Протоколно определение № 53 от 23.03.2026, Районен съд - Кула

ПРОТОКОЛ

№ 53 гр. Кула, 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100070 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Ц. И. Т. – уведомена в предходното заседание чрез адв. И. Д., не се явява, не се представлява.

Ответникът П. Ц. Т. – уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява, не се представлява.

Ответникът ЧЗП – В.П.В. – уведомен в предходното заседание чрез адв. Р.

Р. с пълномощно по делото, не се явява, не се представлява.

Съдът докладва постъпила Молба с вх.№1051/19.03.2026г. от ищеца Ц. Т., с която оттегля исковите си претенции и прави искане за прекратяване на производството по делото. С молбата прави искане за присъждане на разноски по отношение на ответника П. Ц. Т., за което прилага списък с разноски и нотариален акт за покупко-продажба **********************г. на нотариус Валентина Баракова с район на действие Районен съд- Кула, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256

Съдът, след като се запозна с депозирана молба, намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. И. Т., ЕГН **********, с адрес *****************************, представлявана от адв. И. Д., АК - Видин, съдебен адрес гр. Видин, ************** против П. Ц. Т., ЕГН **********, адрес гр. ***************************** и „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД, ЕИК 201762571, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.

„Драган Цанков” № 35, ет. 4, офис 12, представляван от управителя В.П.В. с искане да на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя акт ********************** г. на Нотариус рег. № 256 на Нотариалната камара, вписан в СВ - Кула вх. рег.

****************** г., с който първият ответник П. Ц. Т. дарява на втория ответник „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД гр. София, ЕИК 201762571, чрез пълномощника И. Й.В., собствената си 1/30 идеална част от следния недвижим имот - земеделска земя по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на гр. Г., област Видин, одобрени със заповед № РД - 18 - 620 от 07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: ПИ с идентификатор № ********** с адрес: гр. Г., местност „Д.”, с площ на имота **** кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, № по предходен план ******, при съседи на имота: ******************************. като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба, да обяви на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД сключения договор за дарение между П. Ц. Т. и „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД, гр. София за действителен договор за покупко продажба на 1/30 идеална част от описания имот, при уговорена цена от ******* лева и да допусне на осн. чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, изкупуване в полза на заинтересованият съсобственик Ц. И. Т. на 1/30 идеална част, прехвърлена с нотариален акт ********************** г. на нотариус рег. № 256 на Нотариалната камара от съсобственика П. Ц. Т., ЕГН ******** на трето лице „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД, гр. София, ЕИК 201762571, чрез пълномощника И. Й.В., за сумата от ******* лева и на 9/30 идеални части, прехвърлени с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот земеделска земя акт ************************* г. на Нотариус рег. № 256 на Нотариалната камара от съсобственика П. Ц. Т., ЕГН ******** на трето лице „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД, гр. София, ЕИК 201762571, чрез пълномощника И.

Й.В., за сумата от ******** лева, от гореописания недвижим имот: ПИ с идентификатор № **********, с адрес гр. Г., местност „Д.”, с площ на имота **** кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, № по предходен план ******, при съседи на имота: ******************************, като ищецът замести купувача в посочените сделки общо за 1/3 идеална част от описания имот, при продажна цена от ****** лева по иска, предявен от Ц. И. Т., против П. Ц. Т. и „ЧЗП - В.П.В.” ЕООД.

С постъпилата Молба с вх.№1051/19.03.2026г. ищецът Ц. Т. оттегля исковите си претенции и прави искане за прекратяване на производството по делото. С молбата прави искане за присъждане на разноски по отношение на ответника П. Ц. Т., за което прилага списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като констатира, че молбата за прекратяване на настоящото производство е подадена лично от ищеца, намира същата за основателна. На следващо място, доколкото искането за прекратяване на делото на основание чл. 232 ГПК е направено преди приключване на първото заседание, то съгласие на ответниците не е необходимо. По отношение на искането на ищеца за присъждане на разноски съдът намира следното. Всяка страна има право да иска от противната страна да заплати направените по делото разноски, ако се окаже, че противната страна е предизвикала нуждата от делото чрез неоснователно свое правно твърдение (оспорване на съществуващо право или претендиране на несъществуващо право). Наличието на прехвърлителна сделка между ответниците на процесния имот, представлява отговорността за разноски. По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Израз на това правило са и разпорежданията на чл. 78 ГПК.

