Решение № 2835 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря КАТЕРИНА БЛ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20261110202518 по описа за 2026 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „*****“ ЕООД с ЕИК******** със седалище и адрес на управление в ************, представлявано от управителя Л. В. З., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Х. С. И. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №865503-FF3668, издадено на 04. ХII. 2025 година от Х. Б. М. в качеството му на изпълнителен директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в *****************.

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва от негово име процесното постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Съдържанието на акта за установяване на административно нарушение се различавало от съдържанието на издаденото въз основа на него наказателно постановление: били посочени различни места на извършване на нарушението. В мотивите на наказателното постановление било посочено, че нарушението е първо по ред, а в диспозитива били посочени две предходни нарушения.

Наложеното наказание не съответствало на извършеното нарушение.

Процесуалният представител на жалбоподателя участва в проведеното на 17. VI. 2026 1 година открито съдебно заседание. Поддържа жалбата и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесуалният представител на въззиваемата страна Я. С. Б. – началник сектор „Обжалване 2“ на отдел „Обжалване“ в Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите, също се явява в проведеното на 17. VI. 2026 година открито съдебно заседание. Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 30. VI. 2025 година Националната агенция за приходите издава на жалбоподателя посочено в акта за установяване на административно нарушение Удостоверение за издаден лиценз №**********, според което жалбоподателят има право да организира хазартни игри в игрални зали. Жалбоподателят стопанисва игрална зала, находяща се в *************.

На 01. VII. 2025 година около 11 00 часа актосъставителят Р. В. М., служител на Националната агенция за приходите, посещава стопанисваната от жалбоподателя игрална зала, посочена по-горе, за да извърши проверка. За извършената проверка е съставен представен по делото протокол.

По време на проверката на актосъставителя е представено приложено по делото преводно нареждане / вносна бележка, явстващо за внасяне на сумата от 10 000.00 лева с основание годишна вноска за социално отговорно поведение от жалбоподателя по сметката на Националната агенция за приходите. Плащането е извършено на 17. IV. 2025 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства. Същите са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 08.

VII. 2025 година със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №F833668 от Р. В. М. – заемащ длъжността старши инспектор по приходите в НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ по силата на Заповед №233, издадена от Изпълнителната директорка на същата агенция на 12. II. 2018 година, в присъствието на един свидетел.

В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено на 01. IV. 2025 година в гр. София в централен пункт за приемане на залози и 2 изплащане на печалби на жалбоподателя на ***********.

Актът е надлежно предявен и връчен на пълномощник на жалбоподателя в деня на съставянето. Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

На 04. ХII. 2025 година Изпълнителният директор на Националната агенция на приходите, заемащ длъжността по силата на представено по делото Решение, прието от Министерския съвет на Република България на 17. ХI. 2025 година под №799, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление №865503-F833668, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, с изключение на мястото на извършване на нарушението, и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, равняващи се на 1 022.58 €, на основание чл. 118 от Закона за хазарта за нарушение на чл. 10а, ал. 3 от същия Закон.

Като място на извършване на нарушението е посочен ***************** – административния адрес на централното управление на наказващия орган. В мотивите на наказателното постановление е посочено, че нарушението се извършва за първи път, а в диспозитива като отегчаващи обстоятелства са посочени две предходни нарушения извършени по отношение на издадени лицензи за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали в обекти в ******.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 29. I. 2026 година, а жалбата e подадена по електронен път чрез административнонаказващия орган на 05. II. 2026 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, по силата на чл. 90, ал. ал. 2 и 3 от Закона за хазарта, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената 3 разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност.

Срокът започва да тече от момента, когато необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверката на 01. VII. 2025 година. Още от този момент е станало известно на административнонаказващия орган за внасянето на сумата след изтичането на срока по чл.

10а, ал. 3 от Закона за хазарта. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 08. VII. 2025 година - по-малко от месец след проверката.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 04. ХII. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението - 01. IV. 2025 година; мястото на извършване на нарушението – централното управление на наказващия орган в гр. София; описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – извършване на вноска след изтичането на определения за това срок, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът не приема доводите на пълномощника на жалбоподателя за допускане на съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

Действително мястото на извършване на нарушението, посочено в акта, се различава от 4 посоченото в постановлението. И двете места обаче са в гр. София – което е от значение за определянето на компетентността на наказващия орган и на подсъдността при евентуално обжалване.

Ето защо съдът приема, че в случая следва да се приложи чл. 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, според която разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Мястото на извършване на нарушението не е сред обстоятелствата, които пречат на безспорното установяване на посочените обстоятелства. Погрешното посочване на мястото на нарушението в акта не е пречка и за защитата на наказаното лице, доколкото е санирана с наказателното постановление, срещу което жалбоподателя може да се защити именно в настоящото производство.

Съдът не приема и твърденията за противоречие в съдържанието на наказателното постановление. Противно на твърденията в жалбата, предходните наказания за сходни нарушения действително са посочени в диспозитива на постановлението, но там е посочено изрично, че става въпрос за отегчаващи обстоятелства. В мотивите на постановлението правилно е посочено, че нарушението е първо по ред, доколкото не са изпълнени условията на §1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за административните нарушения и наказания - неизпълнението на задължение от юридическо лице към държавата да е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид. Актовете, с които са наложени санкции за предходните нарушения, са влезли в сила повече от година преди извършването на процесното нарушение, затова и то не може да се приеме за извършено при условията на повторност, но предходните нарушения следва да се считат за отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, както е посочено и в обжалваното постановление.

По извършването на нарушението от обективна страна:

По силата на чл. 10 а, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер от 10 000.00 лева, ако организират хазартни игри, различни от онлайн залагания и игрите в игрално казино. По силата на ал. 3 от същия закон вноските по ал. 1 се правят в срок до 31 март на текущата година.