Определение № 67 от 23.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20235001000087 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

С определение № 138 от 16.11.22 г., постановено по т.д. № 58/22 г. по описа на С. окръжен съд е ВЪРНАТА исковата молба на Ю. З. М. срещу “Д.З.” АД и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото като недопустимо поради неотстраняване на констатирана нередовност на исковата молба в срок.

Частна жалба против горното определение е предявена от Ю. З. М. чрез процесуалния му представител адв. Р. М. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото се върне на ОС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски апелативен съд, след преценка относно правилността на обжалваното определение и наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Т.д. № 58/22 г. по описа на С. окръжен съд е образувано по искова молба, предявена от Ю. З. М. срещу “Д.З.” АД за присъждане на сумата от 1

25 000 лв., представляваща съответна част от дължимо обезщетение на наследодателя на ищеца Х.Б.М. /негов баща/ за претърпени от последния неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.12.2018 г., причинено от водач на лек автомобил С.В. с рег. № ** **** **, за което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, за което обезщетение е била предявена преживе от наследодателя застрахователна претенция, както и за сумата 670.02 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи които ищецът е направил лично за лечението на баща си.

С определение № 114/04.10.2022 г. е даден срок на ищеца да отстрани констатирани от първоинстанционния съд нередовности, вкл. и исковата молба да бъде подадена и подписана от всички наследници на Х.Б.М..

Във връзка с дадените указания от ищеца е постъпила уточнителна молба, с която е заявено, че исковата молба е подписана от адв. М. като пълномощник на Ю. З. М., като същата не е упълномощена от останалите наследници. Освен това е уточнено, че Х.Б.М. е заявил претенция пред застрахователя в размер на 100 000 лв., но предвид вида и тежестта на получените от него увреждания, възрастта му, приложеното лечение, оздравителния процес, начина на получаване на увреждането, периода, в който са търпени болките и страданията, ищецът счита, че справедливият размер на дължимото му обезщетение е от 75 000 лв., поради което предявява иск за 25 000 лв. съобразно наследствените си права от 1/3.

Заявено е, че искът за имуществени вреди се предявява в пълен размер, тъй като се касае за разходи, направени лично от ищеца във връзка с лечението на баща му.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнено указанието исковата молба да бъде подадена и подписана от всички наследници на Х.Б.М., като ищецът в указания срок не е организирал включването на всички наследници в производството, не е поискал удължаване на срока в случай, че същият е бил недостатъчен, не е посочил 2 друга причина, която да попречи за отстраняването на констатираната нередовност.

Освен това е прието, че в случая предмет на исковата претенция не е цялото заявено пред застрахователя обезщетение на неимуществени вреди от 100 000 лв., а редуцираният му размер от 75000 лв. предвид преценката на един от наследниците, при това само за наследствената част на този наследник - 25 000 лв. Според първоинстанционния съд независимо, че обезщетението има паричен еквивалент, то следва да бъде заявено като единно и неделимо, като промяната от страна само на един от наследниците на размера на обезщетението, определен от наследодателя, е недопустима, тъй като касае личната преценка за претърпените от пострадалия болки и страдания и с нея не може еднолично да са разпореди само един наследник.

Предвид неотстраняването на посочените нередовности е постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по образуваното т.д. № 58/22 г. на С. окръжен съд.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно.

Предявяването на иск за наследствено вземане не обуславя необходимо и задължително другарство между всички наследници, при което предявяването на иска от всички тях да е процесуална предпоставка за допустимостта на иска. В случая не е налице единно и неделимо спорно правоотношение, което да обуславя необходимост от еднакво решение спрямо всички другари. Наличието на еднакъв спрямо всички наследници преюдициален въпрос или на еднакъв факт не води непременно до необходимо и задължително другарство. По отношение на наследствено право за парично вземане, всеки наследник има правото да прецени дали да предяви иск за своята наследствена част от вземането. В този смисъл дадените указания, че исковата молба следва да бъде подписана от всички наследници и ищецът трябва да организира включването им в производството като страни, са незаконосъобразни, респ. незаконосъобразно е и връщането на исковата молба поради неотстраняване на посочената „нередовност“. Всеки наследник има самостоятелно право да прецени не само кой адвокат ще го 3 представлява, както правилно е посочил първоинстанционният съд, но и самостоятелно право да прецени дали да предяви иск за своята част от наследственото вземане. Възможно е субективното съединяване на исковете на всички наследници, но в този случай същите имат качеството на обикновени другари в процеса.

В обжалваното определение се цитира решение

№

60170/13.05.2022 г. по т. д. № 1435/2020 г., II отделение, ТК на ВКС. В същото е прието, че допустим иск по чл. 226 от КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя. Както е посочил първоинстанционният съд, това разрешение е релевантно и за производството по заведеното дело от наследник на пострадалия Х.Б.М., който е заявил преживе пред застрахователя своята претенция за обезщетение на неимуществени вреди, след което е починал. В решението обаче се коментира единствено допустимостта на този иск. В същото няма каквото и да е произнасяне по отношение качеството на наследниците в производството като обикновени или необходими и задължителни другари. Поради това цитираното решение на ВКС няма отношение към коментирания по-горе въпрос.

Нормата на чл. 227 от ГПК е неприложима, тъй като същата касае настъпило процесуално правоприемство поради настъпила смърт на страна в хода на образувано съдебно производство. В такъв случай, при смърт на ищеца, съдът следва да предприеме служебно мерки за конституиране на неговите наследници /чл. 230, ал.1 от ГПК/. Такава хипотеза в случая обаче не е осъществена, поради което и цитираните текстове от ГПК не намират приложение.

Що се отнася до претендирания размер на обезщетение – една трета, съответстваща на наследствения дял на ищеца, от общ претендиран размер от 75 000 лв., следва да се посочи, че ищецът е този, който решава в какъв размер да предяви иска си, като не може да бъде задължаван от съда да претендира по-голям размер от това, което самият той иска. В този смисъл не са налице нередовности на исковата молба, свързани с размера на исковата претенция – същият е ясно очертан още в първоначалната искова молба, а впоследствие и в уточнителната такава. Не е налице несъответствие и между 4 обстоятелствената част и формулирания петитум.

Освен горното, следва да се посочи и че в случая е налице и обективно съединен иск за имуществени вреди, настъпили в патримониума на ищеца – разходи, направени лично от ищеца във връзка с лечението на неговия баща. По отношение на този иск единственото относимо указание в разпореждането за отстраняване на нередовности е това, свързано с уточняването на фамилното име на ищеца, което указание безспорно е изпълнено и тази нередовност е отстранена с подадената уточняваща молба. В обжалваното определение не са изложени мотиви относно връщането на исковата молба и прекратяването на производството по отношение на този иск. Доколкото единственото относимо указание във връзка с този иск е изпълнено, не са налице основания за връщане на исковата молба в тази й част.

Предвид посоченото ПАС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 138 от 16.11.22 г., постановено по т.д. № 58/22 г. по описа на С. окръжен съд.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвоствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5