Решение № 15932 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15932 гр. *******, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110170489 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от А. А. Б., чрез адв. Е. К., с която срещу „П.М.“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – срам пред бизнес партньорите му, психически стрес, затваряне в себе си, унижение на личното достойнство и честта му, шок, емоционално напрежение, усложняване на здравословното състояние, трайно присъстващо в него чувство на дълбока покруса и обида, отлив на контрагенти, причинени му чрез разгласяване на неистински, позорни обстоятелства, направени достояние на широк кръг от хора чрез електронната медия, собственост на ответника сайта „*******“ от статия със заглавие „*******“ на ******* опитва да *******“ , ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на ******* г. на електронния сайт на електронната медия „*******“, собственост на ответника е била публикувана статия със заглавие:

„*******“ на ******* опитва да *******“, като не е бил посочен автор на материала.

В същата се съдържало следното твърдение: „*******" - уведомлението за *******а всъщност е внесено от Н.А., който се появява в управителния съвет на ******* заедно с ******* А. Б.. По-нататък било написано, че ищецът е завършил ******* по международни отношения, като било вметнато, че това е школата на ******* и *******, както и че е собственик на големи ******* компании. Със същата се създавало внушение за нереален, клеветнически и опозоряващ образ на ищеца, като същият се представял като човек със съмнителен морален облик, *******, лице, организиращо *******, целящ да причини ******* на *******. Отрича да е член на *******, да е организатор на ******* срещу ******* между ******* и *******, като намира тези твърдения за клевета. Не отговаряло на истината и твърдението, че е 1 собственик на ******* компании – имал едно дружество, занимаващо се с ******* продукти. Статията била така написана, че да създаде у читателите внушение, че ищецът участва в неприемливи от гледище на общоприетите законови и морални норми мероприятия, предизвикващи отрицателна оценка на обществото. Българските и европейски партньори на ищеца били шокирани от публикацията, задавали въпроси и изисквали отговори. Всичко това предизвикало у него сериозен стрес и силно емоционално напрежение. Засегнати били честта и достойнството му, поставени под съмнение моралните му ценности, с оглед което и ответникът следвало да понесе отговорността за претърпените неимуществени вреди, с оглед което и предявява иск за обезщетение за сумата 20 000 лева.

Ответникът, чрез адв. С. К., е депозирал в срок отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца статията да съдържа клеветнически твърдения или да му се приписва извършване на престъпление.

Публикацията не съдържала позорни обстоятелства, липсвал осъществен състав на обида или клевета. Поддържа *******те продукти, произвеждани от управляваното от ищеца в ******* дружество, за които се говори в исковата молба, също да са ******* такива, видно и от публично достъпната информация за фирма ГК “*******“. В статията не се твърдяло лицето А. Б. да е организатор на *******, изрично било посочено кое е лицето, вносител на уведомлението за *******а. Не счита да е обидно или позорящо да се участва в ******* или да се организира *******. Статията се позовавала на публикации на друга медия „*******“, която се ползвала с доверие и която била публикувала две статии през м. *******г. по темата, както е било поместено в писмо/обръщение на ******* „******* *******“, цитирано и в статията.

Оспорва статията да съдържа и такива внушения. Липсвала намеса в личната сфера и живот на лицето. Оспорва публикацията да представя ищеца като *******. Счита, че не е налице противоправно поведение на ответника или на друго лице при публикуване на цитираната от ищеца статия. Липсвала и причинно-следствена връзка между статията и твърдените от ищеца за понесени от него негативни усещания и вреди. Позовава се на свободата на словото и печата, правото на изразяване и разпространяване на мнение и на информация като основните права и свободи на българските граждани, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноските за производството да бъдат присъдени със съдебното решение по същество на спора.

Софийски районен съд въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните е съдържанието на процесната публикация със заглавие: "*******" на ******* опитва да *******“, публикувано от електронна медия, собственост на ответника, на ******* г., както следва: „******* "******* *******" съобщава за абсурден опит на ******* ******* в България да привлекат ******* граждани на ******* "*******" в *******. "******* *******" определят подготвяното събитие пред Президентството като "хибридна акция", която осъждат "с отвращение и възмущение". *******ът е обявен за 20 ******* г., като организаторите планирали да "прикрият с ******* знамена и лозунги от типа на “Не на *******”, “*******” и дори “******* ******* и ******* з*******”. "******* ******* и *******, но и да *******, създавайки *******, че анти*******те инициативи се подкрепят от част от *******и ******* общество в страната ни", се казва в позицията на "******* *******".

"Подобни акции от ******* *******в България с цел насаждане на внушения, че ******* са готови *******но *******, трябва да бъдат спряни незабавно. В случай че сред организаторите или участниците в *******бъдат намерени ******* *******, те са изключително и само инкорпорирани *******", се казва в становището, с което 2

*******те организации в България се разграничават от *******а. *******, която е председател на "******* *******", призовава българските институции да се самосезират и да разследват дейността на *******те сили в България на фона на поредното им активно мероприятие. Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание **************, президента **************, премиера **************и вицепремиера ******* *******, както и до председателя на *********************. *******" - уведомлението за *******а всъщност е внесено от Н.А., който се появява в управителния съвет на ******* заедно с ******* А. Б..

Медията установява, че Б. е завършил ******* по международни отношения (школата за *********************кадри на ******* и *******) и собственик на големи ******* компании в *******. Опити за заблуждаване на хора от *******общност в България и привикването им на ******* *******и са започнали още в началото на *******. Информацията за това е стигнала и до организацията на ******* във *******, които са били потърсени от собственик на *******, говорещ "*******".

