Определение № 429 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Р.а Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500143 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредирект“ЕООД, ЕИК – 207024290, чрез Адвокатско дружество „********* БУЛСТАТ ******** чрез адв.Х. М., против Определение № 15045/21.11.2025г. по гр.д.№ 3668/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е оставена без уважение подадената молба от дружеството за изменение на Решение № 4287/06.10.2025г., постановено по гр. д. № 3668/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с., на осн.чл.248 от ГПК, в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се откаже присъждането на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност, да бъде намалено значително.

От адв.Р. Р., пълномощник на Е. Т. А., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 4287/06.10.2025г., постановено по гр.д.№ 3668/2025г. от 1

Районен съд - Пловдив, I гр.с., е признато за установено в отношенията между Е. Т. А., и „Кредирект“ ЕООД, че Договор за потребителски кредит №1099803/28.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; както и е осъдено дружеството да заплати на ПРС държавна такса от 300,92 лв. и е осъдено да заплати на адв. Р. Н. Р. адв. възнаграждение по чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. /с ДДС/ за проц. представителство на Е. Т. А. по делото.

От „Кредирект“ ЕООД е подадена Молба с вх.№ 113018/31.10.2025г. за изменение на Решение № 4287/06.10.2025г. в частта за определеното адвокатско възнаграждение на чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. /с ДДС/. Възразено е, че е невъзможно да се установи дали представения по делото ДПЗС е свързан с първоинстанционното производство, не е изследван въпросът за материалната затрудненост на ищеца и че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Направено е искане да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение или евентуално да се намали значително.

От насрещната страна адв.Р. Р., пълномощник на Е. Т. А., е депозиран писмен отговор, че молбата, подадена на осн. чл.248 от ГПК, е неоснователна.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че по делото е представен ДПЗС в оригинал с дата от 17.02.2025г., с оглед на което е неоснователно възражението на страната, че е невъзможно да се установи свързаността му с делото.

На следващо място, са изтъкнати аргументи, че наличието на основанието по чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, предвид изчерпателно необходимите предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 3 от ЗАдв и по делото насрещната страна да е осъдена за разноски. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но 2 по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 от ГПК. Дали е било лицето в материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент.

С подадената частна жалба на „Кредирект“ЕООД срещу направените правни изводи на Районния съд са направени възражения, които са аналогични с тези, описани в Молба с вх.№ 113018/31.10.2025г.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Видно е от приложения ДПЗС на л.13 /на гърба/, че е подписан на 17.02.2025г. от адв.Р. и от клиент Е. А.. Като основание и предмет на договора е записано: изготвяне на искова молба и процесуално представителство на гражданско дело срещу „Кредирект“ЕООД. Исковата молба от ищеца Е. А. срещу ответника „Кредирект“ЕООД е с вх.№ 22712/26.02.2025г., поради което не може да се сподели, че ДПЗС изобщо няма никаква връзка с първоинстанционното дело №3668/2025г. По отношение на материалната затрудненост на ищеца Е. А., следва да се отбележи, че в доказателствена тежест на оспорващата страна е да докаже положителния факт, а именно, че лицето разполага със средства. Съгласно съдебната практика на ВКС, дори и да бъде установено това, когато адвокатът не е получил възнаграждение за процесуално представителство, такова му се дължи, с оглед изхода на спора. В конкретния случай не се констатира злоупотреба с право, защото исковата молба е насочена към признаване за установено в отношенията между Е. Т. А., и „Кредирект“ ЕООД, че Договорът за потребителски кредит №1099803/28.06.2024 г. е недействителен в цялост, на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По отношение на определения размер за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв./без ДДС/, респ. 480 лв. /с ДДС/, въззивният съд намира, че е адекватен и съответства на фактическата и правната сложност на спора, на количеството извършена работа на адвоката по делото и на процесуалното поведение на ищеца.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

3 подлежи на

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърж дава Определение № 15045/21.11.2025г.

3668/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4