Решение № 34 от 20.02.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Сливен, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600574 по описа за 2022 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 111 / 14.09.2022г., постановена по НЧХД № 1028/2021г. по описа на Районен съд – Сливен подс. М. С. Д. е призната за виновна в това, че на 07.08.2021 г. в гр. Сливен, като майка на малолетното дете С. С.ов Г. не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019 г. по гр. дело № 6265/2018г. на СлРС в частта му относно определения с решението режим на лични контакти на бащата С. Г. Г. с детето С. С.ов Г. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

На основание чл.78А от НК подс. Д. е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на С. Г. Г. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 12 лева, представляваща заплатена такса за образуване на НЧХД.

Така постановената присъда е обжалвана от подс. Д.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че на 07.08.2021г. тя не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019г. по гр. д. № 6265/2018г на СлPC. В хода на съдебното следствие не било доказано по безспорен и категоричен начин, че тя извършила това деяние виновно. Били събрани доказателства от медицинско естество за наличието на хронично заболяване, в определени моменти и животозастрашаващо съС.ие по отношение на общото им с частния тъжител дете. Счита, че цялото поведение на тъжителя показвало желание за лично и отмъстително поведение спрямо 1 нея, използвайки детето. Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната присъда като неправилна и да постанови нова присъда, с която да я признае за невиновна по така повдигнатото й обвинение.

В допълнение към въззивната жалба, подадено от защитника на подсъдимата се твърди, че били събрани доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимата, че на конкретно визираната дата 07.08.2021г. детето било болно и поради тази причина не можело да бъде предадено на тъжителя, като на последния било предложено да вземе детето за 2-3 часа, след което да го върне. Подсъдимата се постарала решението да бъде изпълнено, но така, че да не навреди на детето и да бъде в интерес както за оздравяване на детето, така и за запазване на отношения между него и баща му. Тези твърдения на подс. Д. в хода на съдебното следствие били подкрепени и от показанията на разпитания свидетел - неин баща. Нямало основание и не се посочвало от първоинстанционния съд защо не бил кредитирал тези показания. Абсолютно неоснователно било твърдението и извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимата били неотносими към предмета на делото.

Неправилно първостепенният съд оценил доказателственият материал, касаещ обективните предпоставки за нежеланието от страна на майката на детето да предостави последното на бащата за осъществяване на режима на лични контакти. Детето С. С.ов Г. страдало от хронично заболяване „асма“, което се потвърдило и от разпитания като свидетел в хода на съдебното следствие личен лекар на детето. Това заболяване изисквало поС.ни грижи и наблюдения. Имунната система на детето била отслабена и най-малките промени във времето, обстановката или грижите за детето се отразявали на неговото здравословно съС.ие. Това било видно от множеството приложени медицински документи от проведени амбулаторни прегледи преди и след конкретната дата, наличието на множество епикризи от проведени стационарни лечения, както и решение на ТЕЛК. Необосновани били изводите на съда и че било без значение как точно бащата изпълнявал родителските си задължения. Категорично това имало значение, тъй като при диагностицирано дете със хронично заболяване, грижите и вниманието за него следвало да бъдат от изключително значение както за майката, така и за бащата. Здравето и благосъС.ието на детето в случая били водещи относно поведението на подсъдимата Д., а не както съда приел, че умишлено не била изпълнила съдебно решение относно режима на виждане на тъжителя с детето. Също така, от гласните доказателства се извличали данни, че след предходни осъществени режими на лични контакти между бащата и детето, същото се връщало във влошено здравословно съС.ие, което мотивирало майката да бъде особено притеснена в ситуации, в които детето следвало да бъде взимано във влошено здравословно съС.ие. Твърди се още, че решаващият съд излязъл извън допустимата доказателствена съвкупност при анализа на която да обективира своя акт, което водело до допускане на сериозни процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимото 2 лице и поставяйки го в неравноправно положение като страна в процеса.

Съдът при постановяване на своя решаващ акт не бил ограничен само до установяване на извършеното деяние за конкретната дата, а следвало да изследва в цялост причините и условията за настъпването на конкретното деяние – действие, което съда не направил. Извършеното от страна на подс.

Д. деяние, не можело да се квалифицира като умишлено Т. и същото не било престъпно, а било изцяло в интерес на детето с оглед здравословното му съС.ие и режим. Искането е за постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменена обжалваната присъда като неправилна и да бъде постановена нова, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Повереникът на частния тъжител е подал становище против въззивната жалба, в което се твърди, че присъдата била максимално справедлива и отговаряла на степента на обществена опасност на подсъдимата и на характера на деянието й и механизма на неговото извършване, като съдът отчел и обстоятелството, че същото се отличавало със съпътстващи го допълнителни прояви на неизпълнение на съдебното решение. Подсъдимата извършила състава на престъплението, за което й било повдигнато обвинение и преценката на съда за това била изведена след обстоен анализ на всички събрани доказателства по делото, от които по безспорен и непротиворечив начин било видно, че в действителност тя имала умисъл за извършване на престъпление и че направила всичко зависещо от нея, за да не бъде изпълнено решението на съда, така, както повелявал закона. Това не бил единствения случай, в който подсъдимата не изпълнявала съдебното решение за лични контакти между детето и неговия баща. Били образувани четири дела, едно от които с влязла в сила присъда. В хода на воденото съдебно следствие било установено и доказано, че на 07.08.2021г. подсъдимата не осигурила възможност на бащата да реализира режима на контакт с детето, под предлог че детето било болно, причина, която подсъдимата ползвала във всички случаи, когато възпрепятствала изпълнението на съдебното решение.

Подсъдимата не оспорвала правото на тъжителя да бъде с детето си, но в същото време всячески възпрепятства изпълнението на този режим, като явно не осъзнавала нуждите на своето дете, то да контактува с баща си. По делото били събрани редица доказателства, че детето било емоционално привързано към бащата, че същото се нуждаело от неговото присъствие и че то се чувствало много добре с баща си. От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители се установило, че подсъдимата възпрепятствала предаването на детето на другия родител. Доказало се, че същата нямала нагласа да изпълни решението на съда, като не осигурила присъствието на детето в точния ден и час, въпреки че била в обективна възможност да го предаде. Доказало се, че пред полицейските служители подсъдимата не изявила желание да даде детето на бащата, както и че след надлежно предупреждение от органите на реда, тя не изпълнила съдебното решение дори в тяхно присъствие. При изслушването на подсъдимата, се установило, 3 че тя не направила нужното, за да предаде детето на бащата, позовавайки се винаги на здравословните проблеми на детето и че в даден момент то можело да получи пристъп, с който бащата да не се справи. В случая било установено и доказано, че подсъдимата осъществила състава на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, тъй като на 07.08.2021г. имала задължението да предаде малолетното дете С., но не направила всичко зависещо от нея, това да се случи. С действията си, тя лишила тъжителя от възможността да поддържа лични отношения с детето, по реда, определен в съдебното решение. Изцяло съобразявайки се с нейния интерес, а не с интереса на детето и с постановеното съдебно решение, подсъдимата не предоставила възможност на другия родител, неполагащ преки грижи за детето, да упражни своето право на личен контакт и режим с него. Споделя се становището съда, че в случая не бил налице маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касаело за нееднократно неизпълнение на съдебното решение в частта му относно личните отношения между бащата и малолетното му дете и съдът правилно отчел, че били засегнати много съществени обществени отношения, пряко засягащи интереса на малолетното дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с неговия баща. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Претендират се направените съдебни разноски по делото пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът - подс. М.

С. Д., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да ги уважи и да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна. Твърди,че подсъдимата имала само една влязла в сила присъда за период, близък до инкриминирания. От събраните по делото писмени доказателства било видно, че детето на страните страдало от хронично заболяване. За това заболяване майката разбрала в края на месец май, началото на месец юни 2021г. и нормално й поведение един - два месеца, след като е разбрала за заболяването било да се притеснява и при най малкото неразположение на детето, каквото имало в инкриминирания период.

Предложила на бащата, ако може да изчака и да не го взема. Не е имала намерение да отчуждава детето от единия родител. Неправилно първоинстанционният съд не кредитирал както обясненията на подсъдимата, така и показанията на свидетеля - неин баща с единствения мотив, че те били неотносими към предмета на делото. Не спорели, че подсъдимата не е изпълнила съдебното решение, но тя умишлено не е съзнавала това деяние, изхождайки от причините и условията, които са настъпили. Нормално било като родител, като майка да се притеснява и водещото при нея в случая било здравето и благосъС.ието на детето. Деянието от 07.08.21г. не можело да се каже, че било умишлено. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимата.

Въззиваемата страна - частният тъжител С. Г. Г., редовно призован, не се 4 явява. Повереникът му моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.

Счита, че съдът е мотивирал своето решение, като се е обосновал въз основа на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, че на посочената дата действително подсъдимата е лишила тъжителя от възможността да поддържа лични отношения с детето си. Счита, че хроничното заболяване на детето, което изисквало определени грижи не било основание майката да злоупотребява с това заболяване. Процесният случай не бил единственият, при който подсъдимата лишила бащата от възможност да упражнява лични контакти с детето си, поради това не бил налице маловажен случай. Към момента, контактите вече се осъществявали. Бащата вземал детето си в определения режим на лични контакти. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.