Решение № 99 от 13.03.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 519/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Закон за арендата в земеделието
- чл.28 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 2, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 30, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.3, ал.4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 8, ал. 1 и ал. 5 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 8, ал. 1 и ал. 5 · Закон за арендата в земеделието
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Ботевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20241810100519 по описа за 2024 година
С исковата молба от В. С. Т. срещу Р. К. *** - *** са предявени искове с правно основание чл. 28, ал. 2 във вр. ал. 1; чл. 30, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.
Ищцата твърди, че е наследник на *** П. Г.ев, б.ж. на с. ***, общ. Ботевград. По наследство от последния и земеделска реституция ищцата била съсобственик на следните земеделски земи в землището на с. ***:
1. Пасище, мера от 3,612 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 3611 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи: ***.;
2. Пасище, мера от 2,705 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 2705 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
1
***, при съседи: ***.;
3. Пасище, мера от 2,904 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 2904 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи: ***.;
4. Пасище, мера от 6,278 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 6277 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи: ***;
5. Пасище, мера от 0,507 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 507 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи: ***;
6. Пасище, мера от 4,177 дка, осма категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. ***, община Ботевград, при граници (съседи): ***, който имот по действащата КККР на с. ***, общ. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18674/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ от 4176 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи: ***.
С Договор за аренда на земеделски земи от 09.05.2014 г. ищцата предоставила на ответницата така описаните имоти за ползване за срок от 20 стопански години. За всяка стопанска година по договора се дължало арендно плащане в размер на 15 лв. на декар обработваема земя. 50 % общо дължимата сума за цялата година се заплащала до края на м. март на стопанската година, за която се дължи, а останалите 50 % - най – 2 късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Пояснява се, че стопанската година е с период от първи октомври на текущата година до първи октомври на следващата година. Ищцата получила последно плащане по договора за стопанската 2020-2021 г. За стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г. сроковете за плащане изтекли, без такова да е получено. По същество искането към съда е да се развали по съдебен ред процесният договор за аренда, след което владението върху предоставените за ползване земи да бъде върнато на ищцата в състоянието, в което е прието. Наред с това се претендират и дължимите, но незаплатени арендни възнаграждения за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г., в общ размер от 605,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към същата, но в законоустановения срок не е депозирала отговор. Едва в първото открито съдебно заседание ответницата прави възражения, че е извършвала плащания за процесния период и че дължимото арендно плащане не е в претендирания размер, тъй като било уговорено за обработени декари. Прави възражение и за недопустимост на иска за разваляне на процесния договор по съдебен ред.
В хода на устните състезания страните поотделно заявяват, че поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С Договор за аренда на земеделски земи от 09.05.2014 г., вписан в Агенция по вписванията под вх. № 1044/10.05.2014 г., с нотариална заверка на подписите, ищцата В. С. Т. в лично качество като арендодател е предоставила на ответницата Р. К. *** – *** за временно и възмездно ползване процесните шест имота, подробно индивидуализирани по – горе в изложението. Имотите са изрично посочени в договора в чл. 1 в табличен вид като „арендувани обекти“ и в таблицата фигурират с цялата си площ, така както е по титул за собственост и по скица, или както в обобщение е посочено в договора – общо 20.183 (двадесет декара сто осемдесет и три квадратни метра). В чл. 3 от договора е уговорен начин на извършване на арендното плащане, което следва да се заплаща за стопанската година – 50 % до края на м. март на съответната стопанска година и 50 % до първия работен ден (вкл.) след изтичане на съответната стопанска година. Относно размера на арендното плащане, в чл. 5 е уговорено, че арендното плащане е в размер на 15 лв. на декар обработена земя.
Същата година, на 20.03.2014 г. страните са сключили друг договор за аренда на земеделски земи (л. 70 от делото), вписан в Служба по вписванията – Ботевград с вх. рег. № 626/24.03.2014 г., при същите параметри, с идентични условия, но касаещ други 3 земеделски имоти.
От Удостоверение за наследници изх. № 24/28.03.2023 г., изд. от Община Ботевград, се установява, че ищцата е една от наследниците на *** П. Г.ев, б. ж. на с.
***, обл. Софийска, починал на 24.09.1972 г.
По делото за ангажирани като доказателства разходни касови ордери, издадени от ответницата - РКО № 5/28.03.2014 г.; РКО без номер от 01.10.2015 г.; РКО без номер от 15.11.2016 г.; РКО без номер от 24.11.2017 г.; РКО без номер от 04.01.2019 г.; РКО без № от 20.10.2019 г.; РКО без номер от 29.12.2020 г. и РКО без номер от 17.09.2021 г.
Почти всички така посочени ордери касаят плащания преди исковия период, за предходни стопански години, които не са предмет на настоящото производство.
Изключение правят последните два ордера от 29.12.2020г. и от 17.09.2021 г., в които е посочено, че касаят съответно аренда за стопанска година 2020/2021/2022 в размер на 250 лв. и аренда за стопанска година 2022/2023 също в размер на 250 лв. Въпросните два ордера са подписани от страните по делото, но от съдържанието им не може да се установи с категоричност дали тези плащания са във връзка именно с процесния договор за аренда от 09.05.2014 г. и процесните шест имота, или касаят плащане по другия договор за аренда от същата година и за различни имоти, или пък касаят плащане общо и по двата договора.
Ответницата се позовава и на 10 бр. справки за обработваеми площи (л. 44-48 вкл. от делото). Преобладаващата част от тези справки носят единствено подпис на изготвилия ги, т. е. представляват частни свидетелстващи документи, едностранно подписани от съставилия ги и удостоверяващи единствено изгодни за него факти, поради което сами по себе си не се ползват с доказателствена стойност. На следващо място, справките касаят плащания, преди процесния период, т. е преди 2021 г.
Изключение прави последната справка на л. 48 от делото, в която е вписана дата на плащане 17.09.2021 г., но документът не носи подпис на ищцата, поради което не доказва реално извършено плащане и няма характер на разписка. Представени са също и РКО от 30.03.2014 г.; 29.05.2016 г. и от 21.03.2017 г., които са неотносими, не касаят процесния период, а отделно от това като получател по тях не фигурира ищцата, а съвсем друго лице.
Свидетелят Ц. С. И. заявява, че заедно с ищцата и нейна сестра, са давали свои земеделски имоти на ответницата, за да ги ползва под аренда. Св. И. твърди, че е получавала плащания от ответницата в началото. Знае, когато постъпят плащания, тъй като ищцата й давала половината. За 2014 г. и 2015 г. получавала пари. За 2021 г. отрича да й е плащано. Не може да уточни със сигурност за кои години са били извършените плащания. Годишно получавал по едно плащане. Сумите били различни – 250 лв., 230 лв., 180 лв. Св. Ц. И. знае от ответницата, че последната плаща само това, което работи. Съдът се доверява на показанията на единствения разпитан 4 свидетел като кореспондиращи с писмените доказателства.
Според заключението по допусната съдебно – почеркова експертиза, подписът в графа „Получил сумата“ е РКО от 29.12.2020 г. е положен от ищцата. Съдът кредитира заключението на по СПЕ, предвид, че същото се базира на обективен и професионален анализ на почерка на ищцата в документи от различни периоди, включително подписите й, снети от заявления, които е подавала във връзка с издаване на документи за самоличност. В резултат от проведеното производство по реда на чл. 193 ГПК, съдът на основание чл. 194, ал. 2 ГПК приема, че оспорването автентичността на подписа на ищцата в РКО от 29.12.2020 г. не е доказано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска за разваляне на процесния договор за аренда. Възражението е неоснователно, поради следните съображения:
Договорът за аренда е сключен през 2014 г., т. е. при действието на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, обнародвано в ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г. Преди изменението разпоредбата на чл. 3 в старата си редакция е позволявала договор за аренда да се сключва от всеки един съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността, вкл. ако е под 50 %. Именно при действието на тази разпоредба ищцата в лично качество, самостоятелно е сключила процесния договор за аренда. Правоотношението е възникнало единствено между ищцата и ответницата, като така сключен договорът не обвързва останалите съсобственици, които не са страна и не са го приели (в този смисъл аргументи се черпят от Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията *** *** и Решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 997 / 2017 г, II г. и др.). Доколкото съсобственикът, неучаствал при сключване на договора за аренда, не е обвързан като страна по договора, същият няма признати съгласно чл.27 и чл.28 от ЗАЗ права да развали или прекрати по този ред такъв договор за аренда.