Решение № 30 от 19.04.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 19.04.2019 г. гр.Търговище

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІІ състав

На двадесет и първи март 2019 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.А

Секретар Ирина Василева разгледа докладваното от

Председателя т.д. № 142 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск по чл. 226 от КЗ

(отм.) във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от

80 000 лв. (частичен- от 200 000 лв.) и по чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.

Производството е образувано по иск, предявен от З.Д.З. ***, действащ чрез пълномощника си адв. П.С. от САК, срещу „ДЗИ -

ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за сумата от 80 000 лева, предявен като частичен иск от вземане в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на увреждането - 16.08.2014г. до окончателното й изплащане.

Първоначално образуваното по предявения иск производство по гр.д. № 12987/2018г. по описа на СГС, е прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС-Търговище, въз основа на влязлото в сила определение № 21246/10.10.2018г., постановено по делото.

В исковата молба (ИМ )се твърди, че при ПТП на 16.08.2014г. е причинена смъртта на Х. Д.З., брат на ищеца. ПТП е настъпило по вина на водача М.П.М., управлявал лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № ***, от гр. Търговище в посока гр. Варна. В автомобила, заедно с шофьора пътувал братът на ищеца (на седалката зад шофьора) и още 6 човека. В исковата молба подробно са изложени обстоятелствата относно случило се, довело до въпросното ПТП. С присъда № 10 от 12.05.2015г. по НОХД № 58/2015г. ОС- Търговище признал подсъдимия М.П.М. за виновен в това, че на 16.08.2014г., на първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област Търговище, като управлявал МПС - л.а. марка „Дачия“ (посочен по-горе), собственост на

„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - движил се със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя; чл. 133, ал. 1 от ЗДвП - превозвал по-голям брой пътници от определеното в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлявал- превозвал 8 /7+1/, вместо определените за този автомобил 7 /6+1/ пътници, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Х. Д.З.

*** и три средни телесни повреди на Р.П. ***. Деянието е извършено в пияно състояние.

В исковата молба се твърди, че от настъпилата смърт на Х. Д.З.-брат на ищеца, последният търпи неимуществени вреди, предвид близките отношения между братята, приживе – които вреди и преживявания са подробно описани в молбата. Налице е валиден застрахователен договор за сключена задължителна застраховка „ГО ” на автомобилистите за лекия автомобил (управляван от деликвента), с който е настъпило ПТП-то, а именно Застрахователна полица № 06114000073169, сключена с ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, валидна от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.

Предвид изложените съображения и доводи, ищецът счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника за причинените му неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП, а именно - виновно и противоправно поведение на водача, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, причинени вреди, както и валидно сключен застрахователен договор. На 30.08.2018г. ищецът сезирал ответника с молба доброволно и извънсъдебно да му заплати обезщетение за неимуществените вреди. С отговор с изх. № 0-92-12427 от 12.09.2018г. ответното застрахователно дружество „ДЗИ — ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД отказало изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, обосноваващо предявяването на настоящия иск.

В представения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер като неоснователен. Прави множество възражения:

1.По отношение на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 80 000 лв. от датата- 16.08.2014 г., прави възражение за давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

2.Оспорва правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството му на брат на загиналия в резултат на ПТП. Позовавайки се на постановките в ТР № 1/ 2016 г. на ОСГНК на ВКС, акцентира на обстоятелството, че разширяването на кръга правоимащи лица не е безусловно, като излага подробни съображения за настоящия случай, 3.Оспорва иска като завишен по размер, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, установената трайна съдебна практика, в частност указанията, дадени в т.

11 на ППВС № 41 1968 г., предвид и взаимоотношенията между ищеца и починалия;

4. С бр. 101 на ДВ-к от 07.12.18 г. се прие изменение на КЗ, с което се въведе лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг /чл. 493а, ал. 4 от КЗ/. в размер на 5 000 лева /параграф 96, ал. 1 от КЗ/. Този законов текст безспорно е приложим и към процесния случай, тъй като разпоредбата е с обратно действие /параграф 96. ал. 3 от КЗ/.

5.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие поведението на починалия, доколкото пострадалият е знаел, че водачът на МПС е бил под въздействието на алкохол по време на настъпване на ПТП и този факт, макар да не освобождава застрахователя (чл. 254 от КЗ/отм./) следва да бъде отчетен, в частта за определяне размера на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД- и неговото намаляване.

6.Като съпричиняване следва, според ответника, да се съобрази и обстоятелството, че пострадалият, като пътник в МПС, се е съгласил доброволно да се качи и да пътува в МПС с 8 човека, в което максимално допустимият брой пътници е бил 7 човека, като се има предвид, че починалият е бил затиснат от телата на спътниците си в колата.

