Решение № 14082 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14082 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110109550 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу С. И. Д. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че С. И. Д. дължи на ищеца следните суми: 1384.14 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 84.92 лв. за периода от 16.10.2019 г. до 27.04.2021 г., сумата от 46.14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.60 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 27.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 28255/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. Д. е депозирала отговор 1 на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирмане изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***** е доставена топлинна енергия на стойност 1384.14 лв., върху която е начислена лихва за забава в размер на 84.92 лв. за периода от 16.10.2019 г. до 27.04.2021 г.; че е осъществена услуга дялово разпределение, за което се дължи цена от 46.14 лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. и върху която е начислена лихва за забава от 8.60 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 27.04.2021 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146 от 07.02.1997 г., том Х, дело № 1857/1997 г., се установява, че Л.И.К. и И.Д.И. даряват на дъщеря си С. И. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 29, находящ се в /административен адрес/, на първи етаж. В нотариалния акт е посочено, че Л.И.К. и И.Д.И. си запазват правото на безвъзмездно ползуване на дарявания имот до края на живота на всеки от тях.

2

От представеното удотоверение за наследници № 2772 от 17.07.2007 г. издадено от Столична община се установява, че Л.И.К. е починала на 09.10.2001 г. По делото е представено заявление-декларация от 20.07.2007 г. подадено от С. И. Д., в която е посочила, че желае да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес /административен адрес/, като е посочила, че домакинството с състои от двама члена. В случая по делото от представеното заявление-декларация от 20.07.2007 г, се установява, че именно С. И. Д. е била титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по делото са представени доказателства за учредено право на ползване за процесния имот в полза на И.Д.И., доколкото правото на ползване на Л.И.К. е прекратено с настъпване на нейната смърт, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от С. И. Д. воля е породено облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между С. И. Д. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била С. И. Д. и тя е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия. От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е С. И. Д. по силата сключения договор за покупкопродажба /доставка/ на топлинна енергия. Още повече, че по делото е представено и платежно нареждане от 16.10.2019 г., от което се установява, че С. И. Д. е заплатила на ищеца сумата от 1080.49 лв., представляваща топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. по фактура ********* от 31.08.2019 г. /издадена за процесния имот/. Така извършеното от ответника частично плащане по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

С оглед на гореизложеното в разглеждания случай се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, като за процесните задължения следва да бъде ангажинара отговорността именно ответника, доколкото се явява единствен собственик на процесния имот. Настоящият състав намира, че доколкото по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 1384.14 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.

С оглед представеното от ответника платежно нареждане от 16.10.2019 г., от което се установява, че С. И. Д. е заплатила на ищеца сумата от 1080.49 лв., представляваща топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. по фактура ********* от 31.08.2019 г. по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена. Съгласно заключението действително на 16.10.2019 г. ответникът е извършил частично плащане на сумата от 1080.49 лв. по фактура ********* от 31.08.2019 г. , като било останало незаплатено задължение по същата в размер на 104.30 лв., тъй като фактурата била издадена за сумата в общ размер на 1273.62 лв. Вещото лице изрично е посочило, че частичното плащане на 16.10.2019 г. е било приспаднато от ищеца още на посочената дата от задължението по фактура ********* от 31.08.2019 г. и не е предмет на 3 делото, като в исковата претенция е включена единствено остатъка от 104.30 лв. от посочената фактура. Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в т. ч. и приетата е съдебно-счетоводна експертиза и изявленията на страните, следва да се приеме, че по делото ответницата не е погасила чрез плащане част от процесните задължения, доколкото извършеното частично плащане е било съобразено и заплатените суми не са част от исковата претенция. С оглед на гореизложеното, доколкото не се установи, че ответницата да е погасила процесните вземания чрез плащане, то предявения иск за главница за топлинна енергия се явява основателен в пълния предявен размер.

След като ответникът не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 84.92 лв., изчислена по реда на чл.

162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.

). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b0e5955-2031-4d93-aac3-2bbec0393b5e