Определение № 37186 от 10.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37186 гр. София, 10.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20221110131683 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д..

Съдията след като се запозна с материалите по делото и като взе предвид обстоятелството, че ищец е М. Д. Д., намира, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвеждането му от разглеждане на настоящото дело. На съдията са му известни последователно поддържаните от него съмнения в обективността и безпристрастността на всички съдии от Софийския градски съд (където е правораздавал настоящия съдия като младши съдия) и Софийски районен съд (където правораздава понастоящем), както и изразяваното чрез негативни квалификации отношение към тези, разглеждащи делата му, включително и че е образувал дела срещу някои от тях, които са се произнасяли в противоречие с неговите интереси.

М. Д. Д. е страна по множество дела, образувани в Софийски районен съд, от разглеждането на които се отвеждат почти всички съдии в ГО – първоинстанционни състави, ГО – въззивни състави и ТО, а в качеството си на младши съдия във въззивно гражданско отделение настоящият докладчик се е отвеждал многократно. Освен това при постъпването на нови съдии в Софийски районен съд всички „висящи“ дела на М. Д. Д. се разпределят на тях. Концентрацията на такъв голям брой дела в изключително малък брой съдии води до изключителни затруднения за съдебния състав да се произнася в законовите срокове по направените искания на страните по този вид дела, както и да разгледа цялостно конкретния спор в разумен срок. Така описаните обстоятелства рефлектират върху качеството на работата на съдията, навременното движение на всичките му разпределени дела, а оттам биха могли да породят резонни съмнения за необективност и тенденциозност в отношението му към процесния представителя на въззивника. Такива опасения са изразени от М. Д. Д. в голямата част от жалбите и молбите му, като най-вероятно мотивират същия да използва недопустим за кореспонденцията му със съда език, да оспорва независимостта на 1 съдията от страните и безпристрастността му при решаване на спора.

На следващо място при жалбите от М. Д. Д. се наблюдава конфронтацията с всички съдии от съда. Това поведение води до т.нар. явление „масови отводи“ – казуси, които освен че затрудняват съдилищата с определянето на компетентния решаващ орган, се превръщат и в етичен проблем на магистратите, заради отстраняването им от разглеждане на някое дело поради формалното наличие на спор. Не са рядкост и случаите, при които страната, която е започнала конфронтацията, мотивира последователните отводи като причина да претендира обезщетение за нарушено право на достъп до съд или да иска промяна на местната компетентност на делото, с оглед „предубедеността“ на всички съдии от настоящия съд.

М. Д. Д. в множеството водени от него дела пред СРС, в лично и в качеството на процесуален представител, е постоянен в опитите си да бъде осуетено влизането в сила на окончателен съдебен акт по предмета на делото, като се подават непрекъснато жалби, които осуетяват стабилизирането на последиците от акта на съда.

В разгледаните по-горе хипотези е налице заобикаляне на закона, което води до злоупотреба с право. Действието на страната е несъвместимо с производството и поради своя интензитет и начин на проявление надхвърля рамките на приетото за допустимо. В конкретните случаи страната действа като лице, злоупотребяващо с правото си на достъп до съд, чрез подаване на заявления, искови молби или жалби, единствено или предимно с цел тормоз на противната страна и/или на съда (vexatious litigants). Докато англосаксонските правни системи (напр. Обединеното кралство) отдавна имат разписани процедури за ограничаване достъпа до съд на обявени за „кверуланти“ ищци (напр. изискване за съдебно разрешение преди подаване на нов иск), то континенталните правни системи традиционно разчитат повече на последващи санкции – присъждане на разноски, глоби и обезщетения за злоупотреба с право. В последните десетилетия обаче и в континентална Европа се наблюдава засилване на мерките срещу злонамереното процесуално поведение, за да се съхрани ефективността на правосъдието. В делата Golder срещу Великобритания и Т срещу Великобритания ЕСПЧ признава, че е легитимно да се ограничат правата на лица, които заливат съдилищата с неоснователни искове, за да се защитят правата на останалите граждани, авторитета на правосъдието и да се пестят ресурси.

Ето защо и за да се изключат всякакви съмнения относно предубеденост на съдебния състав, настоящият съдия намира за необходимо да се отведе, независимо, че не е заинтересован от изхода на спора.

Предвид на изложеното и на основание чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА съдия Боян Бояджиев от разглеждане на гр. д. № 31683 по описа за 2022 2 г. на СГС.

Делото да се докладва съгласно Вътрешните правила на СРС за ново разпределение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3