Определение № 1922 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1922 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Анна И.а

Иван Анастасов като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501423 по описа за 2026 година П роизводство по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. Г. срещу Определение № 1086/12.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1777/2025 г. на РС – Асеновград, с което е оставена без уважение молба вх. № 19182/19.12.2025 г., депозирана от ищцата, за изменение на постановеното по делото определение от 02.12.2025 г., обективирано в протокол № 1885/09.12.2025 г., в частта за разноските като такива не бъдат присъждани на ответника ОУ „Н. В.“ - Асеновград.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В жалбата се твърди, че разноски не се дължат, тъй като исковата молба е била подадена от адвокат без надлежна представителна власт, поради което съдът е следвало да я остави без движение и да не изпраща препис на ответника. Поддържа се, че след като ищцата е заявила, че не потвърждава извършените процесуални действия и е поискала прекратяване на производството, липсва основание да бъде осъдена да заплати разноските на ответника. При условията на евнтуалност се прави възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение с оглед ранния етап на прекратяване на производството и липсата на разглеждане по същество.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по делото ОУ „Н.

В.“ – Асеновград, чрез адв. Б. Б. в качеството на пълномощник, с който взема становище за нейната неоснователност. Поддържа доводи, че изричното желание на ищцата Д. Г. е било именно адв. Ш. да я представлява в настоящото съдебно производство посредством подготвяне на необходимите документи за завеждане на делото и осъществяване на процесуалното представителство по делото.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, не се дължи внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С протоколно определение № 1885/09.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1777/2025 г. на РС – Асеновград, съдът прекратява производството по делoто поради отказ от иска и осъжда на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата Д. П. Г. да заплати на ответника ОУ „Н. В.“ – Асеновград разноски в производството в размер на 1500 лв./ 766,94 евро/ платено адвокатско възнаграждение съгласно представените списък с разноски и договор за правна защита и съдействие от ответника.

В срока по чл. 248 ал. 1 предл. първо от ГПК е депозирана от Д. П. Г. молба вх. № 19182/19.12.2025 г., с която е заявила, че поради допуснати от съда процесуални нарушения е била лишена от възможността за възражение срещу претендираните от ответника разноски, т.к. не е присъствала на съдебното заседание по делото на 02.12.2025 г. С молбата е възразила срещу присъденото адвокатско възнаграждение, което счита за недължимо предвид констатираните нередовности в извършените до момента процесуални действия от ищцовата страна, поради липса на представителна власт на определения от НБПП адвокат. Посочената молба е оставена без уважение от първостепенния съд с обжалваното Определение № 1086/12.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1777/2025 г. на РС – Асеновград.

Безспорно по делото е установено, че исковата молба е била депозирана чрез адвокат, чиято представителна власт не е била надлежно удостоверена към момента на подаването . След констатиране на това обстоятелство първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовността, а впоследствие ищцата е заявила, че не потвърждава извършените до момента процесуални действия и е поискала прекратяване на производството, което е сторено с протоколно определение от 02.12.2025 г. на основание чл. 233 ГПК.

Неоснователно е оплакването, че при тези обстоятелства ответникът няма право на разноски.

Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба не е 2 била надлежно удостоверена представителната власт на процесуалния представител на ищцата, не променя факта, че именно по нейна инициатива е било образувано съдебното производство. От данните по делото е видно, че предоставянето на правна помощ е извършено по нейно искане, като е бил определен посоченият от нея адвокат. Последвалото непотвърждаване на извършените процесуални действия не заличава настъпилите до този момент процесуални последици, нито освобождава ищцата от отговорността за разноските, които ответникът вече е направил във връзка с организиране на защитата си.

Не може да бъде споделено и становището, че присъждането на разноските е последица единствено от процесуално поведение на съда.

Независимо от начина, по който е протекла проверката за редовността на исковата молба, ответникът е бил въвлечен в съдебното производство вследствие на подадената искова молба, депозирал е писмен отговор и е ангажирал процесуален представител. При последвалото прекратяване на производството на основание чл. 233 ГПК е приложима разпоредбата на чл.

78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноските, направени до прекратяване на делото.

Ответникът е поискал разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие в първото заседание по делото, на което ищцата не е присъствала. Практиката на ВКС приема, че когато страната не е присъствала, възражението за прекомерност може да бъде направено именно с молбата по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество възражението е неоснователно. Производството е било образувано по предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, които предполагат извършване на преценка относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и съответната организация на защитата на работодателя.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба и чрез процесуален представител се е явил в насроченото открито съдебно заседание.

Обстоятелството, че производството е било прекратено преди разглеждане на спора по същество, не означава, че извършената до този момент адвокатска дейност е била незначителна. Преценката за прекомерност не се извършва единствено въз основа на етапа, до който е достигнало производството, а с оглед действително положения от процесуалния представител труд и сложността на възложения спор.

При тези данни присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв./ 766,94 евро/ не се явява явно несъразмерно с характера и обема на извършената процесуална защита и не са налице предпоставки за неговото намаляване поради прекомерност.

3

Ето защо правилно районният съд е приел, че липсват основания за изменение на определението в частта относно разноските, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1086/12.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1777/2025 г. на РС – Асеновград, с което е отхвърлено искането на Д.

П. Г., с адрес гр. С.. ул. „Р.“ № ... да бъде изменено Определение от 02.12.2025 г. в частта за разноските, като не бъдат присъждани разноски в полза на ответника

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4