Решение № 99 от 26.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Русе, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета А.а

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета А.а Въззивно гражданско дело № 20264500500123 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. Д. чрез адв. С. Б. АК Русе против Решение № 1731/01.12.2025 г. постановено по гр. д. № 2434/2024 г. на Русенския районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на М. С. Й. 6950 евро, представляваща дадена й сума в периода от 02.05.2019 г. до 28.02.2020 г. за закупуване на недвижим имот и обзавеждане, с която се е обогатила неоснователно за нейна сметка, заедно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и 2000 лв разноски по делото. Твърди се, че решението е неправилно по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният против нея да бъде отхвърлен. Иска присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата М. С. Й. чрез адв. М. Г. е подала отговор по реда на чл.

263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Производството по делото е образувано по предявения от М. С. Й. против Н.

С. Д. иск за заплащане на 6950 евро, представляваща дадена й сума в периода от 02.05.2019 г. до 28.02.2020 г. за закупуване на недвижим имот и обзавеждане, с която 1 се е обогатила неоснователно за нейна сметка, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и присъждане на разноските по делото. Ищцата твърди, че от 2011 г. живяла и работила в чужбина, спестявайки пари, за да се върне в България и да живее в собствен дом. С тази цел изпращала редовно суми на ответницата, нейна сестра, за да закупи на нейно име и обзаведе недвижим имот. През 2017 г. сестра й я уведомила, че е подготвила необходимите документи за купуване на недвижим имот в с. Д.А., но когато се явили при нотариус, се оказало, че имотът се купува на името на ответницата, а на нея се учредява вещно право на ползване. Завръщайки се в България през 2021 г. установила, че имотът не е обзаведен и въпреки частично извършените СМР в него, не е годен за постоянно обитаване.

Сестра й казала, че като компенсация ще й прехвърли собствеността на имота, за което ищцата направила пълномощно. Тъй като това не се случило, с нотариална покана от 12.01.2022 г. оттеглила дадените й пълномощни и я поканила да й върне всички пари, които й е изпратила, тъй като със закупуване на имот на свое, а не на нейно име, ответницата се е обогатила неоснователно. Отделно от това, обзавеждането във вече закупения имот е на значително по-малка сума от изпратените й пари, а и същият е негоден за обитаване. През 2022 г. предявила срещу ответницата иск, образуван в гр. дело № 3547/2022г. на Районен съд Русе, който по нейни молби и натиск оттеглила и делото било прекратено. Ответницата обаче не удържала на думата си да уредят отношенията си, което я мотивирало да подаде настоящата искова молба.

В подадения от нея отговор по реда на чл. 131 ГПК отв. Н. С. Д. оспорва иска като неоснователен. Не отрича обстоятелството, че ищцата й е изпращала пари от Италия, но възразява, че с тях е извършила всички ремонтни работи в имота, изплащала нейни заеми и бързи кредити, поемала и всички разноски на сестра си, когато се връщала в България. Оспорва обстоятелството, че имотът, който закупила в с. Д.А. трябвало да бъде на името на ищцата като възразява, че същата е присъствала лично при сключване на сделката по нотариален ред, при която й било учредено право на ползване и тя е подписала нотариалния акт като ползвател. Възразява, че уговорката била тя и съпругът й да закупят имот с техни парични средства, а ищцата да бъде вписана като ползвател и да го ползва имота самостоятелно. Заема позиция, че никога не е оспорвала това право на ищцата, нито е препятствала ползването.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд уважил изцяло предявения иск, приемайки, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата периодично е изпращала парични суми в различен месечен размер на ответницата за закупуване на недвижим имот, ремонт и обзавеждане. Предвид доказаното в производството придобиване на право на собственост от ответницата върху недвижим имот - дворно място в с. Д.А. – поземлен имот №501.294 с площ 1571 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 41 кв.м., заедно с избено помещение с 2 площ 17 кв.м., приел, че същата се е обогатила със стойността му към датата на предявяването на иска със сумата 6950 евро, спестявайки си разходи, които ищцата направила за закупуване на недвижим имот, ремонт и обзавеждане.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което не намира за необходимо да я преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите в тази част.