Ако искът бъде уважен, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска (ал. 1). Отговорността за разноски ще бъде на ищеца, ако претенцията му не бъде уважена, съразмерно 2 с отхвърлената част от иска (ал. 3). А ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца (ал. 2). След като законодателят последователно в първите три алинеи на чл. 78 ГПК е прокарал идеята, че разноски се дължат винаги, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, настоящият съдебен състав не намира основание да смята, че същата тази идея е изключена от разпоредбата на ал. 4 на чл. 78 ГПК, само защото изрично не е посочена в нея.

Разпореждането, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, не означава нито, че в тази хипотеза ищецът не би имал право на разноски, нито, че процесуалното поведение на ответника не подлежи на преценка от страна на съда. Според преобладаващата съдебна практика, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, произнасянето по отговорността за разноски в хипотеза на пълно или частично прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от исковите претенции е в зависимост от преценката на съда на конкретните причини, наложили предявяването на иска и извършването на разноски по делото, както и на настъпилите след завеждането на делото факти, довели до отпадане на правния интерес от воденето на този иск, респ. до неговото оттегляне. В случая следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като фактическият състав на отговорността за разноски във всички случаи включва неоснователно предизвикан правен спор. Не би могло да се приеме, че при прекратяване на делото поради оттегляне, респ. отказ от иска, е без значение за произнасянето по разноските дали същото е извършено с оглед процесуалното поведение на ответника. Следователно, при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, а ако е дал повод за завеждане на делото, същият няма право на разноски, като следва да възстанови тези, извършени от ищеца. И в двата случая на присъждане подлежат само сторените до момента на прекратяване на производството разноски, доказани по съответния начин (вж. Определение № 240 от 11.05.2016 г. по ч. т. д. № 765/2016 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 703 от 13.10.2014 г. по ч. т. д. № 2472/2014 г., І Т.О., ВКС, Определение № 149 от 22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., І Г.О., ВКС, Определение № 127 от 24.02.2012 г. по ч. т. д. № 926/2011 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 216/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г., ІІ Т.О., ВКС). Да се приеме противното, би означавало, от една страна, да не се държи сметка за фактическия състав на отговорността за разноски. А от друга, да се застави ищецът да продължава едно дело, от което вече няма интерес поради постигане на целените с иска правни последици след неговото предявяване, с единствения мотив да се стигне до постановяване на акт по същество, с който съдът да му присъди направените разноски. А последното ще е възможно поради трайно установената съдебна практика, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . Несъмнено за настоящия съдебен състав е че не това е бил смисълът и целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответниците са дали повод за 3 завеждане на делото, доколкото имотът е върнат в патримониума на ищеца, едва след образуване на производството и получаване на препис от исковата молба. До настоящия момент ищецът е извършил следните разноски: 137,60 евро за внесена държавна такса и 511,30 евро за адвокатско възнаграждение, за което има ангажирани доказателства по делото.

От ответниците не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ищцата претендира разноски само от единия ответник, но в договора си за правна защита и съдействие с процесуалния си представител, не е посочено какъв е размерът на адвокатското възнаграждение за представителство по производството за защита по всеки от исковете срещу всеки от ответниците, поради което съдът приема, че е поравно. Същото правило следва да се приложи и по отношение и на платената държавна такса, тъй като и двамата ответници са дали основание за завеждане на исковите претенции. Ищца разполага с правото си от кого от ответниците да претендира разноски, но съдът следва да прецени каква е отговорността за разноски на всеки от ответниците в производството. Както вече съдът посочи, и двамата ответници са дали повод за завеждане на исковите претенции и двамата отговарят поравно за направените от ищеца разноски.

Ищцата претендира разноски само от единия ответник – П. Ц. Т., поради което същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от размера на сторените от нея разноски в производството, в случая сумата 68,80 цента/шестдесет и осем евро и 80 цента/ за държавна такса и 255,65 евро/двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по Гр. д. № 20251330100070 по описа за 2025 година на Районен съд Кула.

ОСЪЖДА

П.

Ц.

Т.,

ЕГН

**********, адрес гр.

***************************** да заплати на Ц. И. Т., ЕГН **********, адрес ***************************** сумата 324,45 евро / триста двадесет и четири евро и 45 цента/ 68,80 цента/шестдесет и осем евро и 80 цента/ за държавна такса и 255,65 евро/двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Видин в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът се написа в съдебно заседание на 20.03.2026г..

Заседанието приключи в 11:10 часа

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ Секретар: _______________________

4