Решение № 5781 от 23.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3187/2024
- Вид
- Решение № 5781
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5781 гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100503187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №21207/21.12.2023г. постановено по гр.д. №21989/2023г. по описа на 56-ти състав, Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. К. И. и И. А. Б. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че всеки от тях дължи на ищеца сумата от 649,82 лв., представляваща стойността на доставена до имота топлинна енергия за 01.05.2019г. –30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 13,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от 29.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 80,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 02.06.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 28.07.2022г. по ч.гр.д. № 34827/2022г. по описа на СРС, 56-ти състав, като е отхвърлил предявените срещу всеки от тях искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 649,82 лв. до пълния предявен размер от 812,26 лв. за стойността на доставената до имота топлинна енергия, за разликата над сумата от 13,65 лв. до пълния предявен размер от 17,06 лв. за главница за дялово разпределение, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 80,74 лв. до пълния предявен размер от 100,92 лв. за мораторна лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия и изцяло за сумата от 3,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г.
1
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците А. К. И. и И. А. Б., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че към датата на издаване на свидетелството за проверка на находящото се в абонатната станция на процесния имот средство за измерване дружеството, което е извършило същата- „АРТТЕСТ-Б“ ООД не е било лицензирано.
Посочва се, че с Решение №112/08.02.2023г. по АХД №349/2022г. по описа на IV състав на Административен съд- гр. Бургас е отхвърлена предявената от това дружество жалба срещу Заповед №2050-28/17.11.2021г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /“ДАМТН“/, с която е отнет неговият лиценз. Твърде се, че посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила на 09.03.2023г. Поддържа се, че първоинстанционният съд е следвало да извърши проверка дали дружеството, което извършва проверка на средството за измерване в процесната абонатна станция е било оправомощено от ДАМТН да извършва такива действия след като вещото лице не е уточнило този факт. С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на постановения съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.
Третото-лице помагач не изразява становище в рамките на законоустановения срок.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените доводи намира следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Основателността на предявените искове е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответниците, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
Спорна между страните на този етап от производството е втората от посочените 2 предпоставки, доколкото във въззивната жалба са наведени доводи единствено относно недоказаност на извършената доставка на топлинна енергия до процесния имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с аб. № 2542, в претендирания от топлофикационното дружество размер.
За нейното установяване пред първоинстанционния съд е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, като видно от неоспореното и прието по делото заключение, количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес ул. **** се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/. Посочено е, че топломерът в АС е отчитан от служители на ищеца „Топлофикация София” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”. По делото са представени от третото лицепомагач Далсия“ ООД /с предходно наименование „Бруната“ ООД/ и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, от които се установява, че предоставената топлинна енергия през процесния период е начислявана въз основа на реален отчет, подписан от посочения в него потребител. Отбелязано е, че в ищовото дружество са съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години, като съгласно представените на вещото лице Свидетелство за проверка №000649 от14.05.2018г., издадено от „Газ Тест“ ЕООД и Свидетелство за проверка №С1-606-2 от 14.04.21г издадено от АРТТЕСТ-Б – същият съответства на одобрения тип.
В подадената въззивна жалба са наведени доводи относно липсата на правоспособност на последното от посочените по-горе дружества- „АРТТЕСТ-Б“ ООД да извършва проверки относно годността на средствата за измерване, с оглед на което се оспорва доказаността на потребеното количество топлинна енергия. Съдът намира същите са неоснователни на база изложените твърдения, доколкото съгласно посоченото във въззивната жалба лицензът на дружеството е отнет със Заповед №205028/17.11.2021г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, а видно от заключението на съдебно-техническата експертиза свидетелството за проверка е издадено преди този момент, а именно- на 14.04.2021г. В допълнение следва да бъде посочено, че в действащите към съответните периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок, поради което съдът приема, че дружеството е доставяло топлинна енергия до процесния имот на стойността по изравнителните сметки.
Доколкото във въззивната жалба не се съдържат други доводи срещу неправилността на постановения съдебен акт и с оглед съвпадението в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивниците, които следва да заплатят на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, 3 представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21207/21.12.2023г. постановено по гр.д.
№21989/2023г. по описа на 56-ти състав, Софийски районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН ********** и И. А. Б., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието третото лице-помагач на ищеца „Бруната“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал.
3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4