Решение № 1477 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110130242 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от И. Й. Г.,ЕГН **********,с адрес К,против „Е П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,Д Д и М. Х,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 300 лева – сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изп.дело № 899/2021 г. по описа на ЧСИ М Н,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди,че срещу него първоначално бил издаден изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 642/2008 г. по описа на РС К,а впоследствие през 2015 г. бил издаден и дубликат на изпълнителния лист. Сочи се,че въз основа на този изпълнителен лист били образувани две изпълнителни дела по описа на ЧСИ Н- № 122/2016 г. и № 899/2021 г. като по второто изпълнително дело са предприети изпълнителни действия спрямо ищеца,който се явява длъжник по изпълнението. В исковата молба се поддържа,че вземането по изпълнителния лист било погасено по давност още към 2011 г.,а с образуване на изпълнително дело през 2021 г. ответникът е предприел изпълнителни действия относно вземане,което не подлежи на принудително изпълнение.

Ищецът Г. твърди,че е ангажирал адвокат след като му била връчена покана за доброволно изпълнение,за което е заплатил възнаграждение в размер от 300 лева. Моли съда да постанови решение,с което да бъде уважена исковата му претенция.

Ответникът „Е П“АД в писмения отговор оспорва исковата претенция като твърди,че ищецът е следвало да упражни правата си по реда на чл.435,ал.1,т.7 от ГПК,а не в отделен процес. Сочи се,че правото му да претендира разноски било преклудирано. Твърди се,че в рамките на 1 производството по отрицателния установителен иск са били претендирани разноски и не се явява допустимо двукратното претендиране на разноски.

Оспорва се необходимостта от ангажиране на адвокат за изпълнителното производство. Сочи се,че по изпълнителното дело е настъпила перемпция.

Моли се съдът да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 24.02.2025 г. И. Й. Г. претендира от „Е П“ЕАД сумата от 300 лева главница,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането като главницата представлява изплатено възнаграждение по изпълнително дело № 899/2021 г. по описа на ЧСИ М Н. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10817/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

Представен е договор за правна защита от 01.07.2022 г.,сключен между И. Й. Г. и М. М. С. за процесуално представителство по изпълнително дело № 899/2021 г. по описа на ЧСИ М Н при възнаграждение от 300 лева,за което е отбелязано,че е заплатено в брой при подписване на договора. Приета е и молба,депозирана по изпълнителното дело на 22.12.2022 г.,с която е представено пълномощното и е формулирано искане за изпращане на съобщения чрез пълномощника.

С решение от 22.11.2022 г.,постановено по гражд.дело № 1060/2022 г. по описа на РС К е признато за установено,че И. Й. Г. не дължи чрез способите на принудително изпълнение на „Е П“АД сумата от 913,03 лева главница за електрическа енергия за периода 01.04.2007 г. до 18.01.2008 г.,74,60 лева лихва за периода 09.06.2008 г. до изплащане на вземането и 83 лева съдебноделоводни разноски. Решението е потвърдено с решение на Окръжен съд Враца,постановено по въззивно гражд.дело № 83/2023 г.

С постановление от 12.08.2024 г. на ЧСИ М Н е прекратено изпълнително дело № 899/2021 г. на основание чл.435,ал.1,т.7 от ГПК,а с постановление от същия ден е отказано присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато е депозирано възражение.

Следователно предметът на този иск е очертан със заповедното производство – подлежи на установяване същото вземане,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът претендира сума за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело в размер от 300 лева,което означава,че ищецът следва да докаже,че е сключен договор за правна защита за изпълнително производство,да установи размера на вземането си и да докаже факта на плащане на адвокатското възнаграждение,както и да установи предпоставките,съгласно които ответникът отговаря за 2 възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато е предявен в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 24.02.2025 г.

Софийският районен съд приема за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на иска като счита,че липсват основания да бъде възприето,че искът е недопустим,защото са присъдени разноски в рамките на съдебното производство по отрицателния установителен иск. Правото на защита е регламентирано за всяко производство,в което страната участва и реализирането на вземане за разноски,съответно за адвокатско възнаграждение за всяко производство,в което участва и наличието или липсата на присъдени разноски и/или адвокатски възнаграждения в други производства не представляват пречка за формулиране на претенция за присъждане на разноски,а и преценката за наличието на предпоставки за уважаване на искането е отделна във всяко производство и обусловена от преценка на предвидени в закона предпоставки. Не могат да бъдат възприети и доводите на ответника,че ищецът Г. е следвало да реализира правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение в рамките на изпълнителния процес,а последващото им разглеждане по исков ред е недопустимо. Следва да бъде отчетено,че цитираната от ответника в писмения отговор съдебна практика е относима към хипотези,в които частният съдебен изпълнител е присъдил разноски в рамките на изпълнителния процес,които разноски след изтичането на срока за подаване на жалба или при отхвърляне на жалбата се явяват стабилизирани по основание и размер и преразглеждането им се явява недопустимо. Конкретният случай обаче не е такъв. В тази насока по делото е представено постановление на помощник частен съдебен изпълнител,което съдържа отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение поради липсата на предвиден процесуален ред за това. Следва да бъде посочено,че разпоредбата на чл.79 от ГПК регламентира реда на разпределение на разноските за изпълнението,но не урежда въпроса относно претендирано от страната длъжник адвокатско възнаграждение. Софийският районен съд намира,че при отчитане обхвата на чл.79 от ГПК,следва да бъде счетено,че страната длъжник по изпълнението може да претендира по исков ред присъждането на адвокатско възнаграждение,което е заплатила по изпълнително производство,като вреди вследствие на действия или бездействия на взискателя,когато изпълнителното производство е прекратено.

Така мотивиран,съдът намира,че предявената от ищеца искова претенция е допустима и се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД. Софийският районен съд намира,че е доказано,че ищецът Г. е сключил договор за правна помощ през 2022 г.,който договор е представен с молба по изпълнителното дело през 2022 г. като от съдържанието на договора се установява,че е заплатено възнаграждение в размер от 300 лева. Наличието на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за образувано изпълнително дело за вземане,за което с влязло в сила съдебно решение е признато за установено,че не може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение,както и последвалото прекратяване на изпълнителния процес,налагат извода,че исковата претенция на ищеца е основателна – ищецът Г. е сторил този имуществен разход с цел защита по изпълнение относно вземане,което е естествено и което не подлежи на принудително 3 изпълнение. При това положение искът подлежи на уважаване за сумата от 300 лева,за която е предявен. Съдът намира,че не може да бъде възприето,че ищецът не е следвало да ангажира адвокат поради настъпила перемпция по изпълнението. Следва да се посочи,че правото на защита не може да бъде ограничавано,а и не е ясно дали ищецът Г. притежава специални знания относно преценка настъпване на перемция по изпълнението,а и отделно от това,няма пречка за извършване на последващи изпълнителни действия по изпълнително дело с настъпила перемпция. При това положение съдът счита,че вредите за ищеца в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение се намират в причинна връзка с изпълнението,инициирано от ответника относно вземане,което не може да бъде принудително събрано,поради което и искът подлежи на уважаване,ведно със законната лихва от предявяването му,която законна лихва е последица от уважаване на иска и която законна лихва е претендирана със заявлението по чл.410 от ГПК,както и с исковата молба.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъде присъдена държавна такса в размер от 21,25 лева за заповедното производство и 21,25 лева за исковото производство,както и в полза на адв.М. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева на основание предоставена безплатно правна помощ. Когато правната помощ е предоставена безплатно и делото е решено в полза на представляваната от адвокат,предоставящ безплатна правна помощ страна,адвокатът има право да претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение,платимо от другата страна.

Съдът,отчитайки материалния интерес по делото,разглеждането на делото в рамките само на едно съдебно заседание,имайки предвид конкретната фактическа и правна сложност,както и при съобразяване решение на СЕС по дело С-438/2022 г.,намира,че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД по отношение на против „Е П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,Д Д и М. Х,че съществува вземане на И. Й. Г.,ЕГН **********,с адрес К в размер от 300 ( триста ) лева ( 153,39 евро ) – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело № 899/2021 г. по описа на ЧСИ М Н,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на 22.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10817/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА „Е П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,Д Д и М. Х да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. Й. Г.,ЕГН **********,с адрес К,сумите от 21,25 лева ( двадесет и един лева двадесет и пет стотинки ) ( 10,86 евро ) сторени разноски за заповедното производство и от 21,25 лева ( двадесет и 4 един лева двадесет и пет стотинки ) ( 10,86 евро ) сторени разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА „Е П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,Д Д и М. Х да заплати на адвокат М. М. С.,с адрес гр.К,***** сумата от 200 ( двеста ) лева за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.