Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260206 от 21.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 806/2020
Вид
Решение № 260206
Подписан
21.08.2020
Състав
ТОНИ КРЪСТЕВ, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА, ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...08.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВE: ТОНИ

КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА

ЖЕКОВА при секретар Елена Петрова като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 806 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Росатом“ ЕООД срещу решение № 5839/18.12.2019 г., постановено по гр.дело № 17042/2018 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът „Росатом“ ЕООД дължи на ищеца „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД сумата от 2224 лв., представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 133,09 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., като е присъдил в полза на ищeца сторените по делото разноски.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства и изводите на съда противоречат на действителното фактическо и правно положение между страните.

Според жалбоподателя, ВРС неправилно е приел, че възложената работа е изпълнена в количествено и качествено отношение и е била приета от ответника без забележки като е игнорирал част от приобщените по делото доказателства, а избирателно е кредитирал други. В този смисъл излага подробен анализ на събраните по делото свидетелски показания, както и заключения на изслушаните експертизи. Поддържа възраженията за недостатъци на изработеното и неприемане на работата от възложителя. Възразява, че фактурата е била частично заплатена много преди да приключи монтажа на парапетите, поради което не можело да се приеме, че работата е приета. Счита за неправилен извода на съда, че нанесените вреди по мазилката на сградата следва да се търпят от възложителя на сградата, който да търси правата си от главния изпълнител, в случая – въззивника. Счита, че не е пропуснал сроковете да направи възражения за некачествено изпълнени СМР, както и, че ищецът е бил недобросъвестен – знаел е за недостатъците, поради което не се е налагало да бъде уведомяван за същите. Иска отмяна на решението на ВРС и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.

Варненски окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Исковете по реда на чл.

422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния едномесечен срок след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 14022/2018 г. на Районен съд – Варна.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред районния съд са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД срещу „Росатом“ ЕООД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2224 лв., представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия, за което е издадена фактура № 26/16.01.2018 г. на обща стойност 7224 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 133,09 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14022/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.

Ищецът твърди, че по възлагане от „Росатом“ ЕООД е изработил 86 линейни метра парапети като за дължимото възнаграждение от 7224 лв. с ДДС е издал фактура № 26/16.01.2018 г.

Твърди, че на 18.01.2018 г. ответникът е заплатил част от стойността на фактурата, а именно сумата от 5000 лв., с което е признал задължението си в пълен размер и е приел извършената работа. Поддържа, че изпълнението е качествено, като се позовава на липсата на своевременно уведомяване от страна на възложителя за наличието на недостатъци. Счита, че ответникът е в забава заплащане на възнаграждението считано от 16.02.2018 г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договор за изработка, по силата на който е възложил на ответника като негов подизпълнител изработка и монтаж на метални изделия – 86 л.м. парапети срещу възнаграждение в размер на 84 лв. с ДДС/1 л.м или общо 7224 лв. с ДДС. Не оспорва, че е извършил частично плащане в размер на 5000 лв.

Оспорва задължението за остатъка от възнаграждението. Оспорва предаването, респективно приемането на извършената работа. Възразява, че ищецът не е изработил 29,5 л.м. от общо 86 л.м. парапети. Възразява, че изпълнената работа е некачествена, със съществени недостатъци, а именно: счупване на камъка под монтираните парапети вследствие на неправилно пробиване на отвори; недостатъчно стабилизиране и укрепване на монтираните парапети; недоброто им обработване с външно покритие, довело до появата на ръжда. Възразява, че в резултат от счупването на камъка под парапетите са нанесени вреди по сградата – проникнала е влага и е компрометирана топлоизолацията и мазилката на сградата под шапките на бордовете на терасите и около тях. Твърди, че веднага е известил ищеца за недостатъците и го е канил да ги отстрани. При условията на евентуалност предявява процесуално възражение за прихващане на главницата от 2224 лв. с насрещно вземане за сумата 7000 лв., формирана като сбор от следните суми: сумата от 4776 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците, и сумата от 2224 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на нанесените вреди по сградата в резултат от некачественото изпълнение.

