Решение № 3915 от 20.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100511616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Месембрия Ризорт“ ООД (ответник по делото), въззивна жалба на „КМК Билд“ ООД (трето лице помагач), както и насрещна въззивна жалба на М. Г. Т. (ищец по делото) срещу решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД дължи в полза на М. Г. Т. сумата в размер на 5741,47 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, съответно – посоченият иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 10747,48 лв.

Въззивниците - „Месембрия Ризорт“ ООД и „КМК Билд“ ООД, обжалват решението в частта, с която искът е уважен. Считат същото за частично недопустимо, доколкото не е предявен иск за заплащане на обезщетение във връзка с необходимост от ремонт на бетонна настилка в двора на имота. Твърдят, че решението е неправилно, 1 доколкото по делото не се установява да са налице твърдените в исковата молба вреди по отношение на имотите на ищцата, възникнали в гаранционния срок на сградата. Ето защо, молят решението да бъде частично обезсилено, евентуално – отменено изцяло като неправилно. Претендират разноските.

Въззивникът по насрещната въззивна жалба - М. Г. Т., обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен. Счита, че има право на пълния размер на претендираното обезщетение за некачествено строителство в гаранционния срок на сградата, поради което моли решението в частта, с която искът е отхвърлен, да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноските по производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Г. Т. е подала отговор на въззивните жалби, като счита, че същите са неоснователни и моли решението в частта, с която искът е уважен, да бъде потвърдено. Претендира разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „КМК Билд“ ООД е подало отговор на насрещната въззивна жалба, като моли насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена.

Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Г. Т. с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ.

Ищцата – М. Г. Т., твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно – имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № В209, намиращ се в Община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, ведно с идеални части от недвижим имот с идентификатор № ***, в който недвижим имот е построена сградата. Твърди, че имотът е построен от ответното дружество, като с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК е въведен в експлоатация.

В гаранционния срок на строителството, осъществено в поземления имот, са възникнали дефекти по отношение на имотите , предмет на претенцията, а именно – по апартамент № В209 се налага ремонт за сумата в размер на 2179,48 лв. за извършване на следните дейности: хидроизолация на тераси (24 кв.м.) – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) – 77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) – 21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.) – 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв.; по поземления имот, в който е построена сградата, се налага ремонт за сумата в размер на 8568 лв. за извършване на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС). Ето защо, претендира сумата в общ размер на 10747,48 лв., представляваща обезщетение за 2 настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК. За част от посочената сума, а именно – 10747 лв., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „Месембрия Ризорт“ ООД е подал възражение.

Ето защо, заявителят М. Г. Т. предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ за признаване за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД дължи в нейна полза сумата в общ размер на 10747,48 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, както следва - по апартамент № В209, собственост на М. Г. Т., за сумата в размер на 2179,48 лв. за извършване на следните дейности: хидроизолация на тераси (24 кв.м.) – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) – 77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) – 21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.) – 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв.; по поземления имот, в който е построена сградата, идеална част от който е собственост на М. Г. Т., за сумата в размер на 8568 лв. за извършване на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС).

С обжалваното решение исковете са уважени за сумата в размер на 5741,47 лв., като са отхвърлени до пълния предявен размер от 10747,48 лв.

Решението на СРС е обжалвано в цялост – в частта, с която исковете са уважени, от ответника „Месембрия Ризорт“ ООД и от третото лице помагач - „КМК Билд“ ООД, както и в частта, с която исковете са отхвърлени – с насрещна въззивна жалба от страна на ищеца М. Г. Т.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

Допустимостта на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловена от идентичност на претенцията със заявеното вземане, предмет на заповедното производство. Ето защо и при служебна проверка въззивният съд счита, че решението е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ над сумата в общ размер на 10747 лв., доколкото до посочения размер е била претенцията, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и за посочената сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав. Следователно, решението на СРС следва да бъде обезсилено за горницата над 10747 лв. до 10747,48 лв.

