Решение № 1174 от 06.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно наказателно дело № 20263110203587 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Г.

Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. ***, против Наказателно постановление № 897123-F892655/23.06.2026 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Варна, с което на жалбоподателката, в качеството на самоосигуряващо се лице, на основание чл. 355, ал. 1 КСО са наложени осем административни наказания „глоба“, всяко в размер на от по 25,56 евро, за неподаване в срок на декларации обр. № 1 за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2025 г. както следва:

1. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. май 2025г.;

2. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. юни 2025г.;

3. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. юли 2025г.;

4. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание 1 чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. август 2025г.;

5. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. септември 2025г.;

6. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. октомври 2025г.;

7. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. ноември 2025г.;

8. глоба в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), на основание чл.355, ал.1 от КСО за неподадена в законоустновения срок декл. обр.1 за м. декември 2025г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се твърди, че в АУАН и НП липсват задължителни реквизити, а именно конкретна дата на извършване на всяко едно от вменените нарушения, че е нарушен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, както и че са били налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2026г. въззивницата Т. Г. Н. подала в ТД на НАП-Варна заявление с вх. № 54-03-7289/09.06.2026 г. за обработка на декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за периода 01.05.2025 - 31.12.2025 г. Заявлението било подадено във връзка с издадени задължителни предписания на ТП на НОИ -Варна с № ЗД-1-0302234167/22.05.2026 г.

На 10.06.2026г. при обработката на данните по подаденото заявление св.П. Д.ст.инспектор в ТД на НАП-Варна установила, че Т. Г. Н. - С. в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнила-задължението си да подаде декларация Обр.1 2 по смисъла на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за месеците от май до декември 2025 г. включително.

При горните констатации на 10.06.2026г. св.Д. съставила срещу въззивницата АУАН № F892655, за това, че не е изпълнила задължението си да подаде декларация Обр.1 по смисъла на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за месеците май, юни , юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2025г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. В АУАН св.Д. посочила сроковете, до които съответните декларации е следвало да бъдат подадени, както следва: за м. май 2025 г. – до 25.06.2025 г.; за м. юни 2025 г. – до 25.07.2025 г.; за м. юли 2025 г. – до 25.08.2025 г.; за м. август 2025 г. – до 25.09.2025 г.; за м. септември 2025 г. – до 27.10.2025 г. /тъй като 25.10.2025г. е почивен ден/; за м. октомври 2025 г. – до 25.11.2025 г.; за м. ноември 2025 г. – до 29.12.2024 г. / тъй като 25, 26, 27 и 28.12.2024г. са почивни дни/ ; за м. декември 2025 г. – до 26.01.2025 г. /тъй като 25.01.2025г. е почивен ден/.

Нарушението било квалифицирано като такова на чл.4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО. АУАН бил съставен в присъствието на наказаното лице, което го подписало без възражение. В последствие възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО преценил възраженията за неоснователни и на 23.06.2026г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя.

НП било връчено на въззивницата на 30.07.2026г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, констативен протокол на НОИ, ТП-Варна, справка-данни за осигуряване по ЕГН и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Д., депозирани в с.з..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице 3 спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд. Поради това следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Зам.директор на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е предявен и връчен на въззивницата.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до безусловната отмяна на НП.

Въззивницата е санкционирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази норма Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Видно от приложените към делото доказателствата: протокол изготвен във връзка с подаване на 12 декларации обр.1 за 2025г., те са подадени на 09.06.2026г.

Налице е закъснение за подаване на декларации обр.1, което се доказва и посредством показанията на св.Д., която сочи, че съставила акт за неподаване в срок на същите. Закъснението не се оспорва и от въззивницата, която именно е инициирала производството по предписание на ТП на НОИ.

За това нарушение жалбоподателката е била санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от КСО /в редакцията 4 към момента на нарушението/, съгласно която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал.

4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Въззивницата се явява субект на отговорността по цитираният по-горе текст, тъй като законът не поставя специално изискване към лицето, което следва да бъде наказано. От друга страна задължението по чл.5, ал.4 от КСО е вменено на самоосигуряващите се лица, каквото качество притежава жалбоподателят. Съгласно §2, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата "Самоосигуряващо се лице" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Като такова за Н. е съществувало това задължение.

Разглежданият случай, правилно е квалифициран като такъв по чл. 355, ал.1 от КСО / в редакцията към момента на деянието/, тъй като всяко неизпълнение на задължение за подаване на декларация съдържаща конкретни данни за целите на социалното осигуряване в определения от законодателя срок се санкционира именно по посочения там ред. Затова и съдът приема, че административнонаказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.

АУАН и НП обаче са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН, дата и мястото на извършване на нарушението, пълното точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи, които пряко касаят индивидуализацията на нарушението. С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд в настоящия си състав приема, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, като това ограничение се състои в неясното посочване на датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено, че декларациите обр.1 е следвало да бъдат подадени до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, а именно :

- за м. май 2025 г. – до 25.06.2025 г.;

-за м. юни 2025 г. – до 25.07.2025 г.;

-за м. юли 2025 г. – до 25.08.2025 г.;

-за м. август 2025 г. – до 25.09.2025 г.;

-за м. септември 2025 г. – до 27.10.2025 г. /тъй като 25.10.2025г. е почивен ден/;

- за м. октомври 2025 г. – до 25.11.2025 г.;

-за м. ноември 2025 г. – до 29.12.2024 г. / тъй като 25, 26, 27 и 28.12.2024г. са почивни дни/ ;

-за м. декември 2025 г. – до 26.01.2025 г. /тъй като 25.01.2025г. е почивен ден/.

При това описание в акта и НП липсват изрично посочена дата на извършване на 5 нарушението. Не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата такава от която лицето е в забава или на 10.06.26г. посочена в НП като датата, на която е установено. Датата на нарушението трябва да бъде ясно посочена, а не да се презюмира от крайния срок за подаване. На следващо място, както в АУАН, така и в НП изписване на сроковете за м. ноември и м. декември 2025 г., където са посочени години 2024г. и 2025г., които са несъответни на описаните периоди. Тези противоречия правят още по-неясен обема на повдигнатото административнонаказателно обвинение.Административно-наказателното производство е формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.