Решение № 2147 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2147 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110205811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) 22-2400395 от 10.12.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на „*****“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.24, ал.1 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „*****“ ООД (чрез адв.

Ж.), в която се твърди, че НП е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. В жалбата се сочи, че за да постанови обжалваното НП, наказващият орган е приел, че при изграждане на строеж „Хипермаркет с гараж и декоративнонавигационна кула“ пострадалият О. П. е паднал от височина от около 7 метра и е починал в болница УМБАЛ „Света Ана“, като било констатирано, че починалият е бил работник на Дружеството-жалбоподател и бил допуснат да извършва строително-монтажни работи на покрива (монтаж на покривна ламарина) без да използва лични предпазни средства (обезопасяващ колан). Оспорва се Дружеството виновно да е нарушило чл.24, ал.1 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Заявява се, че преки ръководители на 1

О. П. са управителят на Дружеството - А. Р. и И. К., като последният бил определен за помощник технически ръководител със Заповед № 010-1А от 12.07.2024г. Допълва се, че работното облекло и личните предпазни средства се раздават от управителя на Дружеството - А. Р. или от лицата, упълномощени да извършват инструктажи. В жалбата се сочи, че на О.

П. са били връчени работно облекло и лични предпазни средства, което се доказвало с копие от личния му картон. В жалбата се твърди, че използването на работно облекло се контролира от служителите по безопасност и здраве на обекта, както и от техническите ръководители, като за датата на събитието това бил И. К.. Заявява се, че починалият работник е използвал зачислените му лични предпазни средства в деня на инцидента. В жалбата се цитират обяснителната бележка до Управителя на „*****“ ООД, съставена от И.

В. на 08.08.2024г.; пояснителната записка до Управителя на „*****“ ООД, съставена от М.

П. на 08.08.2024г.; обяснителната бележка до А. Р., съставена от И. К. на 15.08.2024г. и обяснителната бележка до А. Р., съставена от М. П. на 15.08.2024г. Иска се съдът да приеме, че на обекта работниците са били обезопасени с работни колани, които са им позволявали без проблем да достъпват до контурите на сградата, без да има опасност за техния живот.

Обръща се внимание, че работата е била извършвана на плосък, а не скатен покрив, което е позволявало на работниците да свалят обезопасителните колани, когато са се намирали в центъра на покрива. Твърди се, че действията на починалия били самоволни, защото той сам /по собствена инициатива/ бил застанал по контура на сградата, за да поеме дейност, която не му е възлагана изрично от техническия ръководител К. и която била извършвана през целия ден от други работници на Дружеството, които са носили обезопасителни колани.

Обобщава се, че в деня на инцидента П. не е монтирал ламарина, а само я е завинтвал към основата, но непосредствено преди инцидента е отишъл при ламарината по своя инициатива вместо П. и започнал да я монтира заедно с В.. Сочи се, че всички служители, в това число и О. П., са били снабдени с каски, въжета, колани, които са поставяли при всеки случай на работа в близост до края на покрива. По думите на К. и П. починалият е работел в центъра на покрива през целия ден. Според жалбоподателя „*****“ ООД е изпълнило задължението си да допусне на строителната площадка работници, които ползват лични предпазни средства и специални /работни/ облекла, тъй като на самия покрив, където са извършвани строително-монтажните работи, всички работници били допуснати с обезопасителен колан.

Самото използване на лични предпазни средства се счита, че е задължение на техническия ръководител, който трябвало да следи дали работниците свалят личните си предпазни средства и в кой момент извършват дейност без такива. В тази връзка в жалбата се цитира чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2004г. и се твърди, че в случая не било изпълнено именно това задължение на техническия ръководител. Според жалбоподателя неправилно наказващият орган е приел, че Дружеството-жалбоподател е субект на нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № 2/2004г., тъй като то било осигурило на работника като лично предпазно средство обезопасителен колан /видно от приложения личен картон за работно облекло и предпазни средства/ и освен това е организирало при извършване на дейността на строителния обект да има технически ръководител. Отново се изтъква, че била предоставена отговорността по контролиране спазването на изискванията за безопасност на техническия 2 ръководител, чиято пряка отговорност произтичала от чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2004г. и от чл.26, т.1 от същата Наредба. Приема се, че чл.23, ал.1 от Наредба № 2/2004г. не вменява задължение, а само възможност на възложителя и строителя да отстранят от строителната площадка работещите, които с действията и/или бездействията си застрашават своята и на останалите работещи безопасност. Поради това в жалбата се твърди, че има допуснато противоречие с материалния закон и че неправилно била ангажирана отговорността на Дружеството-жалбоподател. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление изцяло, а в условията на евентуалност – да намали размера на имуществената санкция, тъй като същата се приема за „непропорционална“. Претендира се и присъждане на направени по делото разноски.

