Решение № 260033 от 02.04.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Нова Загора,

02.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА при секретаря: Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 1869 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявана от А.М. – Старши юрисконсулт против И.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 667.58 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

С исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 538/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 29.11.2019 г. ищецът бил уведомен и получил указания за предявяване на иск относно вземането си, предмет на което е заявлението срещу И.М.С., с ЕГН **********.

В указания от закона и съда едномесечен срок, ищецът е депозирал искова молба по чл.422 от ГПК на 30.12.2019 г. с вх. № 6708.

Твърди се още, че със

Заповед № 403/27.04.2018 г. и изпълнителен лист от 30.04.2018 г., издадени по ч. гр. д. № 538/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят И.М.С., с ЕГН ********** била осъдена, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.09.2016 г.:

447.78 лв. - главница, 105.00 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 24.04.2018 г., 2.58 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 12.03.2018 г. до 24.04.2018 г., 112.22 лв. - заемни такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, а също и 175.00 лв. - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на „Банка ДСК” ЕАД били следните:

На 21.09.2016 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор И.М.С., с ЕГН **********, като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.

Съгласно Договора „Банка ДСК” ЕАД ѝ предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта DSK MAXICARD в размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца, при лихвен процент, който към датата на сключване на договора била 21,95 % годишно.

Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.27, ал.2 от Общите условия).

Неразделна част от Договора били Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” ЕАД, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.

При забава в плащанията се дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта, а срокът на кредитната карта бил 3 години, след изтичне на който се издавала нова карта с но всрок на валидност. Минималната сума за револвиране на кредита била 3 %, изчислявани като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

Сочи се също, че съгласно чл.17 от Общите условия, Банката издавала кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност, а Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл.87, ал.1 от Общите условия.

Съгласно чл.26, ал.2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит.

В Глава IX „Обслужване на кредита” от

Общите условия било предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (20-то число) и минимална сума за револвиране (3%), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата. Съгласно т.10 от Допълнителните разпоредби на Общите условия, „минималната сума за револвиране” е определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период от 15 дни.

Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит.

В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погасял изцяло дължимото до края на следващия пети гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало.

Твърди се, че съгласно Общите условия, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл.32 от Общите условия), както и да превърне кредита в предсрочно изискуем (чл.34 от Общите условия).

Сочи, че поради непогасяването на 13 броя минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.01.2017 г. до 20.02.2018 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите от Глава IX и обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита с Нотариална покана - уведомление с изх. № 05/20/01251/2017 том 1 № 138 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора – връчена на 25,01,2018 г.

Твърди се, че на 25.04.2018 г., вследствие на неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжника с посочената покана, кредитора пристъпил към събиране на вземането си по съдебен ред, както е посочено по-горе.

Сочи, че въз основа на издадените

Заповед за изпълнение на парично задължение № 403/27.04.2018 г. и изпълнителен лист от 30.04.2018 г., които били образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837 на КЧСИ с район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 1327/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Посочва, че съдебния изпълнител бил изпратил Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта на изпълнение и тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и копие от съобщението, заедно с връчените документи били приложени пои ч.гр.д. 538/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Ищецът разяснява, че междувременно на 15.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище“, ***, ет.2, представлявано от Илка Г.

Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев - Прокурист, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключеното между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И.М.С. с ЕГН **********, като кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.09.2016 г.

Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане, а от писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 15.05.2019 г. било видно, че същият е влязъл в сила и произвел своето действие.

Предвид гореизложеното, ищеца моли съдът да постанови решение, с което което да установи със сила на пресъдено нещо, че по отношение на ответника И.М.С. с ЕГН **********, съществуват гореописаните вземания на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********.

Ищецът е претендирал и разноските, направени в заповедното производство в общ размер от 175.00 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Моли съда да приеме представените с исковата молба писмени доказателства.

Моли съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител, ако ответника не признае иска.

Моли да бъде приложено ч.гр.д.

№ 538/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, от представените документи по което заявява, че желае да се ползват и да бъдат приети като доказателства в настоящото производство.

С исковата си молба ищеца моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца в настоящото исково производство „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, на основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, между двете дружества/.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответника адв.М.А.А. ***, с който същата е посочила, че е запозната с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.

Особения представител на ответницата адв.А. е направила възражения и е изложила обстоятелствата на който се основават:

Твърди се, че към представените доказателства към исковата молба няма ангажирани доказателства, които да установяват предаването, респ. получаването на кредитната карта, като такова удостоверяване липсвало и в договора за кредит, съобразно изискването на „Общите условия“ на Банка ДСК.

Особеният представител на ответницата С. счита, че договора за кредит е недействителен на основанието по чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, защото договорът предвиждал два различни начина на олихвяване на заемната сума – веднъж фиксирана като размер лихва и дължима сума в края на 12 месечния период /516.25 лева за всяка година/, и втори път – с различни годишни проценти в зависимост от точността на изпълнението.

Липсвал ясно посочен критерий /условия/ за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам и на размера на дължимите за погасяване суми, които били в пряка зависимост от метода по който банката изчислява лихвения процент.

В отговора се сочи, че е налице недействителност на договора за кредит, тъй като не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като били предвидени различни лихвени проценти. Липсвало посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Не можело да се приеме, че ответницата била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, тъй като видно от нотариалната покана тя не ѝ била връчена лично.

Сочи се, че в договора отсъствала изрично уговорена дата на прекратяване, респ. дата на краен падеж на всички вземания по договора, като единствената уговорка за крайна дата било посочването в Общите условия за издаване и обслужване на кредитната карта, че същата има срок на валидност, изтичащ в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата ѝ страна.