Решение № 1374 от 29.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8088/2022
- Вид
- Решение № 1374
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- Елена Иванова, РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА, Ивета Миткова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 45 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 1374 гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Ивета М. Антонова
РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100508088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20031108/ 20.04.2022г. по гр.д. № 23422/2021г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от “Софийска вода” АД срещу Г. Н. Н. установителни искове за установяване вземането на “Софийска вода” АД за сумата 5263,87 лева, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 23.11.2020г. по ч. гр. дело № 54588/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от „Софийска вода“
АД.
Жалбоподателят навежда доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на питейна вода и не е доказано количеството питейна вода, доставена в процесния имот и че количеството питейна вода е начислено неправилно, с оглед броя обитатели в имота.
В обобщение, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като е отправено искане същото решение да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Ищецът „Софийска вода“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. Н. Н. за сумата 5263,87 лева, представляваща цена на питейна вода, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2020г., до окончателното плащане на сумата.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника В и К услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “****, като купувачът не е заплатил дължимата цена. С оглед изложеното ищецът моли съда да установи съществуването на вземането му за цена на питейна вода и ВиК услуги, доставени в процесния имот през процесния период.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Релевират се доводи за оспорване наличието на облигационно правоотношение между страните, количеството доставена питейна вода.
Съгласно представеното извлечението от книгите, водени в имотния регистър, на 01.11.2006г. е вписан договор за продажба на процесния имот, съгласно който ответникът придобил правото на собственост върху имота.
Пред първоинстанционния съд е назначена комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, съгласно заключението на която процесният имот е присъединен към водопроводната мрежа. Поради липса на индивидуални водомери, количеството доставена питейна вода се определя на база брой обитатели в имота.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
2
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Първият спорен въпрос, за разрешаването на който делото е пренесено пред настоящата инстанция е дали ответникът е потребител на питейна вода. Съгласно разпоредбата на пар.
1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. За установяване обстоятелството притежава ли ответникът правото на собственост върху процесния имот пред първоинстанционния съд е представено извлечение от книгите, водени в имотния регистър, видно от което на 01.11.2006г. е вписан договор за продажба на процесния имот, съгласно който ответникът придобил правото на собственост върху имота. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството ответник. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в 3 полза на друго лице.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 2) при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Конкретиката на случая сочи, че в имота няма монтирани водомери, поради което отчитането на питейната вода следва да се извърши на база брой обитатели на имота. В тази връзка в случая са неприложими разпоредбите на Наредба № 4/ 2014г., касаещи правилата при отчитане на монтираните водомери. От друга страна, ищецът не установи, че за посочените периоди в имота е имало, съответно двама и четирима обитатели. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че количеството доставена вода следва да бъде определено на база един обитател в имота. Определена по реда на чл. 162 ГПК, стойността на доставената питейна вода е 1424,19 лева, до която сума следва да бъде уважен предявения иск.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг правен извод, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск до сумата 1424,19 лева, като бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 1424,19 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в процесния имот.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство в размер на 42,01 лева, първоинстанционното производство- в размер на 177,30 лева и въззивното производство- в размер на 55,54 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20031108/ 20.04.2022г. по гр.д. № 23422/2021г. по описа на 4
Софийски районен съд, 33 състав, в частта, в която са отхвърлени предявеният от “Софийска вода” АД, с ЕИК **** срещу Г. Н. Н., с ЕГН ********** установителен иск за установяване вземането на “Софийска вода” АД до сумата 1424,19 лева, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за периода 04.06.2020г.- 04.07.2020г., доставени в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. “****, клиентски № 2800039100, за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 23.11.2020г. по ч. гр. дело № 54588/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, като вместо това постановява ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. Н., с ЕГН ********** съществуването на вземането на “Софийска вода” АД, с ЕИК **** за сумата 1424,19 лева, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за периода 04.06.2020г.- 04.07.2020г., доставени в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, клиентски № 2800039100, за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 23.11.2020г. по ч. гр. дело № 54588/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20031108/ 20.04.2022г. по гр.д. № 23422/2021г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от “Софийска вода” АД, с ЕИК **** срещу Г. Н. Н., с ЕГН ********** установителен иск за установяване вземането на “Софийска вода” АД над сумата 1424,19 лева до сумата 5263,87 лева, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за периода 04.06.2020г.- 04.07.2020г., доставени в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, клиентски № 2800039100, за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 23.11.2020г. по ч.гр. дело № 54588/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
Разпечатката съдържа 48 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b0d2712-8781-46a0-814a-256b8a24fe7d