Решение № 693 от 12.08.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Добрич, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230101183 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от А. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12 срещу А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 41, с която се иска да бъде отменен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт с № 35, том II, с peг. № 2341, дело № 206/2022 г. от 21.09.2022 г., съставен от нотариус Юлияна ДемиреваКадикянова, с район на действие Районен съд Добрич, вписА. под № 519 на Нотариалната камара (Вписан в СВ-Добрич, с вх. peг. № 8222/21.09.2022 г., Акт. № 43, том XXII, дело 3980/2022 г.), по силата на който ищецът е прехвърлил на ответницата 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с.

Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12, с площ 1480 кв.м., представляващо УПИ XIV-176, в кв. 28 по плА. на с. Р., ведно с построената в имота къща за живеене, състояща се от две стаи и кухня.

В исковата молба се твърди, че ищецът е дарил на ответницата 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12, с площ 1480 кв.м., представляващо УПИ XIV-176, в кв. 28 по плА. на с.

Р., ведно с построената в имота къща за живеене, състояща се от две стаи и кухня с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт с № 35, том II, с peг. № 2341, дело № 206/2022 г. от 21.09.2022 г., съставен от нотариус Юлияна Демирева-Кадикянова, с район на действие Районен съд Добрич, вписА. под № 519 на Нотариалната камара (Вписан в СВ-Добрич, с вх. peг. № 8222/21.09.2022 г., Акт. № 43, том XXII, дело 3980/2022 г.).

1

Подчертава се, че ищецът е с влошено здравословно състояние. Има деца, които живеят в чужбина, но не полагат грижи за него. Прехвърлил е правото на собственост върху имота на племенницата си, защото мислел, че ще полага грижи за него.

Така, през месец ноември 2022 г. ищецът е претърпял тежка операция след счупване на гръбначен прешлен. Заявява се, че ответницата не е полагала никакви грижи за него. Дори не знаел къде се намира. В тази връзка се допълва, че ищецът има заболяване и на стомаха. Ежемесечно плаща по 100 лева за лекарства, а пенсията му е само 247, 00 лева. Тъй като пенсията му не е достатъчна, се налага да взима пари назаем от съседи. Изтъква, че към момента едва преживява. Поискал помощ от ответницата, но тя отказала и дори го заплашила, че ще го съсипе, ако поиска отмяна на дарението.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Д. М., която поддържа иска.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата А. А., в който излага становище за неоснователност на иска. С отговора се отричат всички твърдения на ищеца за незаинтересованост.

Заявява се, че ответницата винаги е била в добри отношения с ищеца.

Полагала е грижи за него, водила го е по лекари, купувала му е лекарства, помагала му е в поддържане на лична хигиена. Акцентира се на обстоятелството, че често ответницата е носила хрА. на ищеца и е ходила да му пали печката. Твърди се, че къщата на ищеца е на 140 м. от тази на майката на ответницата.

Сочи се, че на 29.11.2022 г. ищецът е обвинил ответницата и майка , че са похарчили парите, които им е дал. Тогава я е изгонил от дома си.

Въпреки това, ответницата продължила да посещава чичо си и да му носи хрА., защото не е харесвал храната на социални грижи. Впоследствие разбрала, че е изхвърлял и нейната храна.

Ответницата признава, че за кратък период е била при дъщеря си във Федерална република Германия. Наложило се да отиде, за да помага в отглеждането на новороденото . Твърди се, че през този период ответницата се е интересувала от състоянието на чичо си, като всекидневно се е чувала с него или с майка си по телефона.

В отговора се заявява, че през месец април 2023 г. ответницата е изпратила 100 лева на чичо си по друг човек. След като не ги приел, изпратила парите чрез пощенски запис. Ответницата твърди, че месечното трудово възнаграждение възлиза на 850 лева. Има и заем, като месечно плаща вноски от 430, 00 лева.

Прави се искане за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.

Ответницата се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Д. Ж., която пледира за отхвърляне на предявения иск.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валиден договор за дарение, обективиран в Нотариален акт с № 35, том II, с peг. № 2341, дело № 206/2022 г. от 21.09.2022 г., съставен от нотариус Юлияна Демирева-Кадикянова, с район на действие Районен съд Добрич, вписА. под № 519 на Нотариалната камара (Вписан в СВ-Добрич, с вх. peг. № 8222/21.09.2022 г., Акт. № 43, том XXII, дело 3980/2022 г.), по силата на който ищецът е прехвърлил на ответницата 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12, с площ 1480 кв.м., представляващо УПИ XIV-176, в кв. 28 по плА. на с.

Р., ведно с построената в имота къща за живеене, състояща се от две стаи и кухня; изпадане на ищеца в трайна нужда от получаване на издръжка; отправена покана до ответницата за предоставяне на издръжка на ищеца; отказ на ответницата да предостави искА.та издръжка на ищеца.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 36, том III, дело № 761/1993 г. от 30.03.1993 г., се установява, че И. М. и Р. Д. са прехвърлили на З. М. и А. М. правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12, с площ 1480 кв.м., представляващо УПИ XIV-176, в кв. 28 по плА. на с. Р., ведно с построената в имота къща за живеене, състояща се от две стаи и кухня, срещу сумата от 15 330, 00 лева (л. 5). Съгласно отразеното в нотариалния акт, всеки от купувачите е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от имота.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се извежда от приложения по делото Нотариален акт с № 35, том II, с peг. № 2341, дело № 206/2022 г. от 21.09.2022 г., съставен от нотариус Юлияна Демирева-Кадикянова, с район на действие Районен съд Добрич, вписА. под № 519 на Нотариалната камара (Вписан в СВ-Добрич, с вх. peг. № 8222/21.09.2022 г., Акт. № 43, том XXII, дело 3980/2022 г.), с който ищецът е прехвърлил безвъзмездно на ответницата собствената си 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. Р., Община Добричка, ул. „***“ № 12, с площ 1480 кв.м., представляващо УПИ XIV-176, в кв. 28 по плА. на с. Р., ведно с построената в имота къща за живеене, състояща се от две стаи и кухня (л. 9).

Ищецът е запазил правото си на пожизнено ползване върху имота.

От удостоверение на ТП на НОИ – Добрич става ясно, че за периода от месец септември 2022 г. до месец декември 2023 г. ищецът е получавал пенсия в размер от 247, 00 лева до 276, 64 лева и двукратно по 317, 00 лева (л. 65).

Приложен е трудов договор № 201641/22.08.2023 г., от който се извежда, че на 22.08.2023 г. между ответницата и „Белла България“ АД е възникнало трудово правоотношение със срок на изпитване от четири месеца 3

(л. 52). А. А. е била назначена на длъжността „опаковач-младши“ с месечно трудово възнаграждение от 850, 00 лева.

Установява се, че ответницата е сключила договор за паричен заем № 4874781 от 14.08.2023 г. със „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л. 53).

Кредитодателят е предоставил на А. А. заемна сума от 2600, 00 лева, а последната се е задължила да я върне заедно с лихвата на десет вноски, в срок до 12.06.2024 г.

На л. 55 от делото са приложени доказателства от „Български пощи“ ЕАД за паричен превод от 100, 00 лева. А. А. е изпратила на ищеца паричната сума на 06.11.2023 г. Ищцовата стрА. потвърди получаването на сумата с изрично изявление в съдебно заседание от 08.02.2024 г.

Представена е декларация от майката на ответницата – Р. М.а, с която декларира, че за периода от месец септември 2022 г. до 30 юни 2024 г. не е получавала трудови доходи. Видно от удостоверение от НОИ, за посочения период е получавала пенсия в размер между 350, 25 лева и 492, 28 лева (л. 146 и 147).

Видно от писмо на Агенция за социално подпомагане, ищецът е получавал помощи по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2022/2023 г. и 2023/2024 г., в размер общо на 546, 95 лева (л. 155).

По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани З. М. – брат на ищеца; Ц. А. – съседка на ищеца; Р.

М.а – майка на ответницата; Е. Р. – племенник на ищеца и първи братовчед на ответницата; Н. Ш. – племенница на А. М..

Свидетелят З. М. заяви пред съда, че ответницата не „гледа“ ищеца.

Последният е лежал в болницата, защото ребрата му са били счупени. Знае, че след изписването му ответницата е похарчила спестяванията на А. М.. От този момент за ищеца се грижат единствено свидетелят и съседка на А. М.. М. поясни, че му помага с пари (около 300-400 лв. месечно), носи му храна и отделно плаща да му носят храна. Живее в с. К., на пет-шест километра от дома му и го посещава всяка седмица.

Свидетелят разказа, че ответницата не е полагала грижи за ищеца и преди приемането му в болницата. Само го е закарала в болницата, когато се е разболял. При изписването се е нуждаел от парични средства, но А. А. и майка са похарчили спестяванията му от 1000, 00 лева. Оставили го в дома му и заминали.

Тогава свидетелят е поискал да върнат парите на брат му. Двете обаче отказали и заявили, че няма да го гледат, защото са им свършили парите. З. М. изтъкна, че дори по време на престоя на ищеца в болницата е дал 100 лева на лекуващия лекар, купил му е възглавница, одеяло, чаршафи. А. А. не е носила на ищеца нищо в болницата и не е плащала разходите за лечението му.

Свидетелката Ц. А. разказа, че ищецът живее мизерно – без пари и 4 отопление. От една година и половина се е налагало заедно със съпруга да му палят печката, да му дават пари за лекарства, да перат дрехите му. Ц. А. заяви, че не е виждала ответницата в дома на А. М. и не знае същата да му е давала пари. Виждала е само брат му там. Знае, че последният плаща храната на ищеца от социалния патронаж. Връщал е и част от парите, които е давала за А. М..

Свидетелката обясни пред съда, че е научила за отказ от стрА. на ответницата да се грижи за ищеца. Последният си поискал парите от А. А. и нейната майка, но двете му заявили, че са ги похарчили и няма да му ги върнат. Отказали да се занимават с него.

Свидетелката Р. М.а обясни, че от месец април 2023 г. с ответницата са спрели да помагат на А. М.. Преди това двете са се грижели за него, чистили са дома му, къпели са го и са му приготвяли храна. Преустановили помощта си след като им се разсърдил и поискал да му върнат имота.

Р. М.а заяви, че А. А. е закарала А. М. в болницата. Свидетелката отрече последният да е лежал продължително в болницата. Заради счупено ребро е престоял само един ден след операцията, която му е била извършена.

Свидетелката изтъкна, че ответницата е плащала разходите за транспорт и лечение на ищеца от парите, които той им е дал. След като ги е похарчила, му е изпратила 100 лева с пощенски запис. Свидетелката подчерта, че ищецът вече е в добро здравословно състояние. Знае, че работи в градината на свидетелката Ц. А..

Свидетелят Е. Р. разказа, че преди ищецът да влезе в болница, а и след това, ответницата е полагала грижи за него. Заварил е А. А. в дома на А. М. след изписването му от болницата. В този момент първата е помагала на ищеца да се изкъпе. Свидетелят подчерта, че А. е готвила на ищеца, перяла е дрехите му, чистила е дома му и се е грижила за него, слагала му е инжекции.

Пред съда сподели, че не е чувал оплаквания от ищеца относно грижите на А.

А..

Скарали се за това, че последната не е върнала на А. М. 500, 00 лева, които дал по-рано. В тази връзка свидетелят настоява, че с парите ответницата е плащала лекарствата на ищеца и превоза му от с. Р. до град Добрич.