Страните не спорят, че между „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, и „Росатом“ ЕООД – възложител, е сключен неформален договор за изработка на 86 линейни метри метални изделия – парапети по терасите на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ИНИ на СО „Траката“. Установено е, че „Росатом“ ЕООД е главен изпълнител на строителството на същата сграда по договор от 27.05.2016 г. с възложител „Сън естейт България“ ООД. Не е спорно и е установено от събраните доказателства, че ищецът е издал фактура № 26/16.01.2018 г. за сумата 7224 лв. с ДДС, която съответства на уговореното между страните възнаграждение, както и че ответникът е платил по банков път част от сумата по фактурата в размер на 5000 лв. Посредством заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че фактура № 26/16.01.2018 г. е осчетоводена при страните и е включена в дневника за покупки на „Росатом“ ЕООД през м. март 2018 г. като ответното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактурата.

По спорния въпрос дали ищецът е изпълнил договора точно в количествено отношение са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и е приета СТЕ. Според заключението на вещото лице инж. П. М. общата дължина на монтираните парапети във вход А и във вход Б на жилищната сграда е 236,50 м, сред които и процесните 86 л. м. Свидетелят И. М.е дал показания за извършени монтажни работи на парапети по терасите на процесната жилищна сграда, които били от ковано желязо с дължима около 85-86 м. Свидетелят сочи, че той е взел размерите. Видно от приетия като доказателство констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (образец 15) от 16.02.2018 г., подписан от представител на възложителя „Сън естейт България“ ООД и на строителя „Росатом“ ЕООД, строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти и отговаря на законовите изисквания към строежите.

По спорния въпрос относно уведомяването на изпълнителя – ищец от ответното дружество за наличие на недостатъци е представено уведомление без дата от „Росатом“ ЕООД до „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД, в което възложителят уведомява изпълнителя, че не дължи остатъка от възнаграждението по договора в размер на 2224 лв., тъй като СМР са извършени с недостатъци и не са приети. Посочени са следните недостатъци: масово счупване/компрометиране на камъка под парапетите вследствие на неправилното разпробиване на отвори за преминаване на анкерите за захващане на самите парапети; недостатъчно стабилизиране и укрепване на парапетите; недобро обработване с външно покритие на парапетите, което води до липса на защита от атмосферните условия. За връчването на уведомлението е приложена товарителница с отбелязване, че е получена на 02.01.2019 г. Представено е и уведомление без дата от „Сън естейт България“ ООД до „Росатом“ ЕООД, в което възложителят по договора за строителство от 27.05.2016 г. уведомява ответното дружество като изпълнител по този договор, че работата по изработка и монтаж на парапетите е изпълнена некачествено. В уведомлението са обективирани същите недостатъци, посочени по-горе.

По спорните въпроси за наличието на недостатъци в изработеното и стойността на необходимите СМР за тяхното отстраняване са изслушани и приети заключения на вещи лица по допуснати първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Според първоначално заключение на в.л. инж. П. М. всички монтирани на сградата парапети са компрометирани. Недостатъците се изразяват в недостатъчен брой анкерни болтове при монтажа на вертикалните стойки, счупени камъни при разпробиването, липса на капачки върху опорната плоча с анкерите и появата на ръжда. Според вещото лице възникналият теч в сградата няма връзка с монтирането на парапетите. Вещото лице е определило стойност на СМР за ремонт на монтираните парапети с дължима 86 л. м в размер на 1516,41 лв. без ДДС. Според повторната съдебно-техническа експертиза на инж. М. А.. необходимите ремонтни работи са на стойност 2233,51 лв. с ДДС, като сред тях е включен и ремонт на фасадата (минерална мазилка), тъй като същата е компрометирана в резултат от проникнала вода през счупените плочи и недобре обработените без хидроизолация пети на вертикалните стойки.

За установяване на възраженията за наличие на недостатъци в изпълнението са разпитани и трима свидетели.

Според показанията на св. И. М., който извършвал монтажа за изпълнителя, парапетите били монтирани с по един или два анкерни болта, за да се предотврати счупване на борда, за който се захващат болтовете. Заявява, че парапетите са били предварително обработени с грунд, върху който били боядисани с черна боя. При това боядисване, което не било прахово, било нормално да избие ръжда, тъй като обектът бил близо до морето. Монтажът се извършвал по принцип с по два анкерни болта. Спомня си за един пукнат камък. Търсил да уведоми представителя на възложителя, но той не бил на обекта и не му вдигнал телефона. Затова уведомил намиращ се на обекта мазач.