Решение № 85 от 14.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Дулово, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Н. при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Н. Административно наказателно дело № 20263410200011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на И. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: *******, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. М. от АК – Силистра, против Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група към ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.

174, ал. 3, пр. първо ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, както и са му отнети 15 контролни точки.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а е направил многократни опити да даде проба, които не били успешни поради липса на необходимите указания от страна на проверяващите полицейски служители.

Поддържа се още, че не му е бил връчен препис от АУАН, че не му били дадени точни указания относно срока и мястото за даване на кръвна проба, както и че проверяващите не са изпълнили изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Иска се наказателното постановление да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В. М., която поддържа жалбата, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, излага подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и пледира за неговата отмяна.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебните заседания, но чрез процесуалния си представител депозира писмени становища, с които оспорва жалбата като неоснователна, счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Силистра, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима.

От доказателствата по административнонаказателната преписка се установява, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.01.2026 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административнонаказващия орган на 21.01.2026 г., т.е. в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, съдът приема за установено следното:

На *** г. около *** часа, в ***, община Дулово, по ул. „***“, жалбоподателят И. Н. Т., ЕГН **********, управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, рег. № ***. По същото време младши инспектор Т. В. С., ЕГН **********, и младши инспектор Д. Б. А., ЕГН **********, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул при РУ – Дулово.

След като възприели движението на автомобила на жалбоподателя, те предприели действия по неговото спиране за извършване на полицейска проверка. При проверката полицейските служители възприели признаци, които породили съмнение за употреба на алкохол, поради което на водача било разпоредено да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. Впоследствие към мястото на проверката бил насочен и втори полицейски екип, състоящ се от младши автоконтрольор Б. Е. Ч., ЕГН **********, и младши автоконтрольор Б. С. Д., които оказали съдействие при приключване на проверката и издаването на необходимите административни актове. Безспорно между страните не се спори, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № ***, както и че той не е дал кръвна проба в рамките на определения в талона срок, поради което лечебното заведение е отказало извършването на изследването.

Фактическата обстановка по настоящото дело се установява от приетите по делото писмени доказателства, административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Т. В. С., Д. Б. А., Б. Е. Ч., Б. С. Д., както и от дадените обяснения от жалбоподателя И. Н. Т..

Настоящият съдебен състав счита за необходимо още в началото да отбележи, че настоящото производство не е насочено към установяване дали жалбоподателят е употребил алкохол.

Предмет на доказване е единствено дали е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Следователно всички доказателства следва да бъдат анализирани именно през призмата на този въпрос.

Съдът кредитира показанията на четиримата полицейски служители като достоверни относно съществените факти по делото. Безспорно е, че между отделните свидетели съществуват известни различия относно отделни подробности на проверката.

Например кой точно е държал техническото средство при отделните опити; дали вторият екип е направил нов опит за изпробване; кой е демонтирал регистрационните табели; последователността на отделните административни действия.

2

Според настоящия съдебен състав тези различия не представляват съществени противоречия. Напротив. Те касаят второстепенни детайли от една динамично развила се проверка, извършена през нощта, при участие на четирима различни служители, като разпитите са проведени приблизително една година след събитието. Житейски напълно естествено е всеки свидетел да възпроизведе различни подробности. Именно подобни различия обикновено характеризират добросъвестно дадените свидетелски показания. За сметка на това по всички съществени обстоятелства показанията им съвпадат. И четиримата свидетели последователно заявяват, че жалбоподателят е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство; направени са многократни опити за извършване на проверката; при всеки от тях необходимото количество въздух не е било подадено; на водача многократно са били давани указания по какъв начин следва да бъде извършено издишването; след неуспешните опити е бил издаден талон за медицинско изследване. Именно по тези основни факти съдът констатира пълно съвпадение между свидетелските показания.

Особено значение съдът отдава на показанията на Т. В. С., който е актосъставител.

