Акт № 53 от 24.02.2020, съд

Р Е Ш Е Н И Е

№53 град Малко

Търново, 24.02.2020год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав на осми януари две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Мара Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 180 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Делото е образувано по исковата молба на Г.Д.А., ЕГН **********,*** чрез адв. В.Б.,*** против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46.

Ищецът твърди, че от 2002г. е назначен на длъжност младши оперативен дежурен в ГПУ Малко Търново. Същото е структурно подчинено на РДГП гр. Елхово, част от ГД „Гранична полиция” към МВР гр. София. Ищецът сочи, че е полагал труд на 12- часови смени по график, като полагал нощни смени за времето от 22.00 до 06.00часа. Отработеното време се изчислявало сумарно. Ищецът претендира, че положеният от него труд за периода 02.08.2016г. до 02.08.2019г. не бил приравняван на дневен такъв с коефициент 1.143, съобразно правилата на НСОРЗ.

Положеният от него труд не бил заплатен и не бил компенсиран по друг начин.

Направен е анализ на приложимите според ищеца правни норми. А. също така твърди, че по време на полаганите от него нощни смени е следвало да получава ободряващи напитки, съобразно нормата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР и приложимите наредби и заповеди на министъра. Такива не му били предоставяни, като стойността им била по 1лева на смяна. Понеже напитките били предназначени за смените, които А. полагал, следвало неизпълнението на това задължение да се трансформира от натурално в задължение за парично обезщетяване на ищеца.

Претендира се за осъждане ответника да заплати сумата от 3000.00лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден нощен труд за периода от 02.08.2016г. до 02.08.2019г., приравнен от дневен по коефициент 1.143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 500.00лева , представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период от 02.08.2016г. до 02.08.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30 – то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда, сумата от 200.00лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаване ободрителни напитки по време на полаганите нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Вселина Б., която поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1837.57лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 261.40часа за периода 02.08.2016г. до 02.08.2019г., мораторна лихва в размер на 217.14лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.08.2019г. В останалата част исковата претенция е оттеглена.

По отношение на иска за заплащане на ободрителните напитки се иска увеличаване до сумата от 236лева за периода 02.08.2016г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Ответникът

ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Иска в периода 01.01.2015г. до 02.8.2016г. се оспорва и като погасен по давност. Иска в частта 01.07.2019г. до 02.08.2019г. се оспорва като преждевременно предявен.

Процесуалният представител на ответника счита, че за последния период следва да се има предвид, че дължимостта на възнаграждението за извънреден труд би настъпила на 30.10.2019г., съобразно нормативните правила за това. Претенциите за главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд от 22.00 до 06.00часа , получен след приравняване с коефициент 1.143, ведно с лихва за забава , както и за сумата 200.00лева за недадени ободряващи напитки за счита за неоснователни. Във връзка с последната претенция се сочат заповеди на Министъра на вътрешните работи, които през годините са имали идентично разпореждане за тези напитки. Ответникът сочи, че сумата е до 0.60лева, без изрично да е конкретизирана сумата. Набляга се и на това, че съобразно действалите през периода наредби, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. По отношение на първия предявен иск се излагат и следните съображения, които според ответника водят до неоснователност на иска. Процесуалният представител на ответника счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд.

Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба №

8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.

Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл. 9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за отхвърляне на иска.

Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика. Претендира се за присъждане на разноски по делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.

3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице М.Д. е, че за периода 02.08.2016г. до 02.08.2019г. ищецът е положил 1828часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент 1.143, се равнявал общо на 2089.40часа. Вещото лице е посочило, че е налице разлика от 261.40часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1837.57лева.

Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 217.14лева общо, считано от 31.10.2016г.

В заключението си вещото лице сочи, че ищецът е положил общо 236 нощни смени за периода 01.08.2016г. до 02.08.2019г. и при спазване на Наредба № 11/ 21.12.2015г. , дължимата сума за ободряващи напитки следва да е по 1.00лев на смяна или общо за 236.00лева.

Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

По делото не се спори , че между ищеца Г.Д.А., ЕГН **********,*** и ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46 е било налице служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността младши оперативен дежурен в ГПУ Малко Търново при

РД „Гранична полиция“ гр. Елхово, част от ГД „Гранична полиция” МВР София.

Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №

8121з- 908/ 02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.

В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.