - „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, поради следното: - към 2012 г. ответниците Г.П.Х. и И.А.З. са били членове на управителния съвет на банката и нейни изпълнителни директори, а ответникът А.П. има качеството и на прокурист на банката, като към 2013 г. всички тези три лица имат качеството на членове на управителния съвет на банката; - към 2012 г. ответникът Г.К.З. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“, а след това е заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“ в банката; - към 2012 г. ответникът В.Б.С. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“ към Управление „Анализ и контрол на риска“; - към 2012 г. ответницата С.В. В.С.е заемала длъжността „Ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в банката.
Ищецът посочва, че на 18.06.2012 г. ответниците Г.П.Х., в качеството му на изпълнителен директор на банката, и А.М.П., в качеството му на прокурист на банката, подписали от името и за сметка на
„К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за кредит, който е сключен с дружеството „Т.“ АД и по силата на който на последното е предоставен кредит в размер на 6 100 000 евро. Твърди, че те са извършили действията по сключване на описания договор за кредит, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и създава задължения за членовете на управителния съвет, за лицата, които са в състава и на други управителни органи на банката, както и за нейни служители за извършване на определени дейности, които имат за цел да бъде анализирана способността на лицето, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и да бъде направен анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя да представи, за да бъде гарантирана възможността на банката да събере задълженията си по договора за кредит, който ще бъде сключен. Освен това тези двама ответници са сключили договора, без да включат в съдържанието му клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение.
Ищецът сочи, че ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност четири анекса към договора за банков кредит от 18.06.2012 г., с които разрешили увеличаване на размера на отпуснатия кредит и предоговорили крайния срок за издължаване на главницата, като това станало без да бъде извършена надлежно процедурата по предварително проучване на кредитополучателя и способността му да обслужва и погасява кредита, предвидена в Правилника за кредитна дейност. Ответниците са извършили действията по сключване на всички анекси към договора за кредит, с изключение на първия от тях, без да е налице взето решение за отпускане на кредита от управителния съвет на банката, което е необходимо съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кредитните институции и предвид факта, че с предоставяне на процесния кредит се формира голяма експозиция. Освен това те са подписали анексите към кредитната сделка, въпреки че към този момент е липсвало надлежно учредено от кредитополучателя обезпечение, тъй като сключеният договор за особен залог на вземания на кредитополучателя не е бил вписан в Централния регистър на особените залози. С тези свои действия посочените лица също са създали условия отпуснатият кредит да остане необезпечен.
Ищецът заявява, че с описаните действия ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление и договор за прокура, а именно: задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката съответно като прокурист с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Те са нарушили и задължението, което е възникнало за всеки от тях по сключените договори за управление да упражняват цялостен оперативен и ефективен контрол по отношение на провеждане на процедурата по договаряне и предоговаряне на кредита.
Ищецът твърди, че ответникът Г.К.З. в качеството си на Директор в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ и в качеството си на Началник управление на Управление „Кредитиране“ е бездействал в процедурата по сключване на договора за кредит от 18.06.2012 г. и на анексите към него, като не е изпълнил задълженията си, предвидени в сключения от него трудов договор и в длъжностната характеристика за заеманите от него длъжности, да организира и контролира процеса по изготвяне на мотивирани становища за разрешаване, респективно отказване на кредитна сделка, да осигури необходимата за ръководството на банката информация относно финансовото положение на лицето, поискало да му бъде отпуснат кредит, както и относно степента и обезпечеността на риска по направеното искане. Ответникът З. не е осъществил своевременно дължимия контрол за изпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя „Т.“ АД, което е довело до подписване на анекси към тази сделка, въпреки че последното дружество не е изпълнило задължението си за вписване на учреденото обезпечение в ЦРОЗ.
Ищецът заявява, че ответникът В.Б.С., като директор на Дирекция „Кредитен риск“, е бил длъжен да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на лицата, подали искане за опускане на кредит от банката, както и да прави оценка на предлаганите от тези лица обезпечения. Твърди, че той не е изпълнил тези свои задължения по отношение сключването на договора за кредит от 18.06.2012 г. между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Т.“ АД. Освен това този ответник е бил длъжен да извърши оценка на целесъобразността и законосъобразността на предлаганите нови условия при сключването на анекси към първоначалния договор, което свое задължение той също не е изпълнил.
