Решение № 343 от 05.06.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Видин, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от В. К. Крумов Гражданско дело №

20231320100224 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба на В. С. А. от гр. Видин, чрез адв. Л.С. против „СЕЛЕНА 52“ ЕООД – София, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител“ с месторабота гр. Видин и община Видин на пълно работно време от 02.03.2021 г. до 01.01.2023г., когато трудовото правоотношение е прекратено. Ищецът сочи, че подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудовите му възнаграждения, дължими за м.10.2022 г.; м.11.2022 г. и м.12.2022 г., вкл. некоректно и непълно начисляване на дължимите възнаграждения за нощен труд за трите месеца, като вместо по 1.07 лева са му начислени по 1.00 лев.

Посочва се, че работодателят не му е изплатил трудовите възнаграждения за месеците 10, 11 и 12. 2022 г., както и лихвата за закъсняло плащане по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на падежа за получаване на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на постъпване на исковата молба в съда.

Посочва, че работодателят му дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, във връзка с чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, представляващо дължимо обезщетение поради установено забавяне при изплащане на трудовите възнаграждения от 3 месеца, също така и обезщетение по чл. 224 от КТ – неизползван платен годишен отпуск от 1 ден.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г. – 700.00 лева, за месец ноември 2022 г. – 700.00 лева, за месец декември 2022 г. – 780.00 лева, заедно с включено възнаграждение за нощен труд от по 1.07 лева, както и лихвата за закъсняло 1 плащане по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатените трудови възнаграждения в размер на 100.00 лева, считано от датата на падежа за получаване на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Иска се да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 750.00 лева, представляващо дължимо се обезщетение поради установено забавяне при изплащане на трудовите възнаграждения от 3 месеца, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Иска се да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ – неизползван платен годишен отпуск от 1 ден в размер на 41.74 лева, мораторна лихва в размер на 10 лева, считано от 03.01.2023 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забавата от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва зазабавата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

С протоколно определение от 25.03.2024 г. съдът е допуснал по искане на ищеца изменение в размера ни исковите претенции, както следва:

Искът по чл. 128 от КТ се счита предявен за сумите:

За месец октомври 2022 г. – в размер на 800.08 лева – брутно възнаграждение или 620.85 лева – нетно възнаграждение;

За месец ноември 2022 г. – в размер на 800.08 лева – брутно възнаграждение или 620.85 лева – нетно възнаграждение;

За месец декември 2022 г. – в размер на 876.56 лева – брутно възнаграждение или 717.76 лева – нетно възнаграждение; ведно с включени възнаграждения за допълнителен и нощен труд, както и лихвата по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатените трудови възнаграждения в размер общо на 39.00 лева, считано от датата на падежа за получаване на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Искът по чл. 221 от КТ, във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ се счита предявен за сумата от 744.08 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Искът по чл. 224 от КТ се счита предявен за сумата от 41.74 лева и мораторна лихва в размер на 0.50 лева, считано от 03.01.2023 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забавата от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, не е постъпил отговор със становище по исковете.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно[1]икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

От представения трудов договор № 16/02.03.2021 г., както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител“ с място на работа – „СЕЛЕНА 52“ ЕООД и „ПСТ ХОЛДИНГ“ – ОФИС ВИДИН РСБ, считано от 2

02.03.2021 г. до 01.01.2023 г. когато трудовото правоотношение е прекратено. Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите по делото и информация от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Видин, е дало заключение, че трудовите възнаграждения на ищеца, ведно с включени възнаграждения за допълнителен и нощен труд са в размер на:

За месец октомври 2022 г. брутното възнаграждение е в размер на 804.00 лева, след приспадане на осигурителните вноски и данъци, общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 623.89 лева, а лихвата за забава възлиза на сумата от 17.55 лева;

За месец ноември 2022 г. брутното възнаграждение е в размер на 804.00 лева, след приспадане на осигурителните вноски и данъци, общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 623.89 лева, а лихвата за забава възлиза на сумата от 12.35 лева;

За месец декември 2022 г. брутното възнаграждение е в размер на 921.73 лева, след приспадне на осигурителните вноски и данъци, общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 720.42 лева, а лихвата за забава възлиза на сумата от 9.10 лева. Общият размер на лихвата за забава е 39.00 лева.

Вещото лице е посочило в заключението си, че обезщетението по чл. 224 от КТ е в брутен размер от 41.74 лева, след приспаднатите данъци нетният размер е 37.57 лева, законната лихва от 03.01.2023 г. до 13.02.2023 г. е в размер на 0.50 лева. Посочило е, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 744.08 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвени.

Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което е прекратено. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. При определяне на размера на дължимите суми, съдът възприема заключението на вещото лице.

При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца и обезщетение за не ползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Размерът на дължимото възнаграждение се установява от заключението на вещото лице.

3

Ответникът е забавил изплащането на работните заплати на ищеца за три месеца, което е предизвикало последния да подаде молба за освобождаване от работа по реда на чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ и при освобождаване по този ред на ищеца на основание чл. 221, ал. 1 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. Размерът на брутното трудово възнаграждение се установява от заключението на вещото лице.

При това положение и съгласно направеното изменение на исковете, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1959.46 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2022 г. до м. декември 2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане.

При забава в плащанията на дължимото се трудово възнаграждение, ответникът дължи и лихва за забава, считано от падежа на всяко дължимо месечно трудово възнаграждение до 13.02.2023г., както е поискано в исковата молба. Според заключенията на вещото лице общият размер на тази лихва възлиза на сумата от 39.00 лева, която ще следва да се присъди в пълен размер.

Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 744.08 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 41.74 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за не ползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 0.50 лева, представляща лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от 03.01.2023 г. до 13.02.2023 г.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 120.00 лева и държавна такса в размер на 111.39 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 1100.00 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Воден от горното , Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СЕЛЕНА 52“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Красно село, ул. Дамян Груев 10-12 да заплати на В. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. К. Б., бл. *, вх.*, ет. *, ап. ** следните суми: сумата в общ размер от 1959.46 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2022 г. до м. декември 2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 39.00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимото се трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко дължимо месечно трудово възнаграждение до 13.02.2023 г., сумата от 744.08 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 41.74 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за не ползван платен годишен 4 отпуск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 0.50 лева, представляща лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от 03.01.2023 г. до 13.02.2023 г.