Мъжът искал да му съдействат за организиране на ************** пред *******и предлагал превоз на хора от *******до ******* на "*******" за *******. Слоганите на събитието трябвало да бъдат "******* *******", "*******" и "*******" - същите опорни точки, които се разпространяват както от *******, така и от близките до ******* говорители в България от началото на **************в *******.“.

Не се спори също така, че статията, публикувана на сайта на ответника, цитира дословно и в цялост писмото на *******организация „******* *******“, съдържаща обръщение на общността, отправено до Председателя на Народно събрание на Република България, Президента на Република България, Министър-председателя, до Вицепремиера и Министър на външните работи, до Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ със следното съдържание: *******“ Страните не спорят още и по обстоятелството, че процесната статия е публикувана на интернет сайта *******/, собственост на ответника, на ******* г. в 17::35 ч.

По делото като доказателство е представена медицинска документация от МЦ в *******, съгласно която на ******* г. ищецът се е явил за преглед при лекар, като му е била поставена диагноза“ остра реакция на стрес, тревожно разстройство, безсъние.

Описани са и следните хронични състояния: бъбречни заболявания, хипертонична болест, изхемична болест, сърдечна недостатъчност и др. Предписано е лечение и на ищеца са дадени препоръки за консултация с психотерапевт или психиатър.

Не се спори също така и това се установява от представените документи, че ищецът притежава диплома по специалността „Международни икономически отношения“ с присъдена квалификация икономист по международни валутни и кредитни отношения, издадена от ******* за международни отношения при ******* на *******.

Между страните на следващо място не е спорно, а и за това са приети доказателства в производството, че ищецът участва в управлението на дружество с предмет на дейност разработване и дистрибуция на ******* ******* продукти.

Във връзка с възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за процесната публикация по делото като доказателства са приети публикации на сайта „*******“ от ******* г. 18:13 ч. и от ******* г., 14:53 ч със следните заглавия и съдържание:

1.“******* опитва да ******* в България за ''*******'' *******“:

„************** се опитват да зарибяват хора от *******.

******* *******.

3

"*******.“.

2.“*******" с автор В.Й.:

„*******“.

Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. Б. и Й. К..

Въз основа на показанията на свидетеля Б., съдът приема, че ищецът е възрастен човек, който от 2009 г. насетне инвестирал средства в различни проекти на територията на България. Описва го като човек с голямо сърце, с добро отношение към България, коректен съдружник и работодател. Имал съдружници и партньори както в България, така и в чужбина. През месец ******* г. ищецът се обадил на свидетеля по повод няколко публикации в български медии, в които набеждавали ищеца в неистини – че спонсорира *******и срещу военните действия, че е ******* и участва в управителния съвет на *******, който набира наемници за ******* в *******. Той бил в шок от написаното, а в последствие и от това, че негови съдружници и партньори искали от него обяснения във връзка с изнесеното в тези публикации. Една от статиите, които свидетелят прочел, била в списание „*******“, а след това в електронно списание „*******“, след което имало и в други медии. В една от тях пишело, че ищецът е спонсор на *******и срещу военните действия, че е член на управителния съвет на някакъв *******, който набира наемници за ******* в *******. След тези публикации ищецът попаднал в болница, тъй като прочетеното му повлияло зле и той не можел да проумее как за него може да се пишат неистини.

Партньорите му изисквали обяснения по повод написаното. След това започнал да се притеснява как ще се върне в България, тъй като започнала проверка *******, където били извикали негови съдружници. Притеснявал се, че може да бъде арестуван на летището от българските власти. Тези събития се отразили и на отношенията му в семейството, създало се напрежение и притеснения, че ищецът може да не успее да издържи това, на което бил подложен. На свидетеля е известно, че ищецът имал хронични здравословни проблеми със сърцето и бъбреците. Според свидетеля и съдружниците на ищеца вече нямало живот в него и бил променен след тези публикации, а преди това бил много енергичен, участвал във всичко, касаещо проектите, по които работел.

В показанията си свидетелят К., редактор в медията на ответника, определя процесната публикация от ******* г. като сравнително кратък информационен материал, който се позовава на два източника, приети от медията за достоверни и ползващи се с добро име - две авторски статии на журналисти от сайта „*******“ и апел на *******то на *******те общности в България „******* *******“, който е подписан и изпратен на 1*******, който бил прикачен в самата статия. Свидетелят е пояснила пред съда, че „*******“ са направили поредица от свои авторски материали на водещи журналисти, един от тях бил главният редактор В. Й., в които проследявали техни източници във ******* по темата за подготвян *******, който по някакъв начин според тези източници може да подмени позицията на ******* общност по повод ******* в ******* като обществено значима тема вкл. за България. Редакторският екип на медията на ответника се запознали с информацията в тези два източника и подготвили материал, който съкратено обобщавал позициите, застъпени от същите източници. Материалът е бил публикуван в рубриката „******“, като кратък материал по информационния поток от деня. По отношение на цитираната медия „*******“ и конкретно журналистите, автори на двете статии, свидетелят е посочила, че се ползват с голямо доверие и признание в журналистическите среди. По отношение на *******то „******* *******“ е посочила, че е обществено признато за представител на ******* общност в България и се ползва като достоверен официален източник, 4 който се приема като говорител на ******* общност в България. Във връзка с конкретната статия не е бил поискано упражняване на правото на отговор или опровержение от страна на ищеца или негов представител. От показанията на свидетеля К. става ясно, че името на ищеца е било посочено в статията на В. Й. от ******* г., т.е. използвана е била информация, за която е прието, че екипът на „*******“ вече са проверили.