Решение № 343 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503193 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261644/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 9238/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, частично е уважен предявеният от Й. Г. Ш. срещу „Инвестбанк” АД деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 25010 лв. (част от глобално претендираната сума от 200000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от противоправното поведение на служители на ответното търговско дружество, изразяваща се в неправомерно разкрита информация, съдържаща се в Удостоверение с изх. № ИИ-1106-42/13.05.2020 г., което е представено от банката по внохд № 451/2019 г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до окончателното й заплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното увреждащо събитие е в размер на сумата от 2000 лв.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която деликтният иск е отхвърлен над присъдената сума от 2000 лв. до размера от 10000 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият емоционално е изживял изключително тежко неправомерно разкритата пред наказателния съд от служители на банката информация, представляваща банкова тайна, но съдържаща и защитени от закона данъчни, осигурителни и лични данни, като това засягане на неговата лична сфера е съпроводено със значителни болки и страдания, поради което определеният размер на 1 заместващото обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищеца. Счита, че, като не е възприел за достоверни показанията на свидетеля, чрез които се установява, че тази неправомерно разкрита информация е достигнала до неограничен кръг правни субекти, вкл. и лица от неговата общност, в която той живее („Свидетелските показания потвърждават одумването в пловдивското село по адрес на ищеца”), СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият-ответник е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като в процеса на доказване не е установен нито фактът на твърдяното противоправно деяние, нито че в причинноследствена връзка с него са настъпили твърдените неимуществени вреди. От друга страна, счита, че определеното заместващо обезщетение в размер на 2000 лв. е прекомерно високо съобразно критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД.

Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която предявеният деликтен иск е уважен до сумата от 2000 лв., поддържайки, че ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установил несъмнено в процеса на доказване, че с процесното удостоверение банката неправомерно е разкрила банкова тайна (в него били изброени единствено „кредитни ангажименти по кредитни карти и договори за кредит, номера на сметки и дати на откриване и закриване – без операции и без наличности по тях”, поради което тази информация не представлявала банкова тайна).

Счита, че удостоверените в този документ данни не представлява нито данъчна, нито лична информация. От друга страна, твърди, че при преценка достоверността на свидетелските показания СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не ги е подложил на критичен анализ по правилата на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля (сестра на ищеца) от изхода на правния спор, предмет на настоящия исков процес.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният деликтен иск е отхвърлен за разликата над 10000 лв. до пълния му предявен размер от 25010 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Ответникът е подал частна въззивна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение, с което СГС е оставил без уважение неговата молба за изменение на решението в частта му за разноските.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, ГО, I-15 състав е бил сезиран с деликтен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна 2 функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест, вкл. и неправомерно намесване в неговата лична сфера); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Изяснява се, че чрез издаденото Съдебно удостоверение по внохд № 451/2019 г. по описа на СНС съдът е изискал от банката единствено обща (принципна) информация – без да се отнася за конкретен банков клиент, относно ставката на всички лихви и такси за инвестиционни кредити, вкл. за обичайния технологичен срок (за колко дни) тези кредите са разрешавани след представяне на всички изискуеми документи, като за основа трябва да се вземе предвид посоченият в съдебното удостоверение размер и период на кредита (при тези изначално зададени изисквания е следвало да се даде и информация за размера на месечните погасителни вноски, дължими от кредитополучателя). Разпоредено е тази информация да бъде предоставена на подсъдимия по съдебното наказателно производство и ищец в настоящото дело, респ. на неговия защитник.

От процесното Удостоверение, издадено от органните представители на ответната банка, се установява, че разпореждането на съда не е изпълнено точно, а напротив предоставена е конкретна, детайлна информация за всички договори, които подсъдимият е сключил с ответната банка: 1) за издадените дебитни и кредитни карти, вкл. номера на картите и срока на действие на тези договори, лимита на предоставения кредит по договорите за банков кредит, усвоен чрез използване на кредитната карта; 2) за отпуснатите кредити по два договора за банков кредит с посочване на договора, вида и размера на кредита, начина на погасяването му, месечната погасителна вноска, вида на обезпечението му („залог на работна заплата”) и 3) за депозитните, спестовните, разплащателните и картовите сметки – техния IBAN, вида на валутата, момента на откриването и закриването им. Изрично е изяснено, че това удостоверение се издава за нуждите на процесното съдебно наказателно производство.

Копие от това Удостоверение е изпратено на наказателния съд, който в проведеното на 17.06.2020 г. о. с. з. (протоколът се намира на л. 19 и сл. от кориците на първоинстанционното дело) го е докладвал, но не го е приел като писмено доказателство, тъй като е приел, че то е неотносимо за правилното решаване на делото – самото удостоверение е предадено на подсъдимия Ш..

Наистина, като банката не е изпълнила определението на съда (обективирано в 3 процесното Съдебно удостоверение), а напротив – предоставил е непоискано сведение за всички банкови продукти, които ищецът (подсъдим в наказателното производство) е ползвал, вкл. и за наличностите, движението и операциите по сметките и влоговете на въззивника (размера на отпуснатите кредити, вкл. кредитния лимит, размера на месечната погасителна вноска и как кредитите се обслужват), като тези данни представляват банкова тайна по смисъла на определителната норма, уредена в чл. 62, ал. 2 ЗКИ. От друга страна, противоправно е и онова деяние, което макар и да не е в противоречие с предписани нормативни изисквания, влиза в разрез с общоприетите правила на поведение и което е годно да причини вредоносен резултат (аргумент от т. 3 от ППВС № 4/30.X.1975 г.), поради което, само по себе си е ирелевантно обстоятелството дали непоисканите от съда, но предоставени от банката сведения представлява банкова тайна, респ. данъчна и осигурителна информация (процесните данни не са данъчна информация, тъй като не е установено тя да е събрана във връзка с административно (данъчно) производство, да се съхранява и обработва от данъчни органи – арг. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, както и чл. 73 ДОПК). Същественото е обаче обстоятелството, че банката е предоставила на съда непоискана информация за ищеца, която изцяло разкрива неговия статус като клиент на ответното търговско дружество, вкл. за всички открити банкови сметки при тази банка, на които той е титуляр, издадените кредитни карти – техния лимит, както и за движенията по тях (размера на месечните погасителни вноски, началния и крайния срок на договора, начина на обслужването на кредита, номерата на банковите сметки). Принципно, тази информация е строго лична и не може да бъде предоставяна на трети лица без съгласието на съответно физическо лице, идентифициращи го по смисъла на определителната норма, уредена в чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО - „лични данни” представлява всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни”); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.