Ищецът твърди, че ответницата С.В. В.С., като „Ръководител“ на
„Специализирана служба за вътрешен контрол“ в банката, е била длъжна да извърши контрол относно наличието на всички изискуеми документи в кредитното досие на „Т.“ АД, да извърши проверка на кредитната експозиция на това дружество, да анализира законосъобразността на сключената сделка както при подписване на първоначалния договор, така и при подписване на последващите анекси, както и да изследва дали при сключване на този договор за кредит са спазени вътрешните правила и процедури на банката. Тя не е изпълнил тези свои задължения.
Ищецът посочва, че в резултат на описаното поведение на всички ответници вземанията на банката към дружеството „Т.“ АД по сключения договор за кредит са останали необезпечени, тъй като, въпреки че от кредитополучателя е учреден залог върху негови вземания за получаване на суми по банкови сметки, той не е вписан в Централния регистър на особените залози, поради което е непртотивопоставим на трети лица и въз основа на него не могат да се предприемат действия за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор по реда на ЗОЗ. Освен това вземанията на банката по този договор са останали и несъбираеми, тъй като дружеството-кредитополучател няма имущество, с което да ги погаси. Като следствие от това на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност са причинени вреди в размер на 23 435 650 евро, представляваща несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 18.06.2012 г., с „Т.“ АД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради изложеното ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочената сума. В случай, че съдът отхвърли искането за солидарно осъждане на всички ответници, моли те да бъдат осъдени да му заплатят претендираната сума разделно - поравно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците Г.П.Х., А.М. Пантелеев, И.А.З. и Г.К.З. оспорват предявените искове. Твърдят, че за сключване на договора за кредит с „Т.“ АД, както и на анексите към него, не е било необходимо приемането на решение за това от управителния съвет или от надзорния съвет на „К.т.б.“ АД, тъй като в нито един момент размера на кредита, както и общия размер на експозициите на кредитополучателя и на свързаните с него лица не е надвишавал 10 на сто от капиталовата база на банката. Посочват, че липсва норма, която да предписва, че в договора за кредит, сключен от банката трябва да има включено изрично изискване, че кредитополучателят трябва да учреди уговорените обезпечения преди да му бъде разрешено да усвои договорения кредит. Заявяват, че задълженията на кредитополучателя по сключения на 18.06.2012 г. договор за кредит са обезпечени с учреден в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност особен залог върху вземания на „Т.“ АД към банката за получаване на суми по банкови сметки, като липсата на вписване на този залог в ЦРОЗ не го прави недействителен, а само непротивопоставим на трети лица тогава, когато за същото имущество и активи има конкуренция с друг кредитор. В случая доколкото не се твърди дружеството „Т.“ АД да има други кредитори, които да оспорват заложното право на банката, то трябва да се приеме, че дори и ответниците да са допуснали да бъде отпуснат кредит, без да бъде вписано учреденото обезпечение в ЦРОЗ, от тези техни действия не са произтекли никакви вреди за ищеца. Ответниците заявяват, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането му по кредитната сделка да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „Т.“ АД, който притежава имущество, включително недвижими имоти, находящи се в гр. Пазарджик, с Драгор, поземлен имот с площ над 14 дка., находящ се в гр. Видин, вземания от контрагенти в размер на над 44 000 000 лв., както и парични средства в размер от почти 3 000 000 лв. Твърдят, че за времето, през което са били членове на управителния съвет на банката съответно са заемали длъжността изпълнителен директор и прокурист, процесният кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 25.06.2014 г. С оглед на това ответниците считат, че през времето, през което те са заемали длъжности в управителните органи на банката, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка. Ето защо намират, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците, описано в исковата молба и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „Т.“ АД, които са били администратори на банката към датата на допускане на просрочие в изпълнението на задълженията по тази сделка.