Същият последователно заявява, че жалбоподателят е направил многократни опити, но всеки път е прекъсвал подаването на въздух, поради което дрегерът не е могъл да отчете резултат. Свидетелят категорично заявява още, че на водача е било демонстрирано как следва да бъде извършено издишването и че именно поради невъзможността да бъде отчетена проба е бил издаден талон за медицинско изследване. Показанията му намират потвърждение както в съставения АУАН, така и в последващите писмени сведения, изготвени непосредствено след случая. Съдът не констатира вътрешни противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното от него относно съществените факти.

В значителна степен същите се подкрепят и от показанията на свидетеля Д. Б. А..

Макар последният да не участва непосредствено във всеки отделен опит за изпробване, тъй като е изпълнявал функциите си по обезпечаване безопасността на проверката, той категорично потвърждава, че водачът многократно е прекъсвал подаването на въздух, поради което техническото средство не е могло да приключи анализа. Особено важно е, че този свидетел не използва правни квалификации като „отказ“, а описва единствено възприетото лично поведение на водача. Именно това придава по-висока доказателствена стойност на неговите показания.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Б. Е. Ч.. Същият пристига на мястото след първоначалните опити за проверка, но лично възприема последвалото поведение на водача, проведените разговори, разясненията относно последиците от отказа, както и връчването на административните документи. Особено значение съдът отдава на неговото категорично твърдение, че след като подробно били разяснени всички последици от отказа, водачът заявил, че не желае повече да бъде изпробван. Макар това изявление да не е възпроизведено със същите думи от останалите свидетели, то не противоречи на общата доказателствена картина. Напротив — логично обяснява защо непосредствено след това е било пристъпено към съставяне на АУАН и издаване на талона за медицинско изследване.

Накрая съдът обсъди подробно и показанията на свидетеля Б. С. Д.. Разпитът му бе поискан именно от защитата с тезата, че той всъщност е извършвал проверката с техническото средство. След внимателния анализ на показанията му съдът намира, че те не само не подкрепят защитната теза, а напротив — потвърждават в съществената им част изложеното от останалите полицейски служители. Свидетелят заявява, че при пристигането му колегите вече са обяснили, че водачът отказва да бъде изпробван, след което лично е разяснил на жалбоподателя всички законови последици от отказа, но последният отново е заявил, че отказва да бъде изпробван.

Настоящият съдебен състав намира, че именно съвкупността от показанията на четиримата полицейски служители формира непротиворечива и логически последователна 3 доказателствена система, която взаимно се допълва и кореспондира с писмените доказателства по административнонаказателната преписка.

След обсъждане на доказателствата съдът намира, че възраженията, развити в жалбата и поддържани в хода на съдебното производство, са неоснователни.

Основното възражение на защитата е, че жалбоподателят не е отказал извършването на проверката, а напротив — направил е няколко опита да бъде изпробван с техническото средство, поради което не може да се приеме осъществяване на състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя това становище.

Действително, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е поставил устата си върху мундщука и е започвал подаване на въздух. Сам по себе си този факт обаче не означава, че проверката е изпълнена. Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. проверката с техническо средство приключва успешно единствено когато бъде подадено необходимото количество въздух, позволяващо на уреда да извърши анализа. Когато водачът многократно преустановява подаването на въздух преди приключване на анализа, поведението му не се различава по своите правни последици от изрично заявения отказ. И в двата случая крайният резултат е един и същ — контролният орган остава лишен от възможността да извърши проверката.

Именно поради това в трайната практика на Върховния административен съд се приема, че отказът по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП може да бъде изразен както чрез изрично словесно изявление, така и чрез поведение, което обективно осуетява извършването на проверката.

Съдът споделя изцяло това разбиране. В конкретния случай жалбоподателят не е страдал от заболяване, което да му пречи да подаде необходимото количество въздух. По делото не са представени медицински документи, удостоверяващи белодробно, сърдечно или друго заболяване, което да е възпрепятствало извършването на пробата. Не се твърди и техническа неизправност на използвания алкотест. Напротив. От всички доказателства се установява, че уредът е бил годен за употреба и проверката е можела да бъде успешно приключена при правилно изпълнение на указанията. Следователно причината за липсата на резултат не следва да бъде търсена в техническото средство, а в начина, по който жалбоподателят е изпълнявал дадените му указания.

Относно твърдението, че не били дадени указания за работа с техническото средство.