Решение № 390 от 28.02.2025, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 390

Ловеч, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ХРИСТОВ канд № 125 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 40 от 26.06.2023 г., постановено по а.н.д.№ 146/2023 г. по описа на Тетевенски районен съд, трети състав е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЛЪСКОВ – С. Д.-2“ ООД, ЕИК *********, със законен представител И. Й. С., е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като законосъобразен.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице - „ЛЪСКОВ – С. Д.-2“ ООД, което е страна по а.н.д. № 146/2023 г. по описа на РС Тетевен, чрез процесуалния му представител адв. Л.Р. от АК Хасково.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и наложеното наказание се явява явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с искане да бъде отменено, както и издаденият електронен фиш. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси, като правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото, относими към процесните обществени отношения. Наведени са подробни доводи в тази насока. В заключение, касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски и за двете инстанции.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила съдебното решение, като се развиват подробни доводи по същество. Направено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 24.10.2023 година (оставено в сила с Определение № 5147/24.04.2024 г., постановено по административно дело № 1128/2024 г. на ВАС), съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 631, чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е спрял производството по КАНД № 125 по описа за 2023 година на Административен съд гр.Ловеч до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година. След отпадане на причината за неговото спиране, а именно постановено е Решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, с Определение № 2179/06.12.2024 година делото е възобновено и насрочено в о.с.з.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован – не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 287/28.01.2025 г. в АдмС Ловеч, чрез упълномощен адвокат, поддържа касационната жалба и излага аргументи по съществото на спора. Претендира и сторените разноски за двете инстанции.

Ответната страна, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за основателност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се отмени решението на районния съд, като неправилно. Позовава се и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.

Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

РС приел за установено, че на 01.07.2021 г. в 09:01 часа е установено нарушение № С6Е95C66F051586EE053021F160A07C2, с ППС специален автомобил „МЕРЦЕДЕС 4144К АКТРОС“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 32000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Ябланица, за движение по път I-3 км 158+228, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40242, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път I-3 км 158+228. За извършеното нарушение срещу „Лъсков – Стефан Димитров – 2“ ЕООД, представлявано от И. Й. С. със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Ябланица, с. Добревци, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалвания електронен фиш /ЕФ/ № **********. Освен наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лева, във фиша е посочено, че дружеството дължи заплащането на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 167,00 лева, като е посочено и че може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750,00 лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е изложил мотиви, че eлектронният фиш е издаден от компетентен орган, като нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Приел, че след като не е налице подадена тол декларация за пътния участък от страна на ползвателя, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, РС счел, че обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Според първоинстанционния съд, налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Приел още, че правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида, посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.

По тези съображения, решаващият състав е потвърдил обжалвания пред него ЕФ.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, но на първо място при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си. Отделно от горното, в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 16.06.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а впоследствие да се издаде наказателно постановление (НП), а не да се съставя електронен фиш. Предвид изложеното, от страна на АНО е бил нарушен процесуалният ред.

Този извод не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.