Решение № 106 от 29.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430103898 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от П. П. А. от гр.Плевен против „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ************** със седалище и адрес на управление гр.*** Бизнес център България, представлявано от С.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ************** със седалище и адрес на управление гр.*** Бизнес център България, представлявано от И.Ш.. Ищецът твърди, че на 22.05.2023 г. между „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ************** Заемодател, от една страна, и П. П. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № 2777973 (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 3 500.00 лв. (три хиляди и петстотин лева).

Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно т. 7 от Приложение № 1 към Договора, а именно 39.17 %. Броят на вноските по кредита е 12 (дванадесет), а крайната дата за издължаване е 31.05.2024 г. В т. 8 от Приложение № 1 към Договора е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 47.03 %.При сключването на договора за кредит, в чл. 4, ал. 1 е предвидено условието за обезпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: банкова гаранция или сключване на договор за 1 предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице. Така е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство (по-долу за краткост „договора за поръчителство") със страни „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК **************, и П. П. А., с ЕГН **********.

Съгласно този Договор Доверителят ми дължи възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ" в замяна на предоставеното обезпечение по договора за кредит в размер на 2 508.22 лв.

На 26.04.2022 г. „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ************** подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 11801.

Образувано е ч.гр.д. 2288/2024 г., по описа на РС Плевен, IV граждански състав. Въз основа на подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение № 1338 от 29.04.2024 г., а впоследствие съдът е постановил Разпореждане № 3298/11.03.2025 г. за издаване наизпълнителен лист. Въз основа на издадения Изпълнителен лист е образувано изп.д. № 347/2025 по описа на ЧСИ Петьо Петков, с рег. № 905.

По отношение основателността на иска от правна страна:

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качествотопотребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 39.17 % и годишен процент на разходите от 47.03 %. В ГПР следва да се включва освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са 2 включени в ГПР. В случай, че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.В случая, получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. То е предоставено от трето лице чрез сключване на Договор за поръчителство, за което е определено възнаграждение. Дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.Противоречието на договора за кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за кредит за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая кредитополучателят дължи връщане по договора само на получената сума от 3 500.00 лева, които вече са заплатени на Доверителя ми. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 3 500.00 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи на връщане.Възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. От съдържанието на договора за кредит и фактическата обстановка несъмнено може да се обоснове извод, че поръчителството е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото договорът за поръчителство се сключва със 3 свързано с „КРЕДИСИМО" ЕАД дружество - „АЙ ТРЪСТ" ЕООД.

„КРЕДИСИМО" ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, видно от данните в ТРРЮЛНЦ.Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Единствената цел за сключването на договора за поръчителство е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството, т.е.липсва необходимостта от сключване акцесорния договор.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание поради липса на кауза за неговото съществуване.

По подадено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ************** Заявление е издадено Изпълнителен лист за вземането по описаните Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство. Счита, че при издаването на Изпълнителния лист не са спазени изискванията за служебно произнасяне на съда по неравноправни клаузи.

С оглед формираната практика на СЕС следва да се приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната - потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи.Издадената от съда Заповед за изпълнение № 1338 от 29.04.2024г. по ч.гр.д. №2288/2024г. не съдържа, дори в обобщен вид, мотиви, свидетелстващи за извършена проверка относно наличие на неравноправни клаузи в договора. В този случай забраната за непререшаемост не следва да 4 препятства правото на страната - потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи.Последната следва да бъде приложена, когато предходното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, съдържа мотиви, свидетелстващи за цялостна проверка за неравноправност, съобразно Директива 93/2013 г. - така в решение по дело С - 600/2019 г. на Съда на Европейския съюз. Посоченото е възприето и в националната практика - в този смисъл: Определение № 2122/26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. II т. о. на ВКС, Определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. II т. о. на ВКС, Решение № 518 от 11.03.2025г. по гр. д. № 8423/ 2024 г. на Районен съд Бургас С оглед липсата на мотиви на заповедния съд, свидетелстващи за извършена проверка за неравноправност на клаузите от процесния договор и задължителните за националните юрисдикции разяснения дадени с решението по дело С - 600/2019 г. на Съда на Европейския съюз се налага изводът, че забраната за непререшаемост, в случая, не следва да бъде прилагана.

Моли съда да постанови решение, с което да признае сключения между „КРЕДИСИМО" ЕАД и П. П. А.

Договор за потребителски кредит №

2777973 от 22.05.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и сключения между „АЙ ТРЪСТ" ЕООД и П. П. А.

Договор за предоставяне на поръчителство 22.05.2023 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2и ал. 2 ЗЗД.Претендират се разноски.В изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка на ищцата, по която ответникът може да извърши плащането:

IBAN: BG89UNCR70001524755727, BIC: UNCRBGSF, Банка: „УниКредит Булбанк" АД.

Ответниците оспорват исковете, като са развили подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, констари следното:

По исковете с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД.

Не еспорно, че на 22.05.2023г.ищцата е сключила договор за паричен 5 заем № 2777973с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 3500 лв., вида на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 12, за ГПР е посочен размер 47,03%.

Видно е, че в чл.4 ал.1 от договора, страните са предвидили в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Видно е, че в ал.2, страните са предвидили в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните. В чл.4 ал.3 от договора е уговорено, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.