С допълнителната искова молба (ДИМ) в срока по чл. 372 от ГПК, ищецът пояснява и допълва ИМ:

Сочи, че е бил неотменна част от най-близкия родствен и семеен кръг на починалия, в резултат на чиято смърт е понесъл морални болки и страдания, в достатъчна степен обосноваващи основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд, и да се приложи разрешението, залегнало в ТР №1/2016 г. Ищецът сочи, че се явява жертва на престъплението, реализирано по непредпазливост от водача М.П.М., по смисъла на чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС, и като такъв има право на обезщетение от извършителя на престъплението, тъй като е лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно и емоционално страдание, пряка последица от престъплението, а отговорността на ответника е функционално обвързана с тази отговорност на лицето, реализирало процесното ПТП. Излагат се доводи относно претендирания размер на обезщетението, във връзка с възражението на ответника за прекомерност; както и подробни съображения за неоснователност на възражението на ответника по чл.493а, ал.4 от КЗ и параграф 96, ал.1 от КЗ за определяне на обезщетение в размер на до 5 000 лева, а именно: Съгласно чл. 14. (1) от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Разпоредбата на § 96. (3) от КЗ не е такава, която да придава обратно действие на разпоредбата на § 96.(1) от КЗ, доколкото в нея липсва изрично посочване на такова, а е недопустимо обратното й действие да се извлича чрез тълкуване, или такова да се презумира. Отделно от това, самата разпоредба на §

96. (1) от КЗ противоречи на цитираната по-горе европейска директива, на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която въвежда принципа на пълно овъзмездяване на вредите, и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС равенство на всеки пред закона и по тази причина не следва да се прилага.

Съгласно чл. 15 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а ако им противоречат, се прилага акта от по-висока степен, или регламентът на ЕС. По тези съображения, счита, че разпоредбите на чл. 493а 4 КЗ и на § 96. (1) от КЗ са неприложими за настоящия случай: първата, защото не е с изрично посочено в закона обратно действие, поради което може да се прилага само занапред, а втората - поради противоречието й с европейските директиви и българското законодателство, поради което съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение съобразно спецификата на конкретния случай, вътрешното си убеждение и принципа за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД; Оспорва наведения от ответника довод, че пострадалият сам се е поставил в опасност, като е допуснал управление на МПС от лице, употребило алкохол, както и относимостта на обстоятелството относно броя пътници в л.автомобил; Намира за неоснователно възражението за дължимост на законна лихва върху претендираната главница – с доводи, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие — обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.

В постъпилия в срок отговор на допълнителната ИМ ответникът изцяло поддържа подадения отговор на исковата молба. Възразява на интерпретацията на ищеца относно разпоредбите на чл. 493а, ал. 4 от КЗ., във вр. с § 95 и 96 от КЗ. Обратното действие на посочената разпоредба категорично се извежда от съдържанието на обнародваните преходни и заключителни разпоредби. Волята на законодателя е да придаде обратно действие на тези заварени случаи и именно поради тази причина се е стигнало до приемането на посочените параграфи. Поддържа всички свои възражения, направени с отговора

В открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г. процесуалният представител на ищеца поддържа иска, така, както е предявен. Претендира разноски. Счита, че юриск.възнаграждение на ответника следва да се определи в минималния размер. Ответникът не изпраща представител, депозирал е писмено становище, с което поддържа изцяло отговорите си, при извод за основателност на иска – се позовава на предвидения в § 96 ал. 3 от КЗ лимит от 5000лв. Претендира разноски за свидетел и юриск.възнаграждение.

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2014 г., при ПТП, е причинена смъртта на Х. Д.З. - брат на ищеца (видно от у-ние за родствени връзки - л.9 от делото). ПТП е настъпило по вина на водача М.П.М., управлявал лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № ***, от гр. Търговище в посока гр. Варна.

С присъда № 10 от 12.05.2015г. по

НОХД № 58/2015г. по описа на ОС-Търговище, влязла в сила на 23.02.2016г. (л.33-53 от делото), съдът е признал подсъдимия М.П.М. за виновен в това, че на 16.08.2014г., на първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област Търговище, като управлявал МПС - л.а. марка „Дачия“ модел „Логан”, с рег. № ***, собственост на

„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - движил се със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя; чл. 133, ал. 1 от ЗДвП - превозвал по-голям брой пътници от определеното в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлявал- превозвал 8 /7+1/, вместо определените за този автомобил 7 /6+1/ пътници, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Х. Д.З.

Разпечатката съдържа 43 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b0d462b-cba0-4d46-a473-04ad1e78f4f7