Решение № 580 от 03.07.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1701/2025
- Вид
- Решение № 580
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 49 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 580 гр. Сливен, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230101701 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл. 49 от СК и се движи по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански *** От брака си нямат родени деца.
След като сключили граждански брак с ответника, заживели ***, където той работел, но носталгията на ищцата била силна и затова с ответника взели решение да живеят разделено и в началото на 2008 година ищцата заедно със сина си, дете от предходно съжителство се върнали в България.
Въведено е твърдение, че повече от 17 години не живеели заедно и бракът им е изчерпан от съдържание.
От съда се иска да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Заявена е претенция след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име Д..
В законоустановения срок от ответника чрез пълномощник е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим и изцяло основателен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично. Исковата молба се поддържа изцяло и се претендира за уважаването й.
1
Ответникът не се явява, но се представлява от пълномощник, който счита, че иска е допустим и основателен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата В. Д. Д. и ответника М. Т. Д., са сключили граждански *** От брака си нямат родени деца. Страните са във окончателна фактическа раздяла от лятото на *** и от тогава не поддържат съпружески отношения.
При сключване на брака ищцата е приела да носи фамилно име Д..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които са относими, допустими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и основателна. Безспорно се установи, че страните са в окончателна фактическа раздяла от лятото на ***. Налице е трайно установена отчужденост, която не може да бъде преодоляна. Напълно и невъзвратимо между съпрузите са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството.
Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Страните са заявили, че не желаят произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.
От ищцата е направено искане да носи фамилно име Д.. Искането й е основателно и следва да бъде уважено, тъй като това е нейно лично право.
По правилата на процеса всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за развода в размер на по 20 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на *** в Германия граждански брак между В. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: **** и М. Т. Д., роден на ********** година в гр. ***, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
ПОСТАНОВЯВА след развода В. Д. Д. с ЕГН: ********** да носи брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на СлРС окончателна държавна такса в размер на 20 лева /двадесет лева/.
ОСЪЖДА М. Т. Д., роден на ********** година в гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на СлРС окончателна държавна такса в размер на 20 лева /двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3