Пред СРС „*****” ООД се представлява от адв. Ж. и адв. И.. В съдебно заседание, проведено на 16.09.2025г., адвокат И. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.02.2026г. адвокат Ж. моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Наказателно постановление, както и наложената със същото имуществена санкция. Иска се СРС да вземе предвид изложените в жалбата доводи и аргументи. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София се представлява от юрк. С., която в съдебно заседание на 16.09.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.02.2026г. юрк. С. моли съда да постанови Решение, с което да бъде потвърдено обжалваното Наказателно постановление.

Според юрк. С. изложените в жалбата доводи са недоказани и неоснователни, а процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.14, ал.1 от ЗБУТ за това, че работодателите са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата на работещите и на всички лица, които се намират в близост до работните помещения. Характеристиката и съдържанието на процесното нарушение били онагледени в нормата на чл.24, ал.1 от Наредба № 2, съгласно която на строителната площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални работни облекла, от където се прави извод, че отговорността е на работодателя. Според юрк. С. работодателят е следвало да предприеме активни действия, с които да обезпечи изпълнението на това свое задължение и като не е сторил това „*****“ ООД е осъществило състава на соченото административно нарушение.

Посочва се, че субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността на Дружеството е обективна и безвиновна. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и бъдат присъдени разноски в полза на Дружеството - жалбоподател, юрк. С. прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Управителят на Дружеството-жалбоподател издал Заповед № 010-4/09.07.2024г., с която наредил по време на работа всички работници и служители на „*****“ ООД да носят раздадените им безплатно работно облекло и да използват предоставените им лични предпазни средства. Със същата Заповед е указано на техническите ръководители на обектите на Дружеството да отстраняват от работа всички, които не използват осигурените им лични предпазни средства.

Със Заповед № 010-5/09.07.2024г. Управителят на „*****“ ООД наредил на всеки работещ на обект „Хипермаркет с гараж, декоративно-навигационна кула и подпорни стени в УПИ XXXII-**********, ПИ с идентификатор по КККР **********, кв.1, м. „***“, район „***“, град ***“ да се осигури подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие с извършваната дейност на работното място, като се отчетат възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място, както и да не се допуска до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения и не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Със същата Заповед са определени и правила за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Със Заповед № 010-6/09.07.2024г. Управителят на „*****“ ООД определил тематиката за провеждане на ежедневен инструктаж на обект „Хипермаркет с гараж и декоративнонавигационна кула и подпорни стени в УПИ ХХХII-**********, ПИ с идентификатор по КККР **********, кв.1, м. „***“, район „***“, град ***“.

Със Заповед № 010-1А/12.07.2024г. Управителят на „*****“ ООД определил И. К. за помощник технически ръководител на цитирания по-горе обект, като сред задълженията му било да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, да провежда ежедневен, периодичен и извънреден инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд на ръководените от него работници и др.

Обект „Хипермаркет с гараж и декоративно-навигационна кула в УПИ XXXII********** в ПИ с идентификатор по КККР **********, кв.1, м. „***“, район „***“, град ***“ се намирал на бул. „***.“ № 14. Дружеството „*****“ ЕООД ЕНД КО било възложител на обекта, Дружеството „*****” ООД било строител на обекта, а Дружеството „*****“ ООД – подизпълнител.

О. П. работел на длъжност „монтажник“ в „*****“ ООД. Към 30.01.2024г. на същия било връчено работно облекло и лични предпазни средства - предпазна каска, защитни очила, обезопасяващ колан, зимен полугащеризон, зимни обувки и пет чифта предпазни ръкавици. На 01.03.2024г. на О. П. били дадени летни обувки и летен полугащеризон, а на 05.06.2024г. – и пет чифта предпазни ръкавици. За така получените работно облекло и лични предпазни средства П. се подписал в личния си картон, както и в списъка на служителите за раздадено работно облекло и лични предпазни средства. Съгласно списък на специалното работно облекло и личните предпазни средства, утвърден от Управителя на „*****“ ООД, при строително-монтажни работи (на монтажници и хидроизолаторчици на покривни работи) се полагат предпазна каска, защитни очила, обувки с устойчива подметка и метално 4 бомбе, предпазни ръкавици, полугащеризон и обезопасяващ колан – с уточнението, че срокът за износване е 24 месеца, като ръкавиците са консумативи и със забележката, че използването им следва да е постоянно.