Решение № 12 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200680 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в АП-Варна и касационна жалба от адв.Ч., защитник на подсъдимия А. А. Б., срещу решение №59 от 22.05.2025 г., постановено по внохд №88/2025 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

В протеста се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че при определяне на наказанието въззивната инстанция не е преценила комплексно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, действителната тежест на извършеното деяние и високата обществена опасност на дееца, като за сметка на това е надценила влошеното здравословно състояние на подсъдимия, приемайки го за изключително смекчаващо по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Изложени са съображения за това, че заболяванията на подсъдимия са хронични и с голяма давност, като същите не са му попречили да извърши множество престъпления, за които вече е бил осъден и които обосновават квалификацията по настоящото дело „опасен рецидив“, както и да осъществи инкриминираното му сега престъпление в съвсем кратък срок след освобождаването му от местата за лишаване от свобода. По тази причина прокурорът оспорва приложението на чл.55 от НК, приемайки, че дори и да се счете, че здравословното състояние на А. Б. представлява изключително смекчаващо по своя характер обстоятелство, то не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка на горната 1 разпоредба- най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл.354а ал.2 т.4 от НК, да е несъразмерно тежко. Посочени са аргументи, обосноваващи изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Акцентира се на това, че за постигане целите по чл.36 от НК, на подсъдимият следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, предвиден от законодателя за инкриминираното му престъпление, при условията на чл.54 от НК, а наказанието глоба да бъде определено към минималния размер. В този смисъл сe отправя искане за отмяна на решението в протестираната му част- относно размера на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В касационната жалба на адв.Ч., защитник на подсъдимия се твърди, че:

1. „не са били събрани безспорни и категорични доказателства, доказващи вината на подсъдимия“; 2. фактическата обстановка, приета от въззивния съд е „copy paste“ на тази, отразена в мотивите към първоинстанционната присъда;

3. липсва отговор в атакуваното съдебно решение на възраженията, направени във въззивната жалба; 4. неправилно са били кредитирани показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители и св.Р., тъй като те са заинтересовани лица, искали да навредят на подсъдимия; 5. не е било изяснено дали описаните в протокола за оглед на местопроизшествие четири пакетчета действително са били намерени там, дали са били поставени от св.Радев или донесени от полицията; 6. поемни лица не са присъствали на извършените огледи; 7. неоснователно е отказано извършване на следствен експеримент или оглед на местопроизшествие. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В допълнението към касационната жалба, изходящо от подсъдимия А.

Б., чрез защитника му, са посочени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения се аргументира с : липса на мотиви на въззивното решение; нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.118, чл.161, чл.162 и чл.163 от НПК; необективен анализ на свидетелските показания, довел до изкривяване на тяхното действително съдържание.

Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се извежда от порочно изградената фактическа обстановка, приета въз основа на неправилен анализ на доказателствената съвкупност, като се оспорва и наличието на специална цел за „разпространение“ на наркотичните вещества. В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, алтернативно- за потвърждаване на въззивния съдебен акт, или за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Намира жалбата на подсъдимия и неговия защитник за неоснователна, поради липса на претендираните касационни основания. Акцентира на това, че доказателствата по делото са 2 били оценени съобразно тяхното действително съдържание, без наличието на превратни оценки и логически грешки, които да са допуснати от съда.

Невъзприема твърдението на касатора за липса на мотиви на оспореното решение. Счита, че в жалбите не са изложени съображения относно претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като това касационно основание не е било заявено с иницииращия настоящото производство документ, поради което е извън срока за обжалване на решението. По тази причина прокурорът приема, че то е недопустимо за разглеждане.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия- адв.Р. заявява, че на първа страница от депозираната на 25.06.2025 г. касационна жалба, е било заявено основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Фокусът на пледоарията си поставя именно върху явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание, като акцентира на следните смекчаващи отговорността обстоятелства- признатата вина, изказаното съжаление и тежкото здравословно състояние. Счита, че въззивният съд е извършил задълбочен и законосъобразен анализ на доказателствата по делото, както и че правилно е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Моли да бъде намалено наказанието, алтернативно, ако не бъдат споделени доводите й- атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимият А. Б. заявява, че поддържа касационната жалба само по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. Признава се за виновен и изказва съжаление за случилото се.

В последната си дума отправя искане за намаляване на наложеното му наказание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест, касационната жалба и писменото допълнение към нея оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №3 от 08.01.2025 г., постановена по нохд № 1001/2024 г.

Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия А. А. Б. за виновен в това, че на 06.06.2024 г. и на 12.06.2024 г. в /населено място/, ж.к. /адрес/, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество- фентанил с нетно тегло 2,57 гр. на стойност 305,31 лв. и 0,5 мл., на стойност 12 лв., всичко на обща стойност 362,31 лв., от които на 06.06.2024 г. разпространил 0,20 гр. на стойност 27,26 лв. на С. А. Р. и на 12.06.2024 г. разпространил 0,5 мл. фентанил, на стойност 12 лв. на Б. Я. Д., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на наказание глоба в размер на 30000 лв.

С присъдата е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и са 3 били възложени в негова тежест направените по делото разноски.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Апелативен съдВарна е било образувано внохд №88/2025 г., приключило с решение №59 от 22.05.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК то е било намалено от осем години лишаване от свобода на три години и осем месеца, като на основание чл.55 ал.3 от НПК наказанието глоба е било отменено. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място, ВКС намира за необходимо да обсъди наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, в т.ч. и довода за липса на мотиви на съдебното решение. Липсата на мотиви, доколкото е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения, неизбежно води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да се разглеждат останалите касационни основания.

Твърдението за липса на мотиви се аргументира с това, че въззивната инстанция буквално е преписала /copy paste/ фактическата обстановка от мотивите на първия съд, както и че не е било отговорено на направените от защитата възражения. Прочитът на въззивното решение сочи, че съдът не е внесъл промяна във възприетата до този момент фактология, не я е допълвал или видоизменял. При това положение, приемайки за доказателствено обезпечени фактическите обстоятелства, които ОС-Варна е установил, апелативният съд не е разполагал с друга възможност освен да ги преповтори.

В този смисъл и предвид, че ВКС многократно е имал случай да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС, І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, буквалното преповтаряне на фактите в проверяваното съдебно решение, не представлява порок на мотивите. Не се установява и твърдението на защитата и подсъдимия, че въззивната инстанция не е отговорила на направените от тях възражения. Изключително подробно /на л.43-46 от въззивното производство/ апелативният съд се е занимал последователно с доводите и оплакванията на защитата, на които е дал убедителен отговор. В този смисъл въззивното решение не страда от приписвания му недостатък.

Съдебният акт отговаря на стандарта, заложен в чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК.

На следващо място следва да се отбележи, че твърдението на защитата, че „не са били събрани безспорни и категорични доказателства, доказващи вината на подсъдимия“, подкрепено със собствен анализ на част от гласните доказателствени средства, представлява оплакване за необоснованост, което не представляват касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК.

Правилността на невлязлата в сила присъда е предмет на въззивната проверка съгласно чл.313 от НПК. Част от нея включва и контрол за съответствие между 4 възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, т.е за обоснованост на присъдата. И това е така, тъй като въззивната инстанция е втора по ред инстанция по фактите. За разлика от въззивното, в касационното производство основанието „необоснованост“, не може да бъде предмет на проверка и произнасяне, защото касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. В правомощията й е да провери дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и правилното приложение на материалния закона. По настоящето дело не се констатират такива съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на апелативния съд, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение при изпълнение на задълженията му за всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото.