Решение № 296 от 02.07.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 434/2024
- Вид
- Решение № 296
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Йордан Дамаскинов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 296 гр. Русе, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Йордан Дамаскинов
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И.ова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500434 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. С. Н. чрез адв. К. Б. АК Русе срещу решение № 1697/01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3306/2022 г. на Русенския районен съд в частта, в която са уважени предявените против нея от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове за заплащане на главница за сумата над 314,84 лв. до пълния присъден размер от 750 лв., 84,09 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и 313,08 лв. обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.6.2022 г., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 293646 от 29.03.2019 г. Твърди, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно. Неправилно, според жалбоподателката съдът приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между нея и първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД, както и че процесният договор отговаря на задължителните изисквания към договорите за потребителски кредит на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Дори и да се приеме, че това е така, липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд относно нищожността на клаузи от договора, която е длъжен и служебно да изследва. Излага подробни съображения за сключване на процесния договор в нарушение на чл. 10, ал.
1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. т. 6, 9а, 10, 11, 20, 23 и 24 ЗПК. Позовава се на чл. 22 и чл. 23 ЗПК и заема позиция за недействителност на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът претендира суми от нея. Като такъв по него, според 1 жалбоподателката, не се дължат лихви, неустойки и такси. Намира, че доколкото е безспорно установено, че е платила по този договор на ищеца 435,16 лв., то основателен се явява само искът за остатъка от главницата до 750 лв., или за сумата от 318,84 лв. Въвежда оплакване за липса на произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените против нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.
263 ГПК, с който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Прави искане жалбата да не се уважава.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. С. Н. за заплащане на 750 лв. главница, 84,09 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и 313,08 лв. обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.6.2022 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 293646 от 29.03.2019 г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД. Ищецът твърди, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 05.07.2021 г., сключен между него и „Сити Кеш“ ООД и Приложение № 1 към него вземанията на заемодателя по договор № 293646 от 29.03.2019 г. от ответницата С. Н. са му прехвърлени изцяло, за което на длъжницата е изпратено уведомление, върнато като непотърсено. Уведомлението за извършената цесия ищецът прилага към исковата молба и иска да бъде изпратено на ответника, ведно с останалите книжа. Ищецът твърди, че по силата на договор № 293646 от 29.03.2019 г. заемателката е получила 750 лв. Страните се договорили още за лихва по заема в размер на 89,93 лв. Така общата стойност на задълженията по договора възлизала на 839,93 лв., която следвало да се издължи на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,11 лв., при първа вноска на 05.04.2019 г. и последна вноска на 04.10.2019 г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие. Съобразно това намира, че ответницата му дължи и 313,08 лв. за периода от 06.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, като изрично отбелязва, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или 2 неустойка, съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата С. С. Н. чрез адв. К. Б. АК Русе взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Възразява, че процесният договор е недействителен, като излага подробни съображения за това, позовавайки се на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Оспорва да е уведомена надлежно за извършената цесия дори с исковата молба и приложенията към нея. В условията на евентуалност оспорва начисления лихвен процент, намирайки го за неправомерно завишен. Позовава се на нищожност на клаузата, регламентираща ГЛП от 40,50 %, обезщетение за забава в размер на 20 % в различни хипотези на неизпълнение на задължения по договора и на клаузата, според която се задлъжава да предостави обезпечение на кредита, като в противен случай й се вменява задължение за заплащане на допълнителни 483,07 лв. под формата на неустойка. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от нея суми.
Претендира разноски.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 29.03.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № 293646, по силата на който на С. Н. е предоставен кредит в размер на 750 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 49,83 %, като страните уговорили заемът да бъде погасен за 27 седмици със седмична погасителна вноска за първите 2 седмици в размер на 5,84 лв. и по 33,13 лв. за останалите 25 седмици. Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят следва в тридневен срок да осигури едно от двете предвидени обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, описани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, като при неизпълнение съгласно чл. 8 от договора той дължи неустойка в размер на 483,07 лв., която следва да престира разсрочено към погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 43,16 лв. за първите две седмици и по 15,87 лв. за остатъчния период, с която падежното вземане нараства на 49 лв. седмично. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора, вземанията на кредитора за главница, дължимата към момента договорена лихва, обезщетения за забава и дължими неустойки стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две месечни погасителни вноски, без да е необходимо уведомление до заемополучателя за настъпването на последиците на загубване на преимуществото на срока, като при настъпване на събитието той дължал на търговеца неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 188 лв.
Установява се също така, че на 05.07.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено, че продавачът прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача 3 с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, което е неразделна част, считано от датата на неговото съставяне.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Сити Кеш" ООД на "Агенция за събиране на вземания" ООД, индивидуализирани в Приложение № 1 от 05.07.2021 г. към договор за цесия от 05.07.2021 г. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответницата, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, общо дължимо по кредита сума от 1190,21 лв.
На 05.07.2021 г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне, уведомлението е изпратено на адреса на ответника, посочен в договор за заем, като е върнато обратно като неполучено. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е приложено и към исковата молба и редовно връчено на лично на ответницата на 27.07.2022 г.
Изпратените уведомления от цесионера са извършени по силата на дадените му цедента права с представеното по делото пълномощно, с което "Сити Кеш" ООД е упълномощило цесионера – ищец да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договор за цесия от 05.07.2021 г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза, паричната сума в размер на 750 лв. следва да е реално предадена на ответницата на 29.03.2019 г., предвид клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за паричен заем. Остатъкът от задлъжението й по този договор към датата на исковата молба в съда и към датата на изготвяне на заключението възлиза на 750 лв. главница, дължима в периода от 19.04.2019 г. до 04.10.2019 г. вкл., 84,09 лв. възнаградителна лихва за периода от 12.04.2019 г. до 04.10.2019 г.,84,14 лв. неустойка за изпълнение на договорно задължение по чл. 8 в размер на 84,14 лв. за периода от 12.04.2019 г. до 04.10.2019 г., 166,87 лихва за забава за периода от датата на първото просрочие по главница 20.04.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба -20.06.2022 г., 165,74 лв. обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.06.2022 г. От заключението се установява още, че ответницата е извършила плащания по процесния договор в ощ размер на 435,16 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Липсва спор между страните, че по силата на процесния договор за заем ответницата е получила от заемодателя „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 750 лв.
От ангажираните писмени доказателства се установява още, че вземанията по 4 процесния договор за кредит са надлежно цедирани от предходния кредитор „Сити Кеш“ ООД на ищеца по делото "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Цесията е надлежно съобщена на ответницата като уведомлението за нея й е връчено лично, ведно с исковата молба въз основа на която е образувано настоящото производство.
Възраженията във въззивната жалба за ненадлежното й уведомяване са изцяло неоснователни. Съгласно съдебната практика уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от цесионера като представител на цедента е валидно извършено /в този смисъл решения на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК пък е посочено също, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК .
Основателни са обаче възраженията срещу извода на първоинстанционния съд за действителност на процесния договор за заем.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи във въззивната жалба, въззивният съд констатира следното:
Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b0782ae-3559-4ca5-b605-25ea809248dd