Решение № 1713 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1713 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110214186 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 5906957 издаден от СДВР на А. Д. А., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което чрез процесуалния си представител- адвокат А., в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за нарушения на правилата на административно-наказателното производство, както и чл.55 НПК, за липса на оправомощаване на издателя да действа като наказващ орган, липса на административнонаказателна преписка. Оплакванията са за липса на издател, неправилно установена фактическа обстановка, липса на виновно поведение, както и неяснота относно начина на определяне размера на глобата, като в тази връзка се прави искане да се задължи ръководителя на наказващата администрация да представи нормативния акт въз основа, на който е определил размера на глобата, както и да се посочи какво е правното основание издателя на фиша да издава санкции. Излагат се общи съображения, че атакувания ЕФ не е съобразен със ЗАНН, НПК, АПК, ЗМВР, НК, "и други нормативни актове", инструкции на МВР.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А., който поддържа искането за отмяна на ЕФ, по съображения за неспазване на процедурата по АПК вр.ЗАНН, както и поради факта, че на нарушителя не е предоставена възможност за участие в производството. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, определени по реда на чл.38, вр. чл.36 ЗА.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Б., която моли за потвърждаване на ЕФ, като издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП, безспорна доказаност на нарушението и правилно определяне 1 размера на наказанието. Представя писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул."********* *******" №**, *****.

На 06.05.2022г. в 13:36 часа в гр.София, по бул. „Сливница“, лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с регистрационен номер *********, собственост на жалбоподателя А. А., се движел в посока от ул.“Опълченска“ към ул.“Димитър Петков“. По същото време на бул. „Сливница“ в района на № 109, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 13.00 до 15.00 часа на 06.05.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 64 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя А. в качеството й на собственик на превозното средство с рег. № ********* бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 5906957.

Освен това жалбоподателят А. А. е наказван по административен ред за същото деяние- нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 5314414, издаден от СДВР, връчен на 08.12.2021г., влязъл в сила на 23.12.2021г., като глобата по същия дори е заплатена от жалбоподател, съгласно отбелязванията в АИС-АНД и Справка картон на водача.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 5906957, Електронен фиш серия К, № 5314414, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.05.2022г. Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя А. Д. А., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Сливница“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от 2 доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия. При това макар да не е изрично посочена датата на влизане в сила на ЕФ К/5314414, то изрично е отбелязано, че нарушението попада в едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч. Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.

Съгласно легалната дефиниция на § 6 , т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност, а всички изложени в жалбата възражения в тази връзка, в частност за нищожност на ЕФ се явяват несъстоятелни. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл 3

Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ)

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 20.05.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението06.05.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в нарочна разписка 11 .10.2022г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще не се поставя.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № *********, е собственост именно на жалбоподателя А. А., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Същият е надлежно връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.

От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС. Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи, нито пък участие на нарушителя в процедурата по генериране на електронния фиш, поради което ограничение в правото на защита на жалбоподателя в тази връзка не се констатира. На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6 , т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.