3

Следва да се посочи също така, че решението на СРС е постановено при допусната очевидна фактическа грешка. Видно от исковата молба, ищцата е предявила два иска за заплащане на обезщетения за вреди, възникнали в гаранционния срок на строеж, като се сочат щети по апартамент № В209, за отстраняването на които се налага ремонт за сумата в размер на 2179,48 лв. за извършване на следните дейности: хидроизолация на тераси (24 кв.м.) – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) – 77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) – 21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.) – 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв., както и щети по поземления имот, в който е построена сградата, за отстраняването на които се налага ремонт за сумата в размер на 8568 лв. за извършване на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС).

Първоинстанционният съд в решението е обединил двете претенции, като е присъдил едно общо гаранционно обезщетение, поради което се касае за очевидна фактическа грешка в обжалваното решение на СРС.

Въззивният съд счита, че решението в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл във връзка с претенцията на заплащане на обезщетение за вреди, възникнали в гаранционния срок, по отношение поземления имот, в който е построена сградата, а именно - недвижим имот с идентификатор № ***, идеални части от който са собственост на ищцата, е недопустимо, предвид липсата на активна процесуалноправна легитимация за ищцата да претендира присъждането в нейна полза на обезщетение за вреди, възникнали по отношение на общи части на сградата. Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства за собственост, а именно – нотариален акт № 62/23.10.2013 г. по н.д. № 3025/2013 г. по описа на нотариус Й.Й., нотариален акт за доброволна делба на право на строеж № 138/17.02.2014 г. по н.д. № 126/2014 г. по описа на нотариус М. Б., нотариален акт за дарение на право на строеж върху недвижими имоти № 140/17.02.2014 г. по н.д. № 128/2014 г. по описа на нотариус М. Б., се установява, че процесният недвижим имот с идентификатор № *** е бил съсобствен между Г.С.Т., А.Д.Т., М. Г. Т., С.П.Ф. и Й.П.Д.. Съсобствениците са учредили вещно право на стоеж в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД за построяване на сграда в имота, като са запазили правото на строеж върху една част от индивидуалните обекти, които следва да бъдат построени. С разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК сградата е построена, с което правото на строеж е реализирано и е преминало в право на собственост по отношение на самостоятелните обекти. Не се спори също така, че след построяване на сградата „Месембрия Ризорт“ ООД е придобило собствеността по отношение на 75 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата. Съгласно чл. 38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни 4 собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Следователно, поземленият имот, върху който е построена процесната сграда, а именно - недвижим имот с идентификатор № ***, се явява обща част, поради което активно процесуалноправно легитимиран да предявява искове за заплащане на обезщетения за вреди, възникнали по общите части, включително и да ангажира гаранционната отговорност на строителя, се явява етажната собственост, а не всеки един от отделните собственици на самостоятелни обекти, каквато се явява ищцата Т..

При ангажирането на гаранционната отговорност на строителя за некачествено изпълнени общи части се касае за един иск, основан на неспазване на гаранционната отговорност на ответника, в качеството му на строител или възложител, която той носи по силата на закона. Не е налице сбор от правоотношения с всеки един от етажните собственици, притежаващ идеални части от общите части на сградата, включително и земята, върху която е построена, и дворът, които правоотношения могат да бъдат разглеждани поотделно в самостоятелно производство между всеки един от етажните собственици и строителя/възложителя, а се касае за едно правоотношение между ответника и собствениците на обекти в сградата, представлявани по делото, съгласно чл. 23, ал. 4, изр. последно ЗУЕС, от управителя на етажната собственост. В подкрепа на формирания по-горе извод е и единността на дължимата от гаранта престанция да поправи недостатъците по общите части на построената от него сграда в режим на етажна собственост, в рамките на гаранционния срок, неизпълнението на която е обусловило предявяването на иска (така решение № 60069/03.08.2021 г. по т.д. № 176/2020 г. на ВКС, II ТО). Ето защо и на тези основания решението подлежи на обезсилване за горницата над 2179,48 лв. до пълния предявен размер 10747,48 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК по поземления имот, в който е построена сградата, идеална част от който е собственост на М. Г. Т., а именно - недвижим имот с идентификатор № ***, за сумата в размер на 8568 лв.: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС).