Решение № 789 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория Недева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20221100512547 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******, ул. „******* представлявана от „Т.К. 2000“ ЕООД, чрез адв. Д.

К., срещу решение № 10418/26.09.2022 г., постановено по гр. д. № 10784/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, с което са отхвърлени предявените от етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******, ул. „******* искове за признаване за установено спрямо Л. С. А., че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38 ЗУЕС следните суми: 525,80 лева - неплатена вноска за полагането на настилка на наземен паркинг, и 75,95 лева - лихва за забава за период от 01.08.2017 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63759/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.

Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Сочи се, че неправилното разпределяне на доказателствената тежест от страна на съда в доклада по делото е довело до формиране на незаконосъобразния извод за неоснователност на предявените искове. Неправилно в тежест на ищеца било възложено да докаже реалното извършване на дейността по полагане на асфалт. Поддържа се, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на имот в сградата, че е взето решение на общото събрание за заплащане на разходи за извършване на ремонт, както и размера на дължимите вноски. Поддържа се, че при наличие на валидно решение на общото събрание на етажната собственост за събиране на суми за ремонт на общите части, което не е оспорено по надлежния ред и е влязло в сила, законът не поставя допълнителни изисквания, обосноваващи дължимостта на тези суми от страна на собствениците на самостоятелни 1 обекти. В случая, доколкото взетото на 07.06.2017 г. решение не е било оспорено в срока по чл. 40 ЗУЕС, същото подлежи на изпълнение. По тези съображения се отправя искане за отмяна да обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. С. А., в който се излага становище за правилност на първоинстанционното решение, тъй като предявените искове не били доказани по основание и по размер. Недоказано останало целевото разходване на средствата, както и реалната цена на твърдените от ищцовата страна дейности по полагане на асфалт. Освен това се сочи, че това „асфалтиране“ било толкова компрометирано, че отново било взето решение на общото събрание на етажната собственост за асфалтиране. Претендира разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата оплаквания за неправилност на постановеното решение, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:

„Т.К. 2000“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******, ул. „******* е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. А. за сумата от 525,80 лева - неплатена вноска за полагането на настилка на наземен паркинг с определен краен срок за плащане 31.07.2017 г., съгласно решение на общото събрание от 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от 75,95 лева - лихва за забава за период от 01.08.2017 г. до 08.11.2021 г.

С разпореждане от 15.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 63759/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, съдът е издал исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от Л. С. А., с което възразява, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, както и че при многократно поискване на разходни документи, за да изчисли дължимата от него сума за положения асфалт, които да доказват плащане към фирмата-изпълнител, такива не му били представени. Поради това счита, че такива суми изобщо не са заплащани за ремонт, тъй като същият бил изключително некачествено направен.

В изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415 ГПК, етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******, ул. „******* представлявана от „Т.К. 2000“ ЕООД, е сезирала СРС с искове срещу Л. С. А. за заплащане на сумата от 525,80 лева - неплатена вноска за полагането на настилка на наземен паркинг с определен краен срок за плащане 31.07.2017 г., съгласно решение на общото събрание от 07.06.2017 г., и за сумата от 75,95 лева - лихва за забава за период от 01.08.2017 г. до 08.11.2021 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на ателие № 15-16, находящо се в сградата на адрес гр. София, кв. „*******, ул. „******* и дължи вноска в размер на 528,80 лева за полагане на настилка на наземен паркинг на основание на решение на общото събрание на етажната собственост от 07.06.2017 г., съгласно което е одобрена 2 оферта за полагане на настилка на наземен паркинг за сумата от около 24 000 лева, която да бъде разпределена за събиране между собствениците съобразно притежавания от тях процент идеални части от общите части. Сочи, че с това решение като краен срок за събирането им е определена датата 31.07.2017 г., като към момента на сезирането на съда същите не са заплатени. Поради това се претендира и мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.08.2017 г. до 08.11.2021 г.

Към исковата молба са представени договор за управление и поддръжка на етажна собственост от 15.12.2020 г. и анекс към този договор от 16.12.2020 г., по силата на който етажната собственост на сградата възлага на „Т.К. 2000” ЕООД срещу възнаграждение извършването на услуги, свързани с обслужването на общите части на сградата (административно обслужване на общите части и подпомагане дейността на органите на ЕС, счетоводни и касиерски услуги във връзка с финансовото обслужване на ЕС, технически услуги във връзка с поддръжката, ремонтите и обновяванията на ЕС, периодична поддръжка на хигиената в общите части), както и административно, счетоводно и техническо обслужване на общи части на подземни паркоместа.

Представени са и преписи от протокол от проведено на 01.12.2020 г. общо събрание на етажната собственост, видно от който по т. 2 от дневния ред е взето решение за сключване на договор за управление на етажна собственост със срок от една година, както и от протокол от 25.05.2021 г., с който по т. 2 от дневния ред е взето решение за предоставяне на срок до 15.06.2021 г. на собствениците да заплатят дължимите от тях вноски за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части или да сключат споразумение за разсрочване на задълженията с етажната собственост (т. 2.1), като в случай на неизпълнение следва да се образува заповедно производство в СРС от името и за сметка на ЕС срещу всеки собственик на имот с общо дължима сума на 500 лева, за която цел ОС упълномощава „Т.К. 2000” ЕООД да представлява ЕС.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л. С. А., с който исковете се оспорват по основание и размер. Поддържа се още, че ищецът следва да докаже дали, кога и за какво е събирана процесната суми и използвана ли е по предназначение. Оспорва наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на „Т.К. 2000“ ЕООД и наличието на валиден договор с професионалния домоуправител поради пороци при провеждането на общите събрания на ЕС, на които са взети решения за сключване на договора и за упълномощаване на дружеството. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения при свикването и провеждането на общите събрания на етажната собственост от 07.06.2017 г., 25.01.2018 г., 01.12.2020 г. и 25.05.2021 г. Поддържа се, че ищецът не представя никакви доказателства за реалната цена, на която е заплатен асфалтът, и колко е струвало полагането му, както и за това от кого, кога и с какви гаранции е изпълнено решението на общото събрание на ЕС.

Твърди се, че няма договор, фактура или каквато и да било отчетност от управляващата и поддържаща тогава фирма „МСИ Витоша“ ЕООД, както и от представител на ЕС. Сочи се, че няма протокол за приемане на извършеното, от който да е видно кой, кога и какво е приел като „асфалтиране“. Заявява се, че извършеното асфалтиране е било толкова компрометирано, че е било взето ново решение за полагане на асфалт от общото събрание.

Твърди се, че общото събрание на 07.06.2017 г. е проведено без да е имало покани до всички собственици, в изпълнение на чл. 16 ЗУЕС, при липса на протоколи за връчването на тези покани. Липсвала яснота как собствениците са получили и са се запознали с направените оферти. Ответникът поддържа, че е заплатил дължимите суми за допълнителен ремонт на настилка и хидроизолация в зоните, съединяващи наземния паркинг и стените на блока, както и че не дължи лихва върху претендираните суми, тъй като за изпадането в забава е необходимо вземането да е станало изискуемо, а липсват доказателства за изразходване на суми за асфалтиране. Поради това моли исковете да бъдат отхвърлени като 3 неоснователни.

Към отговора на исковата молба са приложени преписи от протокол от проведено на 25.01.2018 г. общо събрание на етажна собственост, имейл кореспонденция с предходния професионален домоуправител „МСИ Витоша“ ЕООД, разпределение на наземни паркоместа на ул. *******

С определение № 15627/21.06.2022 г. първоинстанционният съд е отделил производството по предявени от ответника и неговата съпруга насрещни искове срещу етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******, ул. „******* за обезщетение за лишаване от ползване на ид. ч. от дворното място. Със същото определение съдът е изготвил проект на доклад по делото, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че общото събрание на ЕС е взело валидно решение на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за заплащане на разход за полагането на настилка на наземен паркинг в твърдените размери, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, както и че ответникът е изпаднал в забава. Доколкото периодът за поддръжка е отминал, районният съд е възложил в тежест на ищеца да докаже и реалното извършване на дейността по полагане на асфалт, като е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно този факт.

В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца е възразил във връзка с необходимостта да бъде доказано реалното извършване на ремонта. Въпреки това делото е докладвано съобразно проекта за доклад.

За да постанови обжалваното решение, районният съд приема за установено, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда, както и че на 07.06.2017 г. общото събрание е взело решение, неоспорено от ответника по надлежния ред, за избор на изпълнител за полагане на настилка на наземен паркинг съгласно оферта за сумата от около 24 000 лева, която да бъде събрана от собствениците в процентно съотношение съобразно притежаваните от тях идеални части в срок до 31.07.2017 г. Приема, че извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на общото събрание, поради което в настоящото производство съдът не може да осъществява контрол за законосъобразност на взетите решения на общото събрание на етажната собственост, в т.ч. решението от 07.06.2017 г., доколкото липсват данни същите да са оспорени по надлежния ред, поради което същите доказват с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в тях действия на общото събрание и взети решения са извършени съобразно отразеното. Предвид това че самото решение на общото събрание на етажната собственост е предвидено ремонтните дейности да започнат през месец август 2017 г. - отминал към момента на постановяване на решението период, съдът приема, че трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена, тъй като в противен случай би могло да се стигне до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. Доколкото с определението по чл.