Русенският окръжен съд намира обаче дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения от ищцата иск като такава по чл. 59 ЗЗД за неправилна, но с оглед правомощията му не е обвързан от нея и дължи определяне на правилната такава. Съображенията за това са следните:

Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай обосноваващите претенцията на ищцата фактически твърдения са, че между нея и сестра й- ответница по делото е имало устна уговорка последната да й търси недв. имот, който след закупуване от ищцата да ремонтира и обзаведе и в който ищцата след окончателното си завръщане в България да живее. За тази цел М. Й. изпращала на Н. Й. различни по размер суми, които спестявала, работейки в чужбина. Ищцата заявява, че ответницата не спазила уговорката им, поради което оттеглила всички дадени й пълномощия във връзка с нея и поискала да й върне получените суми за фиксирания в петитума период от време, тъй като липсва основание да ги задържи.

Предвид това, Окръжният съд намира, че претенциите на ищцата намират своето 3 правно основание в чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Касае се за иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т. е. тогава когато основанието за полученото е отпаднало и получилият е длъжен да го върне. В случая страните са били в облигационна връзка, възникнала на основание устен договор за поръчка с посочените по-горе параметри, който обаче поради незпълнението му е развален от ищцата. Претендирайки връщане на дадените суми обратно, поради неоснователното им получаване от ответника, като се позовава на неизпълнението на договореното между тях, а именно, че нито е придобила в собственост недв. имот, нито пък е бил извършен ремонт и закупено обзавеждане, ищцата всъщност имплицитно с исковата молба въвежда и волеизявлението си за разваляне на този договор.

Първоинстанционният съд, макар и да е дал неправилна правна квалификация, е събирал доказателства, разгледал е и се е произнесъл въз основа на твърдените в исковата молба факти, обосноваващи предявения иск. Следователно, обжалваното решение не е недопустимо поради грешно дадена правна квалификация, поради което настоящата съдебна инстанция следва да разгледа повдигнатият материалноправен спор по същество. В този смисъл съдът съобразява Решение № 45/20.04.2010 г., постановено по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., Тълкувателно решение № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, Решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д.

№ 455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.

По исковете с правно основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от него.

И двете страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата, на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените факти е главно.

Фактите, лежащи в доказателствена тежест на ищцата в производството са доказани. Получаването на процесната сума за посочения период не е оспорено от ответницата с отговора на исковата молба. Обратно, с дадените от нея обяснения в проведеното по делото о. с. з. на 12.11.2024 г. същата изрично признава, че е получавала от сестра си по 350-400 евро на месец. Недоказани са обаче всички въведени от нея възражения, обосноваващи задържане на получените суми. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи и следното:

Действително, установено е, че през 2017 г. е закупен имот от ответницата и съпруга й, върху който е учредено право на ползване на ищцата. Обстоятелството, че претенцията й касае връщане на суми за периода от 02.05.2019 г. до 28.02.2020 г. обаче по никакъв начин не сочи на някакво противоречие. От съвкупния анализ на доказателствата е видно, че ищцата е очаквала съгласно уговореното този имот да бъде надлежно ремонтиран и обзаведен и да придобие правото на собственост върху него, за което 4 през 2021 г. изрично упълномощила ответницата. Това така и не се случило, което я е мотивирало на 12.01.2022 г. да оттегли всички дадени пълномощни. Тези обстоятелства се установяват от приложените към предходно воденото между страните гр. д. № 3547/2022 г. на РРС между страните. Т. е. установено е основанието, поради което през процесния период е изпращана исковата сума. Не се доказа обаче нито ищцата да е придобила право на собственост върху недв. имот, съответно да му е извършен ремонт и закупено обзавеждане. Ирелевантни, а и неотносими към спора са доводите, че ищцата имала ментални проблеми и по този начин сестра й се опитвала да я предпази да не придобива собственост, защото щяла да се разпореди после с нея.

Още по несъстоятелни са възраженията за изготвените от ответницата и съпруга й завещания, депозирани пред нотариус, с които същата се опитва да установи изпълнение на поетото задължение да съдейства сестра й да придобие собственост върху недв. имот със спестяванията си от чужбина, в който да живее след завръщането си в България. Недоказани и поради това неоснователни са възраженията й, че не дължи връщане, тъй като с процесните суми погасявала нейни задължения по договори за заем с фирми за бързи кредити, както и че давала обратно от получаваните от чужбина суми на сестра си при връщането й в България, за да ходи на почивка. За тези твърдения от нейна страна не са ангажирани никакви доказателства. В обобщение, искът е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата, Окръжният съд счита, че първоинстанционното решение